Определение № 15388 от 01.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14771/2024
- Вид
- Определение № 15388
- Подписан
- 01.04.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15388 гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110114771 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на „Й.Б.“ ЕАД срещу Н. П. Д.М. за суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 37106/2023г. по описа на СРС, 54 състав.
Установява се от приложените по посоченото ч. гр. дело № 37106/2023г. по описа на СРС, 54 състав, книжа, че срещу издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение в срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което и на основание нормата на чл. 415, ал. 1 ГПК заповедният съд е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта и да представи доказателства за това, които указания са съобщени на заявителя на 14.02.2024г., който в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване на вземанията си по заповедта, предмет на разглеждане по настоящото дело.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. П. Д.М. е депозирала изрична молба, с която е заявила, че моли възражението, подадено по ч. гр. дело № 37106/2023г. по описа на СРС, 54 състав, да бъде „изтеглено“, че не възразява срещу претендираните от ищеца суми, заявявайки воля да изплати същите.
С молба от 16.01.2025г. ищецът е заявил, че с оглед изявленията на ответницата в изяснения смисъл за него е отпаднал правният интерес от поддържане на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, както и че претендира присъждане на сторените от него разноски за настоящото производство, както следва: 480.00 лева- адвокатско възнаграждение, както и 25.00 лева- държавна такса за разглеждане на исковете.
Препис от молбата на ищеца от 16.01.2025г. е изпратен на ответницата за становище в едноседмичен срок от получаване на съобщението, но такова не е постъпило както в указания от съда срок, така и понастоящем.
С оглед на така изложеното от фактическа страна следва да се приеме, че в случая е налице висящо производство по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове без наличие на една от специалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, т. е. за допустимост на предявените искове- оспорване от страна на длъжника на вземанията по заповедта, обуславящо правния интерес на заявителя да иска установяване на тези свои вземания, за която предпоставка съдът, сезиран с исковете, следи служебно, без да е обвързан при преценката си от констатациите на заповедния съд в тази насока.
В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по 1 тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съгласно които „спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск… Оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение. Оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай същият има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл. 413, ал. 1 ГПК. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.“ По изложените фактически и правни съображения производството по настоящото дело, образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на надлежно оспорване на вземанията по заповедта, която с оглед заявеното оттегляне на подаденото от длъжника възражение е влязла в сила.
Доколкото оттеглянето на възражението е извършено след образуване на исковото производство, във връзка с което ищецът е сторил разноски, за което по настоящото дело са представени доказателства, т.е. доколкото ответникът с процесуалното си поведение по оспорване на вземанията по заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е станал причина за образуване на настоящото исково производство, на последния следва да бъде възложена отговорността за извършените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева и за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 240.00 лева съобразно изричното отбелязване в приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие, които суми следва да бъдат присъдени на ищеца съобразно нормата на чл. 81 ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 85658/14.03.2024г. на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК 130460283, срещу Н. П. Д.М., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 14771/2024г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 54 състав.
ОСЪЖДА Н. П. Д.М., ЕГН **********, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК 130460283, сумата от 265.00 лева- разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на ищеца.
Да се изготви заверен препис от молбата на ответника от 17.12.2024г., който да бъде приложен към ч. гр. дело № 37106/2023г. по описа на СРС, 54 състав.
След влизане в сила на настоящото определение ч. гр. дело № 37106/2023г. по описа на СРС, 54 състав, да се докладва на съдията за произнасяне съобразно нормата на чл. 416, ал. 1 ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3