Решение № 360 от 14.11.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. гр. Лом, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря К.а Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20211620101010 по описа за 2021 година

Производството е във фаза след допускане на делбата.

С решение № 298/11.10.2022 г., влязло в законна сила, съдът е допуснал делба, която да се извърши между Б. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, и П. М. П., ЕГН **********, с адрес: ********, по отношение на недвижим имот: урегулиран поземлен имот УПИ VІІ – 265 /седми, отреден за имот планоснимачен номер двеста шестдесет и пет/ по регулационни план на с. Замфир, обл. Монтана, одобрен със Заповед № 405 от 1972 г., с площ на имота от 850,00 кв.м., при съседи: УПИ VІІ – 264, УПИ VІІ – 266, и от две страни – улици, ведно с построените в имота сгради: масивна жилищна сграда с площ 82 кв.м. на два етажа, масивна жилищна сграда - лятна кухня с баня с площ 31 кв.м., масивна стопанска сграда - гараж с площ от 24,00 кв.м., масивна стопанска постройка на два етажа с площ по 81,00 кв. м. всеки етаж и масивна стопанска сграда - работилница с площ от 38 кв.м., при права 1/2 /една втора/ идеална част за съделителя Б. И. Б., ЕГН **********, и 1/2 /една втора/ идеална част за съделителя П. М. П., ЕГН **********. С решението е допусната делба между същите страни и при същите права - 1/2 /една втора/ идеална част за съделителя Б. И. Б., ЕГН **********, и 1/2 /една втора/ идеална част за съделителя П. М. П., ЕГН **********, и на следните движими вещи: селскостопански животни: 1 /един/ брой млекодайна овца и 5 /пет/ броя млекодайни кози от неопределена порода и превозни средства: 1.Товарен автомобил марка ГАЗ 53 4 Ц 6, с ДКН ****, рама №****, двигател № ****, цвят син; 2.Лек автомобил марка „Ровър ХВ“, с ДКН ********, номер на ********, 1 рама № ********, двигател № ********, цвят сив металик; 3.Лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе“, с ДКН ********, номер на ********, рама № ********, двигател № ********, цвят сив металик; 4.Ремарке за лек автомобил, модел ремарке туристическо, с ДКН ********, номер на СР ********, рама № ********, цвят сив; 5.Товарен автомобил марка „Хюндай Н 1“, номер на СР ********, рама № ********, двигател № ********, цвят бял, които движими вещи се намират във владение на П. М. П., ЕГН **********. Отхвърлен е като неоснователен предявения иск от Б. И. Б., ЕГН **********, срещу П. М. П., ЕГН **********, за делба на следните движими вещи: трактор «БУЛГАР ТК 80» с дизелов двигател и селскостопански животни- 2 /два/ броя крави, кафяви на цвят, от порода «Жарсе», 19 /деветнадесет/ броя млекодайни овце и 5 /пет/ броя млекодайни кози.

Ищецът Б. И. Б.в, редовно призован, се явява лично в откритото съдебно заседание и се представлява от адв. В. В. от САК.

Ответникът П. М. П., редовно призован, се явява лично в откритото съдебно заседание, заедно с адв. Н. А. от МАК.

Предявен е иск с правно основание чл.34 от Закона за собствеността, за делба на съсобствен недвижим имот, бил в режим на СИО, делба на съсобствени движими вещи, обективно съединени с предявен по реда на чл. 346 от ГПК иск по сметки от ищцата Б. Б. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. Предевявена е и възлагателна претенция по чл. 349, ал.

1 от ГПК от ответника П. М. П..

Ищцата поддръжа иска си по сметки. Относно делбата на движимите вещи ищцата, чрез адв. В. В., заявява искане да й бъде предоставен дял първи, образуван за движимите вещи, включващ автомобил „Хюндай Санта Фе“.

В хода на делото по същество процесуалният представител на ответника адв.

