Решение № 75 от 13.12.2019, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ …………… / 13.12.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. №

15 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК в.в. с чл.432 ТЗ и чл.26 ал.1 ЗЗД.

Подадена е искова молба и допълнителна такава от „Юробанк България“АД против „З.М.-07“ЕООД и З.С.М., за приемане за установено, че ответниците дължат в условията на солидарност сумата 130 229,62 швейцарски франка, представляваща главница по договор за банков кредит; сумата 7 643,42 швейцарски франка, представляваща договорни лихви за периода 21.02.2017г. – 11.10.2017г.; сумата 1 140,31 швейцарски франка, представляваща наказателна лихва за просрочие за периода 21.02.2017г. – 6.11.2017г.; сумата 91,27 швейцарски франка, представляваща банкова такси от 10.03.2017г. до 6.11.2017г.; сумата 276лв., представляваща банкови такси от 30.10.2017г. до 6.11.2017г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за сключен договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL22506 от 11.09.2008г., по който банката е предоставила на „З.М.-07“ЕООД кредит в размер 130 000 швейцарски франка за рефинансиране на кредити на З.М. и посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, с краен срок за издължаване 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка – 24.09.2008г. С анекс № 1 от 28.04.2011г. страните са предоговорили задълженията на кредитополучателя по договора за кредит и З.М. е встъпила в дълга на кредитополучателя като съдлъжник. С анекс № 2 от 26.03.2014г. и анекс № 3 от 23.02.2015г. остатъчният дълг е предоговорен отново между страните. С договор за цесия от 14.11.2008г. „Юробанк България“АД е прехвърлил вземанията си по договора за кредит на „Бългериън ритейл сървисиз“АД. С договор за прехвърляне на вземания от 25.03.2014г. вземанията към двамата ответници по договора за кредит са прехвърлени от „Бългериън ритейл сървисиз“АД обратно на „Юробанк България“АД. За прехвърлянето е изготвена и връчена на длъжниците нотариална покана от 11.10.2017г. С отделна нотариална покана от същата дата, връчена на длъжниците, банката е уведомила последните, че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради непогасяване на задълженията. Ищецът твърди, че след датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпвали плащания. За претендираните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и такива са издадени по ч.гр.д.№ 2655/2017г. на РС Разград. Поради постъпили възражения от длъжниците за банката е възникнал правен интерес от подаване на исковата молба.

Постъпил е писмен отговор и допълнителен писмен отговор от „З.М.-07“ЕООД и З.С.М., съдържащи твърдения на ответниците, че не дължат посочените суми. Излагат възражение за нищожност на анексите към договора за банков кредит поради липса на предмет с твърдение, че вследствие на извършената цесия анексите са подписани в период, в който вземанията са били прехвърлени на трето лице.

„З.М.-07“ЕООД и З.С.М. са предявили насрещен иск и допълнителна искова молба против „Юробанк България“АД за обявяване на нищожност поради противоречие на добрите нрави на чл.4 ал.1 и ал.3, чл.2 ал.3 и чл.3 ал.3 от договора за кредит. Излагат твърдение, че клаузите създават възможност за банката едностранно да увеличава лихвата по кредита над първоначално уговорения процент, да променя едностранно тарифата за такси и комисионни. По отношение на клаузите, задължаващи ги да върнат кредита в швейцарски франкове, считат, че след като са получили кредита в левове, следва неговото връщане да бъде в същата валута и съответно възнаградителната лихва не би могла да бъде в размерите, дължими за връщане на задължението в швейцарски франкове. При извършването на доклада съдът погрешно е възприел позоваването на „З.М.-07“ЕООД и З.С.М. на разпоредбата на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за противоречието на тези договорни клаузи със закона – такива доводи не са изложени в насрещната искова молба, няма и искане в този смисъл, поради което основанието на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД не следва да бъде разглеждано.

