Определение № 366 от 04.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. София, 04.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002900834 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Е. Н., И. Д. Н., правоприемник на починалия в хода на процеса ищец И. Г. Н., и Д. И. Н., представлявани от адв. Н. Д., адв. Ж. Т. и адв. Г. Р., срещу решение № 88 от 29.06.2023г. по в.гр.д. № 70/2023г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 199 от 12.10.2022г. по гр.д. № 193/2021г. на Окръжен съд Ямбол в частта, с която са отхвърлени исковете на М. Е. Н. и И. Д. Н. за разликата над 100 000 лева до 170 000 лева и искът на Д. И. Н. за разликата над 20 000 лева до 50 000 лева, и касационна жалба на „ЗК Лев Инс“ АД срещу същото решение в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати по 100 000 лева на М. Е. Н. и И. Д. Н., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 20 000 лева на Д. И. Н., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на Д. И.ов Н. при ПТП на 09.10.2020г.

В касационната жалба на касаторите - ищци се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че размерът на обезщетението е занижен и не репарира в максимална степен претърпените неимуществени вреди, като не са излоЖ. съобраЖ.я, 1 обосноваващи занижаване на определеното от първоинстанционния съд обезщетение. Намират, че въззивният съд не е обсъдил в своята цялост и значение сериозните психологически, емоционални и психични проявления и последиците за тях, породени и засилили се още повече в резултат на настъпилото ПТП и загубата на техния син и брат. Твърдят, че въззивният съд не е съобразил икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователна отговорност към датата на ПТП.

В излоЖ.ето си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочат следните материалноправни въпроси:

1. Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип? Касаторите твърдят, че въпросът е решен в противоречие с т. II на ППВС № 4/1968г. и постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, I, решение № 205 от 16.11.2010г. по т.д. № 218/2010г. на ВКС, К, II т.о., решение № 178 по т.д. № 458/2012г. на ВКС, ТК, I т.о.

2. Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл.52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастващата инфлация в страната?

3. Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?

Касаторите поддържат, че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърдят още, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 1 от 27.03.2012г. по гр.д. № 1106/2010г. на ВКС, IVг.о., решение № 196 от 12.07.2011г. по гр.д. № 1724/2009г. на ВСД, IV г.о., решение № 526 от 2

03.02.2012г. по гр.д. № 681/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 676 от 18.01.2022г. по гр.д. № 1707/2009г. на ВКС, III г.о., решение № 390 от 08.01.2013г. по гр.д. № 920/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 9 от 07.03.2011г. по гр.д. № 406/2010г. на ВКС, I т.о., решение № 431 от 20.12.2011г. по гр.д. № 455/2011г. на ВКС, III г.о.

Постъпил е отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, представляван от ю. Ч., с който оспорва касационната жалба на ищците. Прави възраЖ.е за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съобраЖ.я за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът - ответник ЗК „Лев Инс“ АД подържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на въззивния съд относно авторството на деликта, като намира същия за формиран в нарушение на чл.300 ГПК и чл.45 ЗЗД. Твърди, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване твърдението, че произшествието е настъпило по причина на действията на водача на автобус „Ивеко“ с рег. № СН 0955 АХ. Поддържа още, че въззивният съд не е обсъдил правоизключващите обстоятелства по делото относно приноса на водача за настъпване на вредоносния резултат с оглед прилагане на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Излага и доводи за неправилно прилагане на нормата на чл.52 ЗЗД, довело до определяне на завишени обезщетения за неимуществени вреди, както и за липса на доказателства за наличие на предпоставките за присъждане на обезщетение на ищцата Д. Н..

В излоЖ.ето си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да извърши цялостна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства и критериите от значение за нанесените вреди при липса на виновно поведение и при налични противоречиви обстоятелства не следва ли съдът да изследва и прецени, както и да мотивира решението си и в частта по отношение на правоизключващите обстоятелства?

2. Следва ли съдът да прецени извършено ли е правонарушение на сочения за виновен водач на МПС и да съобрази решението си с представените писмени доказателства – влязла в законна сила присъда?

3

3. Следва ли съдът да постановява решение в противоречие на влязлата в законна сила присъда и да не се съобразява с правоизключващите възраЖ.я на страната, която се позовава на действието й?

4. При липса на виновно поведение от застрахован водач следва ли съдът да осъжда неговия застраховател да изплаща обезщетение за насени вреди?

5. Следва ли гражданският съд да прецени кое противоправно поведение е причина за настъпване на пътния инцидент и да не релевира мотиви относно всички правоизключващи елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен водач?

6. При липса на конкретно посочено извършено правонарушение на застрахован водач по сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ следва ли застрахователят на невиновния водач да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди? При наличие на осъдителна присъда следва ли обезщетение за неимуществени вреди да се заплаща от застрахователя на невиновния водач?

7. Законосъобразни ли са изводите на съда, базирани единствено на експертно заключение, в противоречие на осъдителната присъда и преиначено като съждения, и не следва ли да се определи и посоченото в него виновно поведение на другия участник в събитието при определяне паричния еквивалент на нанесените вреди?