А. пледира, че искът по сметки е неоснователен и недоказан. Относно иска за делба на недвижимия имот същият пледира, че той би следвало да бъде изнесен на публична продан, като заявява при устните състезания, че не поддържа възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 от ГПК. Относно делбата на движими вещи сочи, че следва да бъде извършена чрез теглене на жребий.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По първия иск за делба на недвижимия имот с правно основание чл.34 от ЗС:

Видно от заключението на изслушаната и допусната съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. К. В. процесният недвижим имот - дворно място имот УПИ VІІ – 265, в кв.

33 по регулационни план на с. Замфир, обл. Монтана, с площ на имота от 850,00 кв.м., ведно с построените в имота сгради: масивна жилищна сграда със застроена площ 82 кв.м. на два етажа, масивна жилищна сграда - лятна кухня с баня със застроена площ 31 кв.м., масивна стопанска сграда - гараж с площ от 24,00 кв.м., паянтова стопанска постройка – яхър със сеновал и кош, със застроена площ 81,00 кв. м. и масивна стопанска сграда - работилница с площ от 38 кв.м., е реално неподеляем съобразно страните и техните квоти и е с пазарна 2 стойност общо 18980 лв. за дворното място и сградите. В същия смисъл за неподеляемост на имота е и становището на главния рахитект на Община Лом, в който е посочено, че имотът е неподеляем, тъй като не могат да се спазят изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за площ и лице на УПИ. По този начин имотът не може да бъде поставен в нито един от дяловете, по който въпрос страните и не спорят, като имотът следва да бъде изнесен на публична продан.

По възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК:

Направено е искане за възлагане в дял на недвижимия имот от ответника П. П.. С оглед възможностите, дадени от текста на чл. 233 от ГПК, ищецът има неограничена възможност да се разпорежда с правото си на иск, намиращ израз в това, че във всеки момент от развитие на производството до влизането в сила на постановеното решение ищецът може да се откаже от иска си. Това може да стане не само пред първата инстанция, но и пред въззивната и касационната – чл.233, изр.3 от ГПК. Макар и привидно в противоречие с нормата на чл. 246 от ГПК, нормата на чл.233 от ГПК еднозначно следва да се третира, че този отказ може да се направи по всяко време до влизане на решението в сила, дори след постановяване на решението от съда. Молбата за отказ от иска след постановяване на решението, но преди влизането му в сила, е допустима и следва да бъде уважена от съда, пред който делото е висящо, като последният следва да обезсили своето решение и да прекрати производството по аналогия с чл. 249 от ГПК. В подобен смисъл са се произнесли и теорията и практиката. „Подобно на оттеглянето на иска, отказът от иска може да се направи по всяко време на висящността на делото, но не и след влизане на решението в сила.” – стр.464, §92.ІІ от „Българско гражданско процесуално право”, девето издание, проф.

Ж. Сталев и екип. „Отказът от иска, направен след приключване на устните състезания в първата инстанция и преди влизане в сила на постановеното решение, води до прекратяване на производството по делото.” – Опр. №57/14.02.1977 по гр.д. №300/1977 г. на ІІ ГО на ВС. „Допустимо е отказът от иска да бъде направен след приключване на устните състезания и преди влизане в сила на постановеното решение. В такъв случай по аналогия от чл.249 ГПК същият съд ще прекрати производството и ще обезсили постановеното от него решение.” – стр.366 от Помагало по гражданско процесуално право за кандидати за младши съдии. Част І – К.В., К.Т.Б.Б., НИП, Първо издание. В настоящия случай съдът намира, че е направен отказ от възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 от ГПК от страна на отв. П., чрез неговия процесуален представител, сторено по време на устните състезания, т.е. преди влизане в сила на решението, поради което производството в тази му част следва да бъде прекратено поради отказ от иска.

