Определение № 1426 от 20.05.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1426 гр. Стара Загора, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530101579 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № ****/22.07.2025 г., депозирана от С. Л. Я. против Й. П. И. да се признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление.

Настоящият съд в рамките на проверката по чл. 130, ал. 1 ГПК намира че предявената молба е недопустима, а производството по делото подлежи на прекратяване както на основание чл. 130 ГПК, така и на основание чл. 126 ГПК поради следното:

В гражданския процес поначало не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Наличието на извършено престъпление по правило се установява с присъда на наказателния съд, постановена по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Поради това при повдигнат спор по гражданските последици от деянието на дадено лице, за което се твърди, че съставлява престъпление, производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, ако твърдените престъпни обстоятелства имат значение за правилното решаване на спора и са предмет на установяване по наказателно дело. В определени случаи законът предоставя на гражданския съд компетентност да се произнесе по предявен в отделен процес иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. Съгласно чл. 124, 1 ал. 5 ГПК това са случаите, при които наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 5 НПК /когато деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия - т. 2; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност - т. 3; деецът е починал - т. 4; след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта - т. 5/, или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК /когато разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина/ или по чл. 26 НПК /при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина/, както и случаите, при които извършителят на деянието е останал неоткрит. Компетентността на гражданския съд произтича от факта, че в тези случаи наказателният съд не се произнася по това дали деянието съставлява престъпление. С решението по такъв иск се установява престъплението, извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата на наказателния съд, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини /така определение № 3576/08.07.2025 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 23/2025 г. и сочените в него ТР № 20 от 01.03.1968 г. по гр. д. № 8/1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 112/18.10.2023 г. на ВКС по гр.д. № 4621/2022 г., ІV г.о., решение № 202/30.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1186/2018 г., ІV г.о., решение № 297/08.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1792/2010 г., ІІІ г.о., решение 392/14.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 256/2012 г., ІІІ г.о./. Така въпросът дали има извършено престъпление или не ще бъде разрешен в рамките на наказателното производство и съобразно изхода му, при влязла в сила присъда, същата на основание чл. 300 ГПК, ще бъде задължителна за гражданския съд. Вж. и определение № 3618/10.07.2025 г. на ВКС по к.ч.гр.д.

№ 1211/2025 г., определение № 184/12.04.2019 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1098/2019 г., IV г.о. - наличието на извършено престъпление поначало се установява с присъдата на наказателния съд, и то по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за гражданския съд, /и то в рамките на чл. 300 ГПК, т.е. относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и 2 виновността на дееца/. Следователно поначало в гражданския процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Фактът на престъпното обстоятелство може да се установява самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде установено престъплението по редовния наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на съответна присъда, която по силата на чл. 300 ГПК би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното деяние. Само в тези случаи законът в чл. 124, ал. 5 ГПК предоставя на гражданския съд да се произнесе с установителен иск в отделен процес относно това дали извършеното деяние е престъпление и кой е извършителят. Самият ищец също правилно отбелязва тези положения на стр. 12 от исковата си молба, но не се споделя неговото виждане отбелязано на стр. 13 от исковата молба, че наказателното производство в случая не можело да се развие поради определени пречки – наказателното производство не само се е развило, но е и приключило с влязъл в сила съдебен акт по АНД № *****/***** г. на Хасковски районен съд даващ разрешение на съществото на спора. Да, както принципно правилно сочи ищеца въпросът за съставомерността на сочените от него престъпни обстоятелства е въпрос по съществото на спора, а не по допустимост на настоящото производство, но въпроса дали е налице престъпление/престъпни обстоятелства вече е разрешен от наказателния съд по АНД № *****/***** г. на Хасковски районен съд. Затова не може да се очаква при положение, че наказателния съд е признал подсъдимия за невинен, то граждански съд да го признае за виновен за същото престъпление. Отделно от това в исковата молба ищецът не се позовава на нито една пречка по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК - всяка една от пречките по чл. 24, ал. 1, т. 2-5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК, които осуетяват наказателния процес, съставляват положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК – така определение № 2/05.01.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 663/2011 г., IV г.о.

Отделно от това изразеното несъгласие в обстоятелствената част от исковата молба с разрешението дадено от наказателния съд не може да бъде взето предвид - правилността на влязлата в сила осъдителна присъда на наказателен съд не може да се проверява инцидентно, освен това допуснатите пороци при нейното постановяване не обуславят правен интерес за предявяване на иск. В случай, че ищецът не е доволен от акта на Хасковски районен съд, пред него стои възможността за обжалване на същия пред по3 горестоящия съд, което той е сторил. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват, поради което в случая правилно е прието, че предявеният иск е недопустим и исковата молба е върната - определение № ***/17.02.2025 г. на ВКС по ч.гр.д. № ****/2025 г., IV г.о., определение № ***/30.08.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № ****/2024 г., IV г.о.

