Решение № 261823 от 22.12.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 261823 22.12.2020 година град

Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7653 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Ц.М.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. С.В., е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, по прекратено ДП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че на 19.01.2020 г. ищецът при управление на лек автомобил „БВМ 330 ХД“, рег. № ***** бил спрян за проверка, като бил спрян за това дали не управлява МСП след употреба на наркотици. След извършена проверка с техническо средство „Драг Чек 3000“ пробата се оказала положителна за амфетамин. В тази връзка срещу лицето било образувано БП № 29/

2020 г. по описа на Пето РУ на МВР- Пловдив, пр. пр. № 620/ 2020 г. по описа на РП- Пловдив, като той бил задържан за срок от 24 часа. Ищецът доброволно дал в болницата кръв и урина за изследване, защото знаел, че е станала грешка с резултата от теста. Срещу него било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 4, вр. ал. 3, чл. 28 ал. 1 от НК, като той бил задържан под стража. Мярката за неотклонение била потвърдена от ПРС, но след обжалване ПОС я променил в „парична гаранция“ от 1 000 лева. По ДП въз основа на взетите проби се изготвила химико- токсикологична експертиза, която не установила наличие на наркотични вещества в лицето. В тази връзка с постановление от 30.03.2020 г. на РП- Пловдив ДП било прекратено, а мярката за неотклонение- отменена. След два месеца и половина бил сложен край на производството, като през това време ищецът бил принуден да търпи несгодите и унижението, че е обвиняем. Бил подложен на силен стрес, за период от девет дни му било отнето и правото на свобода и придвижване, докато бил задържан. Ангажирал и адвокат, на когото платил хонорар в размер на 200 лева за защита срещу обвинението. Спрямо лицето била взета най- тежката мярка за неотклонение, като арестът бил незаконен и за това отговорност следвало да носи ответникът, като отговорността тук била обективна, независимо дали конкретното процесуално- следствено действие било извършено в съответствие със закона. Силният стрес у лицето бил породен от това, че делото може да завърши с осъдителна присъда, постановена при съдебна грешка. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. Моли и за разноските. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл.

131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска. Посочва се на първо място, че ищецът не представял доказателства за датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП. На следващо място, претенцията за неимуществени вреди била недоказана- липсвали доказателства за реално търпени вреди, както и за връзка с действията на прокуратурата. Нямало и доказателства за трудовата ангажираност на лицето към датата на задържането му. Алтернативно, счита претенцията за силно завишена и несъобразена със съдебната практика и икономическите условия на живот в страната. ДП приключило в разумни срокове, най- тежката мярка за процесуална принуда била само за няколко дни, като спрямо ищецът не били налагани други мерки. Същият бил осъждан за аналогично престъпление и имал трайно установени престъпни навици. Оспорва се претенцията за имуществени вреди като недоказана- липсвали данни за реално изплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание чрез представителя си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено досъдебно производство № 29/ 2020 г. по описа на Пето РУ на МВР- Пловдив, пр. пр. № 620/

2020 г. по описа на РП- Пловдив, образувано против ищеца за престъпление по чл.

343б ал. 4, вр. ал. 3, чл. 28 ал. 1 от НК, приключило с постановление от 30.03.2020 г. на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Приложено е и частно нак. дело № 449/

2020 г. на ПРС, XXIII нак. с-в, по което спрямо ищеца на 23.01.2020 г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева след негово обжалване с определение № 117/ 30.01.2020 г. на ПОС, НО, по В. ч. н. дело № 148/ 2020 г.

Като писмени доказателства са приети справка за съдимост на ищеца, както и справка за висящи наказателни производства.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 01.12.2020 г.). Св. М.Х.А.- *** на ищеца, заявява, че синът му бил задържан по обвинение за управление на МПС след употреба на наркотици.

Първоначално бил задържан в ареста, след 11 дни го освободили. Кръвната проба излязла отрицателна и прекратили делото. Психиката обаче му се разбила, докато работел, мислел за обвинението. Имал предходно осъждане за същото обвинение, като там случаят приключил със споразумение. Св. К.Ц-А.- *** на ищеца, посочва, че синът й бил задържан в ареста около една седмица по обвинение, че употребява наркотици. Резултатите от пробата му обаче излезли отрицателни и го освободили.

Обвинението му се отразило тежко- не можел да спи, затворил се в себе си, не искал да говори. Не бил осъждан преди това.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б ал.

4, вр. ал. 3, чл. 28 ал. 1 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото са разпитани двама свидетели- родителите на ищеца, като и двамата описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес. Показанията им обаче следва да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицата в това си качество на близки роднини на страната се явяват заинтересовани в определена степен от изхода на спора, но независимо от това, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, страх. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, но свидетелските показания не са в тази насока.

Отделно от това, последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка и чувството на несигурност в работата и нарушено спокойствие, не могат да се дължат само да незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват никакво отрицателно отношение от страна на околните. Напротив- никой от двамата свидетели не посочва, че обвинението е станало достояние до трети лица, че това е накърнило авторитета на лицето или пък, че околните са се отдръпнали от него. Така личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции в трудовата му дейност представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. Останалите описани в исковата молба проявления на причинените вреди представляват субективни усещания на лицето за бъдещи събития (несправедлива осъдителна присъда, влизане в затвор), които не са се сбъднали, поради което от тях не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици от евентуалното настъпване на тези несигурни събития. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие и то за период от само два месеца, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението.

Не се доказа също така обвинението да е предизвикало някакво влошаване на здравето на лицето или да е оказало вредно влияние в тази насока, нито пък за такова нещо е представена медицинска документация за състоянието му, която да го установи. Твърденията на лицето за причинения му стрес по време на ДП също не могат да обосноват доказаност на тезата за нарушено здраве от обвинението, а по- скоро следва да се приемат като една съвсем като нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно притеснение на обвиняем. Наред с това обаче, задължително следва да се посочи, че ищецът е бил осъждан в миналото за подобно деяние като обвинението, т.е. бил е обект и на други предходни разследвания от органите на реда, които обстоятелства са от значение за това, че той не за пръв път има досег с правосъдието. В тази връзка трябва да се има предвид при преценката на съда за интензитета на вредите обремененото съдебно минало на лицето, което несъмнено оказва съществено влияние върху психо- емоционалния стрес, притесненията и неприятните преживявания, които обаче тук са със значително по- ниска степен и тежест, предвид миналата съдимост на лицето.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b4df1fa-205f-4bc7-bf32-c38c7cb51390