По иска за делба на движими вещи:

По делото е изготвена оценителна експертиза на всички допуснати до делбата движими вещи. Селскостопанските животни са оценени от вещото лице д-р П. Д., чието заключение е неоспорено от страните. Вещото лице е дало заключение по въпроса каква е пазарната стойност на допуснатите до делба движими вещи – селскостопански животни. Същият е дал описание на всяко от животните и е посочил пазарната му стойност /л.193 - л.194/, както следва: млекодайна овца – 250 лв., коза тъмнокафява рогата – 200 лева, коза бяла без рога – 3

200 лв. ; коза черна без рога и едно яре на 10 дни – 250 лв. двете общо, коза жълта без рога – 225 лв., коза бяла без роза с рязани уши – 200 лв., или общо 1325 лв. за всички стопански животни.

Относно делбените МПС-та страните са заявили, че не държат на изготвяне на ново експертно заключение, като са заявили в о.с.з. /л. 240 гръб/, че приемат за относима изготвената експертиза досежно моторните превозни средства, допусната още при обезпечаването на доказателствата в първата фаза на делбата. Т.е. към датата на приключване на съдебното дирене страните са приели, че МПС-та са на същата стойност, с каквато са били оценени в първата изготвена експертиза по допускане на обезпечението, като съдът следва да съобрази това тяхно становище, израз на взаимна воля. Цитираната експертиза, приложена на л. 95, е приета в о.с.з на 08.02.2022 г. Същата е изготвена от вещото лице О. С., като се приема, че процесните моторни превозни средства имат приблизителна пазарна стойност, както следва: 1.Товарен автомобил марка ГАЗ 53 4 Ц 6, с ДКН ****, рама №****, двигател № ****, цвят син – 1000 лева; 2.Лек автомобил марка „Ровър ХВ“, с ДКН ********, номер на ********, рама № ********, двигател № ********, цвят сив металик – 800 лева; 3.Лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе“, с ДКН ********, номер на ********, рама № ********, двигател № ********, цвят сив металик – 3700 лв.;

4.Ремарке за лек автомобил, модел ремарке туристическо, с ДКН ********, номер на СР ********, рама № ********, цвят сив – 350 лв.; 5.Товарен автомобил марка „Хюндай Н 1“, номер на СР ********, рама № ********, двигател № ********, цвят бял – 3800 лв., или общо за всички МПС -та - 9650 лева.

В своето, така да се нарече обединяващо, експертно заключение вещото лице В. К. В.

/л. 272 -274/ е обособил два почти равностойни дяла касателно движимите вещи, с минимална разлика от 12,50 лева между първи и втори дял. Общата стойност на всички движими вещи е 10 925 лв., като за първи дял сумата е в размер на 5475 лв., а за втори дял сумата е в размер на 5450 лв. Разликата в стойността между тези дялове е 12,50 лева.

Вещото лице е посочил, че дял първи следва да даде на дял втори 12,50 лева. Експертното заключение не е оспорено от страните досежно формиране на двата дяла от движими вещи.

В случая се налага съделителят, който получи дял първи, да заплати за уравнение на дяловете на съделителя, получил дял втори, разликата от 12,50 лв.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл.347 и 350 от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл.352 от ГПК. Този основен начин гарантира от една страна равенството на страните в процеса и от друга - осигурява възможността всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. От този начин 4 съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл.353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребий се окаже или невъзможно, или много неудобно. Съдът не споделя извода на ищцата, че следва да се разпределят движимите вещи по реда на чл.353 ГПК, като същата е поискала да й бъде предоставен дял първи, защото й е предоставен за ползване лек автомобил «Хюндай Санта Фе». В случая не е налице невъзможност или неудобство за съставяне на дяловете и теглене на жребий, като самото ползване на посочения автомобил от ищцата не съставлява неудобство същият да бъде предаден на другия съделител, при съответно изтеглен такъв жребий, още повече, че автомобилът е движима вещ дори в буквален смисъл. В Решение № 583/5.07.2004 г. по гр. д.