Решение № 5437 от 22.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5437 гр. С., 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110139506 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от М. В. И. искова молба, срещу „З.К.Л.И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5112.92 евро / 10 000.00 лв. /, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 03.03.2025 г. по вина на водача на застрахован при ответника микробус марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № СО****СК, ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.04.2025 г. (датата на предявяване на извънсъдебна претенция пред ответното дружество) до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 03.03.2025 г. около 12:15 ч. в гр. С., по бул. „***********“ с посока на движение към ул. „*******“ към бул. „**************“, микробус марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № СО****СК, управляван от Л. Г. Г., в района на кръстовището, образувано между бул. „***********“ и бул. „************“, преминал на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба и станал причина за настъпване на ПТП с движещия се по бул. „************“ с посока на движение от ул. „**********“ към център, л.а. марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № СВ****СТ, управляван от Г.З. Г.. Ищцата сочи, че е пострадала при процесното ПТП, в качеството си на пътник в л.а. марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № СВ****СТ. Твърди, че за процесното ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-97 от 03.03.2025 г., като по случая било образувано и досъдебно производство. Излага, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил, който нарушил разпоредбите на чл. 5, чл. 6, чл. 12 и чл. 20 ЗДвП. Ищцата аргументира, че след процесното ПТП е откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където била поставена диагноза контузия на гръдния кош, като била освободена за домашно лечение. На 05.03.2025 г. поради нестихващи болки, твърди, че е потърсила повторна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след преглед установили мозъчно сътресение и навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Излага, че е взето решение за провеждане на лечение чрез лекарствени средства и домашно лечение при спазване на ХДР и режим на 1 ненатоварване. Аргументира, че е изпитвала силни болки и страдания през първите седмици на възстановителния период, замаяност, позиви за повръщане и цялостен дискомфорт, което наложило спазване на режим на покой. Излага още, че контузията в гръдния кош е довела до остри болки в травмираната област, усилващи се до нетърпимост при кашляне, кихане и вдишване. Твърди, че за задоволяване на обикновени битови потребности е получавала помощ от своите близки, като освен това станала тревожна, неспокойна, унила, сънувала кошмари. Сочи, че микробус марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № СО****СК е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което поканила ответния застраховател на 01.04.2025 г. да заплати застрахователно обезщетение, но същият не се произнесъл в предвидения от закона тримесечен срок. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва ПТП да е настъпило по вина на застрахования при него микробус, който сочи, че е специализиран автомобил – линейка. Твърди, че вина за процесното ПТП има водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № СВ****СТ - Г.З. Г., който нарушил чл. 104, ал. 1 ЗДвП. Сочи, че застрахованият при него автомобил се е движел с включена светлинна сигнализация и звуков сигнал, който се чувал силно и се виждал отдалече. Счита, че Г.З. Г. е можел да избегне ПТП, ако е следял пътната обстановка пред автомобила си и при възприемане на възникналата опасност е можел да спре, преди да навлезе в кръстовището. Аргументира, че Г.З. Г. е имал обективна възможност да чуе сИ.ата на линейката и да намали скоростта си своевременно, да спре, за да пропусне линейката, независимо, че е имал зелен сигнал на светофара.

Излага, че Г.З. Г. не само не е изпълнил задължението си да освободи място на линейка с пусната сигнализация, а и е попречил на движението , като е навлязъл в кръстовището, препречил е пътя на линейката и е предизвикал ПТП, което водачът на линейка не е могъл да избегне. Оспорва ищцата да е претърпяла твърдените неимуществени вреди, като развива подробни съображения в тази насока. Прави възражение за съпричиняване, като в тази връзка сочи, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва претенцията като силно завишена. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва от посочената от ищцата дата. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

С доклада по делото съдът е приел за съвместно разглеждане релевираното от ответника възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП - то в резултат на поведението на ищцата, изразяващо се в това, че същата е пътувала без поставен обезопасителен колан.

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на 2 застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя – ответник.