След изясняване на тези принципни положения конкретно ще се посочи и следното - обстоятелствената част и петитумът на предявената искова молба представляват дословно възпроизвеждане на тъжбата на ищеца, по която е постановена присъда потвърдена с решение на Хасковски окръжен съд /АНД № *****/***** г. и ВНЧХД № ****/***** г. особено по отношение на двата петитума между които разлика не съществува:

1/ Искова молба петитум - с оглед и на което като разгледате спора по същество да постановите Решение по силата на което да ПРИЗНАЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от мен ищеца ***. С. Л. Я., ЕГН ********** с адрес: ******** № ** ет.** Бул. ******* № ** гр. ***** иск против Й. П. И.

ЕГН ********** с адрес: гр. ******* ж.к. „****** бл. **, ет.** ап.** подсъдимия за виновен в това, че на ******** г.на паркинга „********” *********; на ******* г. на плаца на Сектор ****** гр. *********пред **********: Вл. Ж. Д., и А. К. А., пред Застрахователните дружестсва с исковата си претенция за обезщетения и в открито съдебно заседание проведено на 25.01.2024 г. по АНД № *****/*****год. по описа на PC Хасково при даване показания пред съда в качеството на свидетел разпространи публично позорни обстоятелства като ме обвини в причинител и извършител на ПТП, ангажира личността ми пред институцията 112 и органите на Сектор ****** — ****** с посочените обстоятелства по причинено от мен ПТП при което е претърпял вреди, за които по застрахователна щета № ****** е получел обезщетение; окачестви държанието ми, първоначално като аругантно, а в последствие след обаждането повторно на 112 като много аругантно с квалификация на присъствието ми на ********г на паркинга на ********** и на ******* г. в двора на плаца на Сектор ***- ***** пред ******* от Сектор ******-******** с категория на поведението ми „Наглост“ което представлява извършване на престъпление по чл. 148 ал.1 т. 1 вр. ал.2 НК чл. 147 ал.1 пред. 1 НК.

4

2/ Тъжба петитум - Предвид гореизложеното моля да ни призовете на съд в с.з. като установя и докажа обстоятелствата изложени в настоящата тъжба да признаете подсъдимия за виновен в това, че на ******** г.на паркинга „********” - ********; на ******* г. на плаца на Сектор ****** гр.

********* пред **********: Вл. Ж. Д., и А. К. А., пред Застрахователните дружестсва с исковата си претенция за обезщетения и в открито съдебно заседание проведено на 25.01.2024 г. по АНД № *****/*****год. по описа на PC Хасково при даване показания пред съда в качеството на свидеигел разпространи публично позорни обстоятелства като ме обвини в причинител на ПТП, ангажира институцията 112 и органите на Сектор ****** *********** с посочените обстоятелства по причинено от мен ПТП при което е претърпял вреди, за които по застрахователна щета №****** е получел обезщетение; окачестви държанието ми, първоначално като аругантно, а в последствие след обаждането повторно на 112 като много аругантно с квалификация на присъствието ми на ********г на паркинга на ********* и на ******* год в двора на плаца на Сектор ******- ****** пред ******* от Сектор ******-******* с категория на поведението ми „Наглост” което представлява извършване на престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. ал.2 НК чл.

147 ал.1 пред. 1 НК поради и което бъде ангажирана наказателната му отговорност и му бъде наложено наказание предвидено в цитираните текстове на НК.

Тук ще се посочи, че в рамките на наказателното производство е бил и предявен граждански иск за присъждане на обезщетение за вреди от същото деяние също отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт.

2/ Налице е второ самостоятелно основание за прекратяване на делото – служебно известно е на съда /след справка в ЕИСС/ по искова молба на ищеца е било образувано съдебно производство по гр.д. № *****/2026 г. на Старозагорски районен съд, по което исковата молба е била подадена на 02.07.2025 г., а настоящата на 22.07.2025 г. /към настоящия момент прекратено, но определението за прекратяване не е влязло в сила тъй като ищецът е упражнил своето право и е обжалвал същото с частна жалба и в момента е в процес на администриране/. В тази искова молба, която ще се приложи към делото, отново се претендира обезщетение за неимуществени вреди от същото противоправно поведение на ответника по същото време и 5 място както в наказателното производство и настоящото производство.

3/ В обобщение ще се посочи, че настоящото дело е вече трето поред образувано със същите твърдения – същия и единствен инцидент между страните, въпреки наличие на приключени съдебни дела с влезли в сила съдебни актове или все още висящи съдебни дела между тях. Правилно на редица места от своето изложение ищецът отбелязва, че принципът е престъплението като факти да се установяват по реда на НПК и едва по изключение по реда на ГПК /вж. напр. стр. 4 от негова молба по гр.д. № ****/2025 г. на Свиленградски районен съд/, но неясно защо отказва да приеме, че всички тези факти на твърдяно престъпление вече са били разгледани/установени или не в хода на образувано наказателно производство приключило със съдебен акт по съществото на спора /присъда, която е влязла в сила след обжалване/ и не е било прекратено.