Решение № 22336 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22336 гр. С., 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110126495 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба на Н. И. И. срещу „И. А. М.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за паричен заем № 3622742/03.09.2019 г. е нищожен поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,77 лева – недължимо платена от ищеца на ответника сума за възнаградителна лихва по нищожния договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.05.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба и в уточнителната молба се твърди, че на 03.09.2019 г. ищецът е сключил договор за паричен заем № 3622742 с „И. А. М.” АД за сумата от 1 000 лева, като видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от договора е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Съгласно договора поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не са поръчители, да имат чисто ЦКР, или кредитополучателят да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На 03.09.2019 г. „И. А. М.“ АД, ищецът и „Ф. Б.“ ЕООД са сключили договор за предоставяне на гаранция № 3622742, по силата на който „Ф. Б.” ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „И. А. М.“ АД задълженията на ищеца по договора за кредит, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер па 317,28 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението за поръчителство се дължало в полза на поръчителя „Ф. Б.“ ЕООД, като „И. А. М.“ АД 1 бил овластен да приеме плащането. Ищецът излага съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради противоречие, евентуално поради заобикаляне на закона тъй като, ако в ГПР по кредита се включи и възнаграждението за поръчителство същият би надвишил петкратният размер на законната лихва, което би довело освен до противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК., още и до заобикаляне на тази разпоредба. В условията на евентуалност поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради това, че съдържа неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „И. А. М.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че е прехвърлил вземането си, произтичащо от договора с ищеца на „А. с. в.“ ЕАД, поради което не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Признава, че по силата на договор за паричен заем № 3622742/03.09.2019 г. „И. А. М.“ АД е предала в собственост на Н. И. И. сумата от 1000 лева, а последният се е задължил да я върне на 12 равни седмични вноски, всяка от които в размер на 87,56 лева, платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлиза на 50,72 лева. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1050,72 лева. Твърди, че към момента на цедиране на вземанията към „А. с. в.“ ЕАД, Н. И. И. е погасил задължения в размер на 971,64 лева и е дължал на дружеството-кредитор непогасена главница в размер на 34,13 лева и непогасено лихвено задължение в размер на 44,95 лева. Твърди, че с Решение № 5040 от 20.03.2024 г. по гр.д. № 20328/2023 г. по описа на Софийски районен съд, договор за предоставяне на гаранция № 3622742 е признат за нищожен и „Ф. Б.“ ЕООД е осъден да възстанови заплатеното от Н. И. И. възнаграждение по този договор. Ответникът поддържа, че в договора за паричен заем не съществува клауза или уговорка, която задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство, а действителността или недействителността на клауза 4, в която е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение, не се отразява на действителността на договора за паричен заем, тъй като оспорваната клауза не засяга основните права и задължения на страните по договора за паричен заем - относно размера на кредита, размера на лихвата, начина и срока за погасяване. Излага доводи, че както съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и съгласно разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателният доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните на 03.09.2019 г. между „И. А. М.“ АД като заемател и Н. И. И. като заемополучател е сключен Договор за паричен заем № 3622742, по силата на който ответникът е предоставил в заем сумата от 1000 лева на ищеца, като за обезпечаване на вземанията на ответника на 03.09.2019 г. между „И. А. М.“ АД, Н. И. И. и „Ф. Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 3622742.

Горното, освен че е безспорно между страните се установява и от ангажираните 2 по делото писмени доказателства. Съгласно представения от Договор за за паричен заем № 3622742, сключен между страните , по сила на който кредиторът е отпуснал на ищеца сумата 1000 лева, при при фиксиран лихвен процент от 40 % годишно и годишен процент на разходите от 47,84 %. Общата сума, която заемателят се е задължил по този договор да заплати на кредитора е в размер на 1050,72 лева. В процесния чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Приет по делото е договор за предоставяне на поръчителство № 3622742/03.09.2019 г. сключен между Ф. Б. ЕООД и Н. И. И., по силата на който потребителят възлагал, а гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане на парични задължения в полза на И. А. М. АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията на потребителя към кредитора, за което съгласно чл.3 от договора – потребителят дължал възнаграждение в размер на 317,28 лева, платимо разсрочено на вноските с падежни дати съвпадащи с тези на договора за кредит, всяка от които в размер на 26,44 лева.

Между страните не е формиран спор и по отношение на обстоятелството, че с влязло в сила решение № 5040/20.03.2024 г., постановено по описа на СРС, 31 с-в е прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 3622742, сключен между Н. И. И. и „Ф. Б.“ ЕООД, поради противоречие със закона, липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка, както и последното е осъдено да заплати на ищеца И. сумата 133,52 лева, представляваща заплатено възнаграждение по нищожен договор.

Приет е погасителен план към договора за кредит, в който са посочени общо 12 бр. вноски, всяка от които в размер на 114 лева с включен размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция от по 26,44 лева.

По делото е представена справка от ответното дружество, неоспорена от ищеца, от която се установява, че ищецът е погасил сумата от 971,64 лева по процесния договор, от които главница – 965,87 лева и 5,77 лева – лихва. Непогасена остава сумата от 34,13 лева – главница и 44,95 лева - лихва.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Рерлевираното от ответника възражение за недопустимост на исковете е неоснователно, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства за твърдението, че вземанията на ответника по процесния договор за паричен заем е прехвърлено на трето за спора лице по силата на сключен договор за цесия.

По иска за прогласяване недействителността на договора за кредит За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 19, ал. 1 и ал. 5 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият e нищожен на сочените основания.

3

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.