8. Солидарно отговорни ли са застрахователите на виновния и на невиновния за настъпването на ПТП водачи за изплащане на суми за обезщетения за нанесени неимуществени вреди?

9. При доказана липса на факт на нарушение на нормите на ЗДвП с влязло в сила постановление/присъда/решение на наказателен съд не следва ли съдът да съобрази решението си с влезлия в сила акт като обуславящ деликтната отговорност?

10. На кои доказани факти съобразно събраните по делото доказателства съдът е извършил преценка на трайността и дълбочината на поддържаните отношения?

11. Кои конкретни доказателства следва да бъдат ценени при формиране мотивите на съда относно дължимост на сума на обезщетение при наличие на житейски факти относно доказване трайността и дълбочината на поддържаните отношения?

12. Какви са конкретно установените по делото факти, които се определят 4 като такива относно проявление на особени обстоятелства, поради които на ищцата се следва сума са обезщетение?

13. Кои обстоятелства при наличните писмени и гласни доказателства съдът определя като особени, които да определят връзката между пострадалия сродник и ищцата за сравнима с връзката с наследниците му по закон и лица от най-близкия кръг?

Касаторът поддържа, че по отношение на първите девет въпроса е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по отношение на останалите – противоречие с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Постъпил е отговор от М. Е. Н., И. Д. Н., правоприемник на починалия в хода на процеса ищец И. Г. Н., и Д. И. Н., представлявани от адв. Н. Д., адв. Ж.

Т. и адв. Г. Р., с който се оспорва касационната жалба на ответника. Поддържа се, че липсват ясно формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, както и че не са налице сочените допълнителни основания за допускане на касационен контрол. Излагат се съобраЖ.я за неоснователност на довода за очевидна неправилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни - подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че първите двама ищци М. Е. Н. и И. Г. Н. са родители, а ищцата Д. И. Н. е сестра на починалия Д. И.ов Н.. Посочил е, че по НОХД № 386/2020г. по описа на ЯОС с влязла в сила присъда № 260000/19.01.2021г., е признат за виновен молдовския гражданин О.Б. в това, че на 9.10.2020г. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Волво“ с ДК № СЕ 7442 ВС с прикачено към него полуремарке с посока на двиЖ.е и в платното за двиЖ.е от гр.Елхово към ГКПП е нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за двиЖ.е, вследствие на което предизвикал ПТП с движещото се по това време по същия път, в същата посока и в същата лента за двиЖ.е моторно превозно средство - автобус, марка и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № СН 0955 АХ, управляван от В.А.М., и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, като сред починалите лица са Д. И.ов Н. и В.А.М.. Посочил е, че последният като водач на автобуса е имал валидна застраховка Гражданска отговорност с ответното 5 дружество.

Въззивният съд е отбелязал, че на основание чл.300 ГПК е обвързан с изводите за вината на единия от участниците в ПТП, но е изтъкнал, че разглеждането на гражданскоправните последици от деянието не изключва изследване на виновността на други участници, както и обективното и безвиновно съпричиняване от пострадалите. Приел е, че със смъртта на застрахования при ответника водач на автобуса е изключено установяване на негово виновно поведение в наказателен процес, но това не препятства установяване на съвкупността от тези факти в гражданския процес. Посочил е, че за изясняване на механизма на произшествието по делото е прието като неоспорено заключение на автотехническа експертиза, което подробно е анализирано в обжалваното решение, и на основание чл.272 ГПК е препратил към тази част от мотивите. Намерил е, че същественият отговор от значение за решаване на спорния въпрос е даден от вещото лице по категоричен начин водачът на автобуса „Ивеко“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като управлява автобуса с максимално разрешената скорост за пътния участък - 80 км/ч, вместо с избраната от него около 99 км/ч. Съобразил е, че според вещото лице има и друга техническа причина, довела до възникването на ПТП - двиЖ.ето на автобуса „Ивеко“ със скорост, която е била технически несъобразена с далечината на видимост при двиЖ.е на къси светлини на фаровете на автобуса. Приел е, че допуснатите от застрахования при ответника водач нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата са виновни – при ограничителен знак за максимална разрешена скорост от 80 км/час е избрана значително по-висока скорост, което при взето от водача решение да се движи на къси светлини съществено ограничава способността му своевременно да възприеме опасност на пътя и да предотврати ПТП. При съобразяване на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП въззивният съд е достигнал до извод, че на водача на МПС е вменено задълЖ.е да избере такава скорост на двиЖ.е, която да му позволи реакция на възникнала, но все още невъзприета от него опасност, в частност поради наличие на ограничена видимост. Изложил е съобраЖ.я, че както скоростта на автомобила, така и преценката за опасност, подлежат на съобразяване от водача предварително с оглед пътната обстановка. Поради това е приел, че като е избрал поведение в нарушение на цитираните правила, застрахованият водач на автобус „Ивеко“ виновно е допринесъл за настъпилото ПТП на 09.10.2020г., с оглед на което е налице основание за реализиране на неговата гражданска отговорност, а чрез прекия иск – отговорността на неговия застраховател.