Решение № 3518 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3518 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100510990 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6755 от 19.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 16437 по описа на СРС за 2022 г., е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че Р. Г. Г. дължи на „С.В.“ АД на основание чл.203 от ЗВ, вр.чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 1573 лв. – главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 27.04.2020 г. – 23.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2021 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 20, 20 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 07.06.2020 г. – 23.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 69374/2021 г. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 81,86 лв. – разноски за заповедното производство, както и сумата от 581,06 лв. – разноски за исковото производство.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба с вх.№ 175784 от Р. Г. Г. срещу решението в неговата цялост. Жалбоподателката сочи, че решението е неправилно, тъй като съдът подходил формално, въпреки че било видно, че начислените разходи за вода от страна на ищеца не са реални, тъй като за процесния период от 27.04.2020 г. до 23.07.2021 г. било невъзможно за двустаен апартамент, обитаван от двама души, да е изразходено посоченото от ищеца количество вода. Моли решението да бъде отменено.

Въззиваемият „С.В.“ ЕАД в законоустановения срок не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

В първоинстанционното производство е приет за разглеждане иск с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД вр.чл.203 от ЗВ, разгледан по реда на чл.422 от ГПК, за признаване на установено, че ищцата дължи на ответника сума в размер на 1573 лв.

– главница представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 27.04.2020 г. – 23.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, както и иск за мораторна лихва в размер на 20,20 лв. върху главницата за периода 07.06.2020 г. – 23.07.2021 г.

Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът успешно е провел доказване на първия елемент, а именно, че с ответника се намират във валидни облигационни правоотношения. Това обстоятелство е безспорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства справка от Служба по вписванията, неоспорена от ответника, от която е видно, че на 14.03.2018 г. е учредена договорна ипотека от ответника върху процесния имот, за който се претендират начислените суми.

Съдът намира обаче за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в хода на производството ответникът е успял да проведе пълно и главно доказване на втория елемент, за който му е указано, че носи доказателствена тежест, а именно, че е извършена доставка на посочените в исковата молба услуги и съответно тяхната стойност, както и че за плащането им следва да бъде ангажирана договорната отговорност на ищеца.

Отношенията между доставчика на обществени услуги, каквото несъмнено е и ответното дружество, и потребителите са специфични, доколкото е налице икономическо и информационно неравенство между страните. Поради тази причина дейността на дружеството-ответник по извършване на доставки на питейни и канализационни услуги е императивно регламентирана в Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Дейността е регламентирана и в предварително публично обявени общи условия от страна на „С.В.“ АД. Тъй като потребителите не могат да влияят едностранно върху формирането на правилата за начисляване на суми за потребление, определянето на методи за изчисление и др., чрез тези нормативни и договорни рамки се цели да се внесе сигурност и яснота у гражданите, които да бъдат предварително информирани и запознати с различните процедури и документите, които се съставят във връзка с тях, от страна на оператора, при доставката и начисляването на предоставените услуги.

Тези процедури и документи ползват и дружеството-доставчик, доколкото при доказването на редовността и реда на осъществяването им, операторът едновременно 2 установява и коректното и точно изпълнение на своите задължения по доставка на питейни и канализационни услуги, както и тяхната стойност.

Съгласно чл. 32, ал.2,3 и 4 от горецитираната наредба за сгради-етажна собственост с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по обшия водомер на водопроводното отклонение, за определен период от време, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отичат и индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите, като отчетеното количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет заедно с датата на отчитане на общия водомер и индивидуалните водомери.

За установяване на индивидуалното потребление, ответникът е ангажирал единствено изготвянето на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира, че експертното заключение не може да създаде у съда сигурно убеждение, че количеството на доставена вода до имота за периода е претендираното от ищеца, доколкото вещите лица са посочили в констативносъобразителната част, че при изготвянето на заключението са ползвали единствено справки и фактури, представени им от „Топлофикация София“ ЕАД, като по делото не са събрани никакви отчетни документи, издадени по реда и правилата на цитираната наредба. Въззивната инстанция намира изводите на първостепенния съд за успешно доказване на дължимостта на претендираната от ответника спрямо ищеца сума, за неправилни, тъй като същите почиват единствено на изготвенотo експертно заключение, базирано на документи, които по съществото си са частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за ищеца факти, поради което не притежават никаква доказателствена тежест в процеса. След като единствените доказателства по делото – справки и фактури, издадени едностранно от ищеца, нямат доказателствена стойност да установят твърдените от ищеца факти за извършени от него услуги през процесния период, техният обем и стойност, то и експертното заключение като производно доказателство, също няма никакво доказателствено значение за доказване на правнорелевантните факти.

С оглед изложеното, решението следва да бъде отменено, като исковите претенции на ищеца бъдат изцяло отхвърлени. Поради недоказаност на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззивникът, но поради липса на нарочно искане в тази насока, такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 6755 от 19.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 16437, по описа на СРС за 2022 г., 157-и състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове от „С.В.“ АД, ЕИК: ******* против Р. Г. Г. за признаване на установено, че същата дължи на „С.В.“ 3

АД, на основание чл.203 от ЗВ, вр.чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 1573 лв. – главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 27.04.2020 г. – 23.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, сумата от 20, 20 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 07.06.2020 г. – 23.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 69374/2021 г.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4