В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на микробус марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № СО****СК, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени вреди в посочения в исковата молба размер, както и че е отправил към ответника покана за плащане на обезщетение, ведно с представяне на нужните документи, която е получена от последния.

В тежест на ответника е да установи наведените с отговора на исковата молба възражения: 1/ че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № СВ****СТ, който е нарушил чл. 104, ал. 1 ЗДвП; 2/ възражението си за съпричиняване, а именно, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат поради това, че се е пътувала без поставен обезопасителен колан; 3/ погасяване на претенцията.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че микробус марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № СО****СК към 03.03.2025 г. е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Не е спорно по делото, че на 03.03.2025г., в гр. С., е настъпило ПТП между застрахованото при ответника МПС - „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № СО****СК и лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с ДК № СВ **** СТ След анализ на приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели, материалите от приобщеното досъдебно производство и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ, настоящият съдебен състав изведе следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 03.03.2025г., около 12.15часа, специализиран автомобил „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № СО****СК – линейка, с включен светлинен и звуков сигнал, се движи в гр. С. по бул. „***********“ с посока на движение от ул. „*******“ към бул.

„**************“, преминава на червен сигнал на светофарната уредба, като реализира ПТП с лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с ДК № СВ **** СТ, който в същото време се движи по бул. „************“ с посока на движение от ул.

„**********“ към бул. „********“, като навлиза в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба.

Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени доказателства, в частност приложеното копие на ДП № 11049/2025г. по описа на СРП и пр.пр. № 3698/2025г., по описа на СРП – л. 137 и сл. по делото.

В подкрепа на изведения механизъм са и показанията на разпитаните по делото свидетели Л. Г. и И. Ц. / протокол л. 236/.

По време на разпита Л. Г. / водач на линейката / посочи, че се е движел с включен звуков и светлинен сигнал, доколкото в специализирания автомобил се е намирало малко дето на 7 месеца, което е транспортирано по спешност от П. до болница „Пирогов“. Свидетелят заяви изрично, че е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, не е видял намиращия се вдясно лек автомобил и е настъпило произшествието. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.

В подкрепа на показанията на този свидетеля са и показанията на свидетеля И.

Ц., която по време на разпита и заяви, че линейката е била с включени звуков и 3 светлинен сигнал. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, както и с показанията, дадени от лицето в хода на ДП – разпит л. 225 по делото.

Механизма на ПТП-то намира опора и в показанията на свидетеля Г. Г. / протокол л. 132 по делото/, като настоящият съдебен състав не кредитира показанията на този свидетел в частта, с която същият сочи, че специализираният автомобил не е бил с включени звуков и светлинен сигнал, доколкото в тази част показанията са изолирани и не намират опора в останалия приобщен по делото доказателствен материал.

Спорът по делото е концентриран върху това дали водачът на застрахования при ответника специализиран автомобил / линейка /Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № СО****СК е виновен за настъпване на произшествието, доколкото се е движел с включен звуков и светлинен сигнал.

Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /.

В материалноправната разпоредба на чл. 91, ал. 1 ЗДвП е законоустановено, че моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. В ал. 3 на цитираната законова разпоредба са систематизирани и автомобилите, които се ползват от специален режим на движение, като част от тях са и МПС-та, собственост Центрове за спешна медицинска помощ, каквото несъмнено и е застрахованото при ответника МПС - специализиран автомобил / линейка /Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № СО****СК.

Въз основа на закона е приета Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства (обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., изм. и доп., бр. 77 от 6.10.2015 г., в сила от 6.10.2015 г.). Съгласно чл. 4 от Наредбата в зависимост от пътната обстановка специалният звуков сигнал временно може да не се ползва по преценка на водача на превозното средство. От изложеното следва извод, че по силата на нормативната разпоредба и доколкото линейката е МПС със специален режим на движение, водачът при изпълнението на служебните си функции, е имал задължение да управлява специализирания автомобил с включена звукова и светлинна сигнализация.

Разпечатката съдържа 30 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b4b5605-74c8-448e-a633-32285cecb138