Решение № 51 от 20.04.2022, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Административно наказателно дело 859/2021
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 29.11.2022
- Състав
- Божана Манасиева
Цитирани разпоредби
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а · Закон за движението по пътищата
- чл.150а,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171,т.1,б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.175,ал.1,т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.177,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.177,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.343б,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.69 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. П., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Божана Цв. Манасиева при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно наказателно дело № 20211230200859 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН,във вр. с чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП и чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП и е образувано по жалба на Н. Е.
У.,ЕГН:**********,от гр.П.,ул.“А.
Б.“
№1 срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0314-000758/22.07.2021г на ВПД Началник на РУ на МВР -Петрич.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление с твърдението ,че изложените в него факти не отговарят на действителната фактическа обстановка.Отрича се нарушението,описано в НП.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление №16-0314-000758/22.07.2021г на Началника на РУ на МВР -Петрич.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично само в едно съдебно заседание като отказва да дава обяснения в производството.Представлява се от процесуален представител,който изразява становище за неправилност на издаденото НП,тъй като не е установено по безспорен начин в производството,че лекият автомобил е управляван именно от 1 жалбоподателя.Иска НП да бъде отменено.
За ответника по жалбата –Началника на РУ явява и не изразява становище по жалбата.
–Петрич,представител не се
За ТО-Петрич при РП-Благоевград,в качеството й на заинтересована страна,представител не се явява.
По делото са събрани писмените доказателства.Разпитани са свидетелите Б.
КР. ИВ., Г. Н. Д.,М. Г., Д. Б. и Г.Ч..
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът установи от фактическа страна следното :
Н а 09.05.2021г. вечерта около 21.30ч , свидетелите Б.И. и М. Г. осъществявали задълженията си по контрол по безопасността на движението като извършвали обход в района на централната градска част.Движейки се по ул.“Т.М.“, в района около детската кухня, забелязали лек автомобил „М.“ с чешка регистрация с рег.№***.Подали звуков и светлинен сигнал за спиране,но водачът Н.У.,когото видели,че управлява автомобила и за когото знаят,че управлява именно този автомобил,не се подчинил и рязко продължил като увеличил скоростта.Движил се в посока ромската махала като пресякъл ул.„Р.“, продължил по ул.“П.“, ул.“С.“ и ул.“Я.“. На ул.“Я.“ спрял колата и избягал от автомобила.Когато полицейските служители спрели до преследвания автомобил,водачът не бил в него.В автомобила установили единствено непълнолетната пътничка-свид.Г. Ч..С нея имало и дете на петгодишна възраст.Полицейските служители попитали момичето,къде е водача на автомобила,но тя им отговорила,че не го познава. С цел установяване обстоятелствата по случая свид.Ч. била закарана с автомобила до полицейското управление като автомобил с рег.№*** бил управляван от от свид.Д.Б..
По време на пътуването свид.Г.Ч. не посоч ила името на водача.В полицейското управление от последната било снето писмено обяснение,в което записала името на водача на автомобила,а именно „Н.“.
На 21.06.2021г ,когато Н. ЕМ. УЗ. се намирал в полицейското управление заедно с адвоката си за привличането му в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл.343б,ал.3 НК,бил състтавен и АУАН №21-0314-000758 от 2 мл.автоконтрольор Б. КР. ИВ. ,в присъствие на свидетеля Г.Д.,за това ,че на 09.05.2021г около 21.30ч в гр.П.,по ул.“Т.М.“ в района след закрития пазар управлява лек автомобил „М.“ с рег.№*** ,собственост на Е. У. като при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране , водачът не се подчинява и рязко продължава по ул.“П.“.Освен това водачът е лишен от правото да управлява МПС.Описаните нарушения са обективирани като нарушаващи чл.103 и чл.150а от ЗДвП.Актът е съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него лично.В преписката е приложен оригинала на АУАН,видно от който е ,че е налице поправка относно нарушената разпоредба на чл.150а,ал.1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено НП №21-0314-000758 от 22.07.2021г от Началника на РУ-Петрич,с което за това,че водачът не спира на посоченото място при подаден сигнал за спиране от контролните органи,което представлява нарушение на чл.103 ЗДвП,на осн. чл.175,ал.1,т.4 ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.И за това,че управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред,представляващо нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП,на основание чл.177ал.1,т.1 ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 300 лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 29.10.2021г,а жалба срещу последното е депозирана чрез административно-наказващия орган на 01.11.2021г.
Жалбоподателят чрез неговия процесуален представител оспорва факта на управление на лек автомобил „М.“ с рег.№***.Твърди се,че в писменото обяснение,приложено в административно наказателната преписка името „Н.“ действително е вписано от свид.Ч. ,но след като й е било казано от полицейските служители.
В този смисъл свид.Ч. сочи,че както на място ,така и в полицейското управление категорично е заявила,че не познава водача на автомобила,което и написала в обяснението си.Но след като й било казано,че няма да си тръгне от управлението докато не напише името на водача и след като последното й било казано ,тя собственоръчно написала в обяснението си „Н.“. В подкрепа на своите показания свид.Ч. излага фактолагия, съгласно която преди това е била на празненство в ресторант „П.“,на което бил и нарушителя т.Нейна 3 приятелка,която освен това била с дете, тръгнала по-рано ,но оставила 5годишното си дете в ресторанта на грижите на свид.Ч.. По-късно детето започнало да плаче за майка си и трябвало да го прибере.И в този момент, момче от компанията ,предложило да я закара и тя се съгласила. И това момче се оказва водач ът на преследвания от полицаите автомобил. Докато се движели, преследвани от полицейския автомобил тя на няколко пъти питала какво се случва, защото много се изплашила,но не получила отговор,а детето плачело през цялото време.След като била закарана в полицията тя се обадила на майката на детето да го вземе.
