Решение № 2905 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2905 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100510854 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу решение № 13167/26.07.2023 г. по гр.д. № 38513/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, с което е уважен предявеният от „Б. III“ООД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл.

137 ал. 2 ЗЕ, сумата от 9705.18 лв. /след допуснато изменение по реда на чл.

214 ГПК/ представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползване без основание в периода 24.06.2020 г. – 24.06.2022 г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, УПИ XXI-1417, кв. 2, м. НПЯ Червена Звезда, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата, съответно игнориране на направените от ответника основателни възражения. Посочва, че допускайки ищецът да получи обезщетение за ползване на топлопреносното съоръжение, предмет на предваритения договор, би означавало да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, тъй като не е подал заявление за изкупуване, съответно не е представил необходимата документация за стартиране на тази процедура и ако беше 1 направил това, то както цената на съоръжението, така и евентуалния наем за ползване, което топлофикационното дружество би дължало, ще е в значително по – ниски размери. Посочва, че към настоящият момент няма обосноват отказ от страна на ответника за изкупуване, като причината за липса на осъществено такова е именно поведението на ищеца. По тези доводи моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна - „Б. III“ООД в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата.

Поддържа първоинстанционното решение да е постановено при правилно приложение на материалния закон и да е обосновано. Посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил обстойно всички релевантни по делото доказателства, като е стигнал по правилни фактически и правни изводи относно наличието на всички предпоставки за уважаване на предявения иск.

Посочва, че направените възражения във връзка с поведението на ищеца по договора за присъединяване и изкупуване, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат взети предвид при постановяване на решението на въззивния съд. По изложените съображения моли решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено и присъдени разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, касаещи правилността на решението, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 137 ал. 2 от ЗЕ, увеличен по размер с искане по реда на чл. 214 ГПК, за заплащане на сумата от 9705.18 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползване без основание в периода 24.06.2020 г. – 24.06.2022 г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.

София, УПИ XXI-1417, кв. 2, м. НПЯ Червена Звезда.

Съгласно чл. 137 от ЗЕ, при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, 2 съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост /ал. 1/, като в случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие /допустимо съгласно ал. 2 на чл.137 ал.2 от ЗЕ/, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите /ал. 2, изр. 2-ро /.

Цитираните разпоредби санкционират разместването на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на потребител и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие.

В тези случаи, за времето до изкупуване на съоръженията / ал. 3 на чл. 137 ЗЕ/, топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им.

Основателността на предявен иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за заплащането на обезщетение за ползване на определена вещ е предпоставена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта; 2/ вещта да се ползва от ответника; 3/ да липсва правно основание за ползването на вещта; в резултат на ползването да е настъпило обедняване на ищеца за сметка обогатяването на ответника.

За уважаване на иска следва да е налице още една предпоставка- да отсъства друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

По делото не се спори, че на 26.05.2008г. между страните „Топлофикация София” ЕАД и „Б. III” ООД е бил сключен предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи ТЕ за битови нужди № 768. С договора страните постигнали съгласие за изграждане от страна на ищцовото дружество за негова сметка на съоръжения за присъединяване, включващи присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 100 мм, 2 Ду 65 мм., съответна дължина по трасето 17,5м. и 21,7м. и абонатна станция с мощност 300 kW за О и В и 250 kW за БГВ.

Видно от съдържанието на договора, съоръжението се изгражда с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и БГВ жилищна сграда-етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ XXI-1052, 1417, кв. 2, м. НПЯ Червена Звезда.

Съгласно чл. 23 от Предварителния договор ответникът се задължил да придобие правата на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от ищцовото дружество при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с договора за присъединяване, като до прехвърляне на собствеността ищцовото дружество остава техен собственик.

Видно от представеното по делото и неоспорено от ответника разрешение № К-07-190 от 13.04.2009г. за ползване /л. 14 от делото/, процесното съоръжение е изградено и е въведено в експлоатация.