Постъпил е писмен отговор и допълнителен писмен отговор от „Юробанк“България“АД по насрещния иск, в който банката изразява становище, че основанията за нищожност на клаузите от договора, на които се позовават ищците, са относими към изследване на неравноправния характер по смисъла на чл.143 ЗЗП, но същите не могат да се ползват от тази разпоредба, тъй като не са потребители по смисъла на закона.

В проведеното съдебно заседание е допуснато за разглеждане възражение на „З.М.-07“ЕООД и З.С.М. за прихващане на сумата 15 000лв., представляваща надвнесена сума в резултат на заплащане на погасителни вноски в швейцарски франкове вместо в български лева и явяваща се разлика в стойността на швейцарските франкове в деня на усвояване на кредита и стойността в деня на плащането по фиксинг на БНБ, с цялата сума по исковата претенция в размер 139 104,62 швейцарски франка и 276 лв.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 11.09.2008г. е сключен договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL22506 между „Юробанк И Еф Джи България“АД и „З.М.-07“ЕООД, по който банката е предоставила на търговското дружество кредит в размер 137 000 швейцарски франка за рефинансиране на кредити на З.М. и посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, с краен срок за издължаване 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. С анекс № 1 от 28.04.2011г. страните са предоговорили задълженията на кредитополучателя по договора за кредит с нов погасителен план и е обективирано изявление на З.М. за встъпване в дълга на кредитополучателя като съдлъжник – чл.9 от анекса. С анекс № 2 от 26.03.2014г. и анекс № 3 от 23.02.2015г. остатъчният дълг е предоговорен отново между страните с изготвяне на нови погасителни планове.

Междувременно, с договор за цесия от 14.11.2008г. „Юробанк И Еф Джи България“АД е прехвърлила всичките си вземания по гореописания договор за кредит на „Бългериън ритейл сървисиз“АД. В приложението към договора като длъжник е посочен „З.М.-07“ЕООД с дълг по главница 136 982,84 швейцарски франка с левова равностойност 180 427,84лв., лихви в размер 321,20 швейцарски франка с левова равностойност 424,47 лв. и общ размер на дълга 137 034,04 швейцарски франка и падеж 24.09.2028г. Вземанията са прехвърлени заедно с обезпечение – учредена договорна ипотека.

С нов договор за прехвърляне на вземания от 17.06.2014г. вземанията към „З.М.-07“ЕООД по договора за кредит са прехвърлени от „Бългериън ритейл сървисиз“АД обратно на „Юробанк България“АД. В приложението към договора дългът е определен като главница 136 472,86 швейцарски франка с левова равностойност 218 875,20лв., лихви в размер 3 930,30 швейцарски франка с левова равностойност 6 303,40лв. и общ размер на дълга 140 403,16 швейцарски франка с левова равностойност 225 178,60лв. и падеж 24.09.2028г.

Едва след сключването на втория договор за цесия банката е изпратила до З.М. лично и в качеството й на управител на „З.М.-07“ЕООД нотариална покана с приложено уведомление за извършените две прехвърляния на вземанията с договорите от 14.11.2008г. и 25.03.2014г. (в действителност датата на втория договор за цесия е 17.06.2014г.). С втора нотариална покана банката е уведомила двамата ответници, че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради непогасяване на задълженията. Двете покани са връчени едновременно на З.М. на 11.10.2017г.

