Решение № 145 от 25.07.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Разлог, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20221240200624 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Е.П.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., о.Б., у.„Д.“№22, представлявано от управителя Н.М.П. против НП №012200248/07.11.2022 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, тъй като АНО е издал незаконосъобразен акт, който противоречи на процесуалния и материалния закон, както и че същият е издаден при съществени нарушения на адм. правила.

АНО, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 11.08.2022 г. представители на Д„ИТ“-Б. извършили проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство, във вр. с настъпила на 10.08.2022 г., около 15:30 ч. злополука с работника М.К.И. на обект – „Цех за производство на екопелети“, находящ се в г.Д., у.„Г.“№1, ПИ ***, експлоатиран от „Е.П.“ЕООД-Д.. След приключване проверката по работни места, дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д„ИТ“-Б. с Призовка с изх.

№22073017/11.08.2022 г.

При преглед на личното трудово досие на работника М.К.И., с ЕГН*, е установено, че лицето е в трудовоправни отношение с „Е.П.“ЕООД, ЕИК*, по силата на трудов договор №057/10.08.2022 г., съгласно който работникът изпълнява длъжността „общ работник“, като извършваната от И. работа попада в основната дейност на предприятието и за която длъжност е необходимо изпълняващият я работник да бъде застрахован за риска „трудова злополука". Констатирано е още, че касателно изисканата с нарочната призовка актуална застраховка за риска „трудова злополука", дружеството-жалбоподател в хода на проверката е представило застрахователна полица №711522014000009 към задължителна застраховка „Трудова злополука“, валидна от 00:00 часа на 12.08.2022 г. до 24:00 часа на 11.08.2023 г.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка 1

№ПР2226530 от 09.09.2022 г.

Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й е съставен АУАН №01-2200248 от 09.09.2022 г. Актът е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, същият е предявен и връчен на нарушителя. В срока по чл.44, ал.1 от страна на жалбоподателя не е депозирано възражение.

На основание на така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ.

Към Административно-наказателната преписка са приложени Трудов договор №057/10.08.2022 г., сключен между дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател и М.К.И., в качеството на служител, съгласно който служителят заема длъжността „общ работник" и същият е постъпил на работа на 10.08.2022 г., ведно със Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с вх.

№01388223051798/11.08.2022 г., удостоверяваща приетото от НАП уведомление за сключения трудов договор.

От писмените обяснения на М.И., се установява че заедно с брат си А.И. отишли да търсят работа в г.Д. в дърводелски цех, като В.П. им отговорил, че има работа и те останали в дърводелския цех.

Показанията на актосъставителя К.А. и свидетелят по акта М.Ц., последователно описват извършените от тях действия в хода на проверката по документи и резултатите от нея напълно кореспондират с установената в акта фактология.

Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие, съдът намира че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6-месечния срок. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.

В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно ТЗ - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изисквания на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано адм. нарушение, осъществено от дружество.

Вмененото на жалбоподателя адм. нарушение е описано надлежно в НП от фактическа страна, като АНО е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Чл.16, ал.1 от Наредбата задължава работодателя или упълномощено от него лице да сключва договора за задължителната застраховка "Трудова 2 злополука" за всяка календарна година.

Безспорно е установено по делото, че към деня на проверката от длъжностните лица при Д„ИТ“-Б. - 11.08.2022 г., дружеството-жалбоподател не е имало сключена задължителна застраховка за риск „трудова злополука" за икономическа дейност „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели" с код по КИД 2008-16, с трудов травматизъм за 2022 г. Ктт = 1,79, безспорно по-висок от определения среден за страната Ктт = 0,64.

С това си бездействие дружеството е нарушило разпоредбата на чл.2, ал.1, във вр. с чл.16, ал.1 от Наредбата, тъй като видно от застрахователна полица №* към задължителна застраховка „Трудова злополука“, застраховка е сключена на 11.08.2022 г. в сила от 00:00 часа на 12.08.2022 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, с което се твърди че неправилно е приложена санкционната норма на чл.413, ал.2 от КТ. Очевидно е, че задължението за задължително застраховане за риска „трудова злополука" за сметка на работодателя на работниците му се съдържа в чл.51 и чл.52 от ЗЗБУТ. Двете разпоредби се намират в глава 6-та на закона, озаглавена „Икономически форми за подобряване на условията на труд“.

Следователно, вън от съмнение е, че застрахованите за риска „трудова злополука" работници и служители са в по-привилегировано положение в сравнение с тези без застраховка, както и че застраховката гарантира подобряване на условията на труда и съответно се включва в по-широкия смисъл на понятието „осигуряване на ЗБУТ". Следователно, настоящият състав намира, че е налице фактическия състав на чл.413, ал.2 от КТ.

Не са налице условията за прилагане на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.

Разпоредбата на чл.415 в от КТ визира, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция от 100.00 лв. до 300.00 лв.

Действително по делото се установява, че е налице една от предпоставките на чл.415в, ал.1 от КТ - нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса. Горното се установява със сключената задължителна застраховка „Трудова злополука“ от 11.08.2023 г. Следва обаче да е налице и втората от кумулативно предвидените в цитираната разпоредба предпоставки - от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В тази вр. видно от представения Протокол №5103-01-13 от 08.11.2022 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 10.08.2022 г. с М.И., се установяват възникнали вредни последици на конкретния работник. Същият е получил прорезна рана на лявата ръка, в резултат на което е получил травма на мускули и сухожилия на ниво предмишница. Възникналото събитие не се покрива от риска застраховка „Трудова злополука“, тъй като работникът не е бил застрахован към 10.08.2022 г.

Въз основа на горното, наказващият орган правилно е приложил санкционна норма на чл.413, ал.2 от КТ, като не е налице изключението – привилигировия състав по чл.415в от КТ, но според съда неправилно е била извършена индивидуализацията на наложеното наказание, като е била наложена имуществена санкция от 2`000.00 лева. При липса на данни за дружеството, че системно нарушава разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ според съда санкция в минималния, предвиден в закона размер се явява адекватна и справедлива, в какъвто смисъл, съдът намира, че НП следва да бъде изменено, като се намали наложената санкция от 2`000.00 на 1`500.00 лева.

Не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, в случая са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението.

3

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото и двете страни са направили искане за присъждане на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи възнаграждение от 100.00 лева за участието на юрисконсулта като процесуален представител на АНО, предвид фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съдебното производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №01-2200248/07.11.2022 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на „Е.П.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., о.Б., у.„Д.“№22, представлявано от управителя Н.М.П., е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2`000.00 лева на 1`500.00 лева.

ОСЪЖДА „Е.П.“ЕООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Д„ИТ“-Б., сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част, като неоснователно.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4