Посочените обстоятелства, както и ползването на съоръжението от 3 страна на ответника се установява, освен от разрешението за ползване, така и от представените от ищеца писмени доказателства /л. 44-52 от делото/: фактура проформа № 5391 от 21.04.2008г.; оферта № ТО/198; фактура № 6231 от 12.08.2008г.; 2 бр. кантарни бележки за износ; количествена сметка за СМР, в които /противно на твърденията във въззивната жалба/ е посочен по ясен начин обектът, който касаят.

Установява се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, че за съоръженията „Външен топлопровод и абонатна станция”, находящи се в урегулиран поземлен имот УПИ XXI-1052, 1417 , кв.2, по плана на гр.София, м. "НПЯ Червена звезда", с административен адрес на сградата" гр.София, ул."*******, Район „Изгрев" – Столична община, Област София-град и е издадено разрешение за ползване на №ДК-07, гр.София.

Установява се от изготвеното от вещото лице заключение, че процесната абонатна станция се ползва от ответника „Топлофикация София" ЕАД - ТР „София - Изток" и са изпълнени всички технически изисквания и е въведено в експлоатация. Включването на процесното съоръжение в топлопреносната мрежа на гр.София е от м.декември 2007г.

В съответствие с посоченото „Съоръжението" е изградено за сметка на Ищеца „Б. III" ООД.

ТР „София-Изток" са предоставили на вещото лице информация за постъпилата, отчетената и разпределената топлинна енергия в процесната абонатна станция за периода от м.01.06.2020г. до 30.06.2022г., с цел пресмятане цената за ползване на съоръжението за процесния период от 24.06.2020г. до 24.06.2022г . по определените цени на ДКЕВР/КЕВР. Цените за предоставен достъп се изчисляват по посочените в Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпространително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, одобрена от ДКЕВР с решение по протокол №27/04.02.2008г.

Според вещото лице, размерът на цената за ползване на съоръжението /абонатната станция/ за периода от 24.06.2020г. до 24.06.2022г. по определените цени на ДКЕВР съгласно Методика на ДКЕВР, приета с Протокол 27 от 04.02.2008г. е в размер на 9 705,18 лв.

Възраженията в жалбата на ответника, че не е установено при пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесните съоръжения и съответно не е материално легитимиран са несъстоятелни, поради следното:

Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.137 ал.1-3 от ЗЕ посочва, че когато съоръженията са изградени от клиент/клиенти, същите да са тяхна собственост след изграждането им и впоследствие с договор да следва да бъдат прехвърлени в собственост на топлопреносното предприятие; подобна клауза страните са изрично договорили в предварителния договор – чл.7 и чл.23.

Горните изводи не се разколебават от обстоятелството, че в 4 разрешението за ползване на сградата изрично е записано в графа собственик:собствениците на жилищната сградата, което отговаря именно на нормативните изисквания в ЗУТ и което не би могло да се 3 тълкува в смисъл, че топлопреносните съоръжения с цитираното разрешение са преминали в собственост на етажните собственици и станали обща част.

Напротив, както вече беше посочено, в съответствие със закона, в предварителния договор е предвидено, че след изграждането на енергийния обект, същия е собственост на дружеството.

На следващо място от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 137 ал. 2 от ЗЕ, § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и чл. 140, ал. 3 от ЗЕ следва извода, че по закон абонатната станция и присъединителния провод не са обща част в жилищната сграда етажна собственост, такава е само помещението, в което е разположена абонатната станция и съоръженията към нея. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/.

Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма или в случая – писмен догово, но само с топлопреносното предприяние, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра, то това следва да бъде установено с представяне на документ в съответната изискуема от закона форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт - на неразпореждане с правото на собственост.

Следователно доколкото разрешението за ползване на сграда, което е административен акт, не прехвърля вещни права, процесните съоръжения не са и обща част в жилищната страда в режим на етажна собственост по разпореждане на закона, липсват доказателства за разпореждане с правото на собственост по съответния ред върху съоръженията от ищеца, което е придобито от него по реда на чл.137 ал.2 от ЗЕ вр. чл.7 и чл.23 от предварителния договор за присъединяване, то настоящият състав прима, че при условията на пълно и главно доказване ищецът се легитимира като собственик на изградените от него топлопреносни съоръжения в процесния период т. е първата от кумулативните предпоставки от фактическият състав на чл.59 от ЗЗД.