В хода на исковия процес е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло като изготвена от вещо лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване с материалите по делото и справка по кредитното досие на търговеца – кредитополучател в банката. Установява се от експертното заключение, че договорът за банков кредит е осчетоводен в банката. Кредитът е усвоен от „З.М.-07“ЕООД на 24.09.2008г. в швейцарски франкове. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след усвояването му в чуждестранна валута в размер 137 000 швейцарски франка, на 25.09.2008г. валутата е прехвърлена по сметка в български лева с посочено основание покупко-продажба (извлечение на л.42 от делото). Процесуалният представител на ответниците оспорва този факт, като се позовава на параметрична справка (л.30 от делото), в която счетоводното записване на 24.09.2008г. е в лева и на това основание твърди, че кредитът е отпуснат в лева, а не в швейцарски франкове. Вещото лице уточнява във връзка с направеното възражение, че счетоводната система на банката следва операциите, които се извършват. В този смисъл основните документи, установяващи как парите са получени и в какъв вид валута, са тези, свързани с банковата сметка и след това се отразява движението на средствата по нея в счетоводната система. При така дадените обяснения от вещото лице съдът приема данните именно от извлечението от банковата сметка на кредитополучателя и на тази основа приема за установено, че кредитът е усвоен от търговското дружество в швейцарски франкове. В тази насока е и уговорката на чл.2 ал.3 от договора за банков кредит, с която самият кредитополучател се е съгласил, че кредитът ще се усвои в швейцарски франкове, след което ще се превалутира в лева от банката, т.е. няма съмнение, че в хронологичен ред кредитът е усвоен от кредитополучателя в швейцарски франкове, след което е превалутиран с негово съгласие в български лева.

По-нататък, установява се от заключението на вещото лице, че главницата е погасена чрез извършени плащания по вноски в размер на 25 263,41 швейцарски франка, договорната лихва е погасена в размер на 96 275,32 швейцарски франка, мораторната лихва е погасена до размер 346,10 швейцарски франка, изплатените суми за банкови такси са 378,72 швейцарски франка, за имуществени застраховки – 348,74 швейцарски франка. Така общият размер на внесените суми за погасяване на договорните задължения е 122 612,29 швейцарски франка.

Последното плащане е извършено на 21.01.2017г.

Непогасените плащания към

6.11.2017г. (заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено в съда по пощата на 7.11.2017г.) са в общ размер 139 104,62 швейцарски франка с левова равностойност 234 680,62лв., като от тях непогасената главница е в размер 130 229,62 швейцарски франка, възнаградителната лихва е в размер 7 643,42 швейцарски франка, мораторната лихва е в размер 1 140,31 швейцарски франка, сумата за банкови такси е в размер 33,07 швейцарски франка и за имуществени застраховки – 58,20 швейцарски франка.

Вещото лице е установило, че в периода от сключване на договора до подаване на заявлението в съда лихвеният процент е променен шест пъти. Във връзка с това е разработило поставените задачи и във вариант, в който е преизчислило размера на погасителните вноски без последващите промени и е дало заключение, че в този вариант техният размер е 122 612 швейцарски франка, а на непогасените суми – 132 052,05 швейцарски франка с левова равностойност 222 782,37 български лева.

Във връзка с достигнатия извод относно усвояването на кредита в чуждестранна валута, а не в български лева, последният поставен на вещото лице въпрос за преизчисляване на възнаградителните лихви в размера, определен от банката за договори за кредити, отпускани в български лева, се явява неотносим към повдигнатия правен спор.

На 10.11.2017г. в Районен съд

Разград е образувано ч.гр.д. № 2655/2017г. по подадено от „Юробанк България”АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „З.М.-07“ЕООД и З.С.М., поради неизпълнение задълженията, поети с договора за банков кредит. Със заповед № 4359/13.11.2017г. районният съд е разпоредил двамата длъжници да заплатят солидарно на заявителя сумата 130 229,62 швейцарски франка, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2017г. до изплащане на вземането; сумата 7 643,42 швейцарски франка, представляваща договорна лихва за периода 21.02.2017г. – 11.10.2017г., сумата 1 140,31 швейцарски франка, представляваща наказателна лихва за периода 21.02.2017г. – 11.10.2017г., сумата 91,27 швейцарски франка, представляваща такси, дължими за периода 10.03.2017г. – 6.11.2017г. и сумата 276лв., представляваща такси за периода 30.10.2017г. – 6.11.2017г. В законоустановения срок са постъпили възражения от двамата длъжници срещу издадената заповед.