Опровергаващи нейните показания са показанията на свидетелите полицейски служители.Следва да се отбележи,че безспорно установения в производството факт е,че свид.Ч. не е посочвала името на шофьора на мястото,на което автомобилът е бил изоставен.Името на водача последната не е споменавала и докато е пътувала до полицейското управление заедно със свид.Д. Б. като през цялото време е твърдяла,че не познава водача на автомобила.Името на водача ,свид.Г.Ч. е посочила в писменото си обяснение ,снето в полицейското управление.
Основният факт,нуждаещ се от доказване в процеса е името на лицето,което е управлявало автомобила.По останалите факти липсва спор.Съдът възприема като безспорно обстоятелството,че свид.Ч. не е посочила името на шофьора както на място,така и по време на превоза й до полицейското управление.Не кредитира обаче като достоверен посочения от нея факт,че не познава шофьора на автомобила.В този смисъл съдът възприе с доверие показанията на свидетелите полицейски служители.Подробен анализ на свидетелските показания съдът излага по-надолу в решението си,коментирайки нарушението по чл.103 от ЗДвП.
С присъда №19/16.12.2021г,поставена по нохд №573/2021г,РС-Петрич е осъдил Н. Е. У. за престъпление по чл.343б,ал.3 НК,извършено на 28.01.2021г за управление на МПС-лек автомобил марка и модел „М. 320“ с рег №***,собственост на Е. Н. У.,след употреба на наркотични вещества ,а именно кокаин.Присъдата е влязла в сила на 01.01.2022г.
Именно поради посоченото деяние на 28.01.2021г е временно отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя със ЗППАМ №210314-000014/28.01.2021г. на осн. чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП до решаване на 4 въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца.
С описаната присъда Н.У. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 11 месеца,считано от 28.01.2021г като последният е изтърпял това наказание на 25.01.22г,поради което ПАМ е прекратена ,видно от писмо №22868/22.02.22г на Началника на РУ-Петрич.
При така установеното от фактическа страна,съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното постановление) и в законоустановения 7-дневен срок чрез административно-наказващия орган. Поради това жалбата е допустима.
Жалбата е частично основателна.
Производството е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от това лице виновно.Съгласно чл.189,ал.2 ЗДП, редовно съставените актове за нарушения по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното,т.е. удостовереното в тях се счита за истинно до оборването му. Това е в отличие с останалите случаи на административни нарушения,при които отразеното в актовете не се счита за безспорно установено , а подлежи на доказване пред съда от страна на административнонаказващия орган.В конкретният казус доказателствената тежест е разместена,т.е. именно жалбоподателят следва да представи доказателства, с които да обори отразеното в акта.
За да се произнесе,съдът взе предвид следното:
С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени наказания за две нарушения на Закона за движение по пътищата.
Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това,че при подаден светлинен и звуков сигнал да спре,водачът не се подчинява и продължава движението си като ускорява скоростта ,което представлява нарушение на чл.103 ЗДвП.За посоченото нарушение на основание чл.175,ал.1,т.4 ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 200 лева и 5 наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Цитираната разпоредба сочи,че се наказва с Глоба от 50 до 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец до 6 месеца водач,който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
С оглед на изложената по-горе фактология ,съдът възприе за безспорно доказан в производството факта на управление на лек автомобил „М.“ с рег.
№*** именно от жалбоподателя Н. Е. У..Установи се,че на 09.05.2021г. вечерта около 21.30ч , Н.У. е управлявал процесния лек автомобил по ул.“Т.М.“,когато му е подаден звуков и светлинен сигнал за спиране ,но вместо да се подчини, рязко е увеличил скоростта като е продължил движението си в посока ул.„Р.“, която пресякъл,продължил по ул.“П.“, ул.“С.“ и ул.“Я.“. На ул.“Я.“ спрял колата и избягал от автомобила.
Основният факт,нуждаещ се от доказване в процеса е името на лицето,което е управлявало автомобила .По останалите факти липсва спор.Съдът възприема като безспорно обстоятелството,че свид.Ч. не е посочила името на шофьора както на място,така и по време на превоза й до полицейското управление.Не кредитира обаче като достоверен посочения от нея факт,че не познава шофьора на автомобила.В този смисъл съдът възприе с доверие показанията на свидетелите полицейски служители.
Както свид.Б.И. ,така и свид.М. Г. посочиха,че свид.Г.Ч. много добре познава жалбоподателя,тъй като е негова лична приятелка.Очевидно поради тази причина свид.Ч. не е имала желанието да посочи името на водача на а в т о м о б и л а , п р е д п а з в а й к и го от ангажиране на административно-наказателната му отговорност.
В тази връзка актосъставителят Б.И. при извършената очна ставка относно заявеното от свид.Г.Ч. по отношение на водача на автомобила сочи,че тя първоначално не е посочила името му, но те полицейските служители са го видели и знаят кой е водача на автомобила.Такива са и показанията на свид.
М. Г..Свидетелят сочи,че първоначално момичето е посочило ,че не знае кой е шофьора, но след това в полицията, собственоръчно е написала в обяснението си, че автомобилът е бил управляван от Н..Твърди,че са знаели кой е водачът на автомобила-Н. У..Знаели са ,че този автомобил се управлява от Н. У. и че е негов,а свид.Ч. е негова приятелка.