Решение № 3966 от 30.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3966 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110204957 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4957 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И. Б. И. депозирана чрез адв. Ц. И. – САК, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление № 7716/09.06.2022 г. издадено от В. Б.а А. – Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на жалбоподателя И. Б.

И. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закон за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Първоначално по жалбата на И. Б. И. е било образувано НАХД № 9054/2022 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, по което е било постановено решение на 08.12.2022 г., като във връзка с постъпила жалба срещу същото, с Решение на Административен съд – София – град XXI касационен състав от 05.04.2023 г. по к.адм. д № 1175 по описа за 2023 г., решението на СРС, НО 104 състав е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, вследствие на което е образувано производството пред настоящия съдебен състав.

1

Недоволен от издаденото наказателно постановление е жалбоподателят И. Б. И., който в подадената чрез адв. Ц. И. от САК жалба релевира доводи за отмяната му. В тази връзка и в жалбата се сочи, че при издаване на АУАН и Наказателното постановление са допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Изтъква се, че наказващият орган не е съобразил всички обстоятелства по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и е нарушил материалния закон, като не взел предвид тежестта на нарушението и смекчващите отговорността обстоятелства. По изложените аргументи се прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, като алтернативно се иска намаляване на административното наказание до законоустановения минимум.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят И. Б. И., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

Ц. И. - САК, редовно упълномощена, която пледира съдът да уважи подадената жалба срещу процесното наказателно постановление като счита, че същото е незаконосъобразно, както и че описаното в същото нарушение не е доказано поради противоречията в показанията на разпитания свидетел, които сочи, а именно относно времето и мястото на нарушението.

С оглед на изложеното и адв. Ц. И. от САК пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, алтернативно да намали наложеното със същото наказание до законоустановения минимум.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призована, не изпраща представител.

В постъпил писмен отговор от главен юрисконсулт Г.Н. – упълномощен представител на въззиваемата страна се иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно като се навеждат подробни доводи в тази насока и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 13.05.2022 г., в 13:10 часа, на път II-18, км 28+500, в посока Чепинци – Лозен, жалбоподателят И. Б. И., управлявал и извършвал превоз на товари с ППС /МПС/ с четири оси, с две управляеми оси марка „*********“, модел „*******“ с рег. № *******, като същият превозвал товар – фракция.

В хода на движение на превозното средство, същото било спряно за проверка от свидетеля Б. П., който изпълнявал служебните си задължения като инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и бил на работа заедно с Н.А. от същата агенция.

При проверката на МПС управляваното о от жалбоподателя И. И., свидетелят П. и колегата му, чрез техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 2 и ролетка № 1307/18/5 м/, измерили разстоянието между осите, което било 1,38 м. Сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС установили че е 28.700 т., а допустимото натоварване, следвало да бъде 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.“В“ от Наредбата, като превишаването било с 09.700 тона.

С оглед на установеното при проверката свид. П., приел, че от жалбоподателя И. Б. И. е извършено нарушение на Закон за пътищата и на нормативните актове по прилагането му, поради което и в присъствието на Н.А. и на жалбоподателя, съставил против И. Б. И. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0009002/13.05.2022 г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ от Закон за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.- 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като актът бил връчен на жалбоподателя И., който го подписал и приел без възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения от жалбоподателя И. Б. И..

Въз основа на така съставения акт и В. Б.а А. – Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ издала процесното Наказателно постановление № 7716/09.06.2022 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ на жалбоподателя И. И. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закон за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Б. К. П., известие за доставяне на обжалваното наказателно постановление, копие от СУМПС, свидетелство за регистрация част I I , пътен лист № 181176 от 13.05.2022 г., експедиционна бележка № 333110160383 от 13.05.2022 г., Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, , Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, Заповед А – 616 от 11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603, сертификат за съответствие, заявление за периодична проверка и др.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. К. П., като логични и достоверни, доколкото същият се явява лицето, което е извършило проверка спрямо жалбоподателя, както и е измерил с колегата си натовареността на всяка ос, като е установил, че ППС е по-тежко от допустимото, като неточностите в показанията му относно датата на извършване на проверката 3 на управляваното от жалбоподател И. И. МПС и мястото, където е била извършена е обяснимо с изминалия дълъг период от време от извършването й.

Видно и от приложените документи, везната и ролетката, с които е измерено разстоянието между осите и натоварването им, притежават сертификат за съответствие.

Фактът, че именно жалбоподателят И. Б. И. е управлявал ППС се установява от приложеното копие на СУМПС, както и от пътен лист №181176 от 13.05.2022 г., от който се извежда дата на превоз и дестинация.

Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална компетентност на контролните органи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е частично основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.

Двата основни за настоящото производство акта, са издадени от компетентни органи. Актът е съставен от инспектор Б. П. от дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, упълномощен по предвидения за това ред, със заповед на председателя на УС на АПИ и съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП, а НП е издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, също изрично упълномощен по предвидения за това ред и съобразно чл. 56, ал. 3, т. 1 Закон за пътищата.

Същите за изготвени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, в писмена форма и съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Налице е достатъчно точно описание на нарушението, посочени са изискванията, на които е следвало да отговаря ППС, за да се движи по републиканската пътна мрежа.

Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон. Съгласно параграф 1 т. 8 от ДР на ЗП "специално ползване на пътищата" е и използването на пътищата за превозването на тежки и извънгабаритни товари.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от Закона за пътищата за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и 4 ограничителната строителна линия. Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена на основание чл. 139 ал. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 3 т. 2 от Наредбата тежко ППС е това, което има натоварване на ос, по-голямо от предвиденото в чл. 7 от Наредбата. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата, когато сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е от 1,3 м до 1,8 м. допустимото натоварване на оста е 19 тона. В настоящия случай видно от показанията на свидетеля П., както и от писмените доказателства – кантарна бележка № 394/13.05.2022 г, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28, 700 тона, поради което и управляваното от въззивника МПС се явява „тежко“ по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г.

Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения, то следва да бъде разгледан спорът по същество.

Безспорно бе доказано, че от обективна и субективна страна на 13.05.2022 г., в 13:10 часа, на път II-18, км 28+500, в посока Чепинци – Лозен, жалбоподателят И. Б. И., управлявал и осъществявал движение по републиканската пътна мрежа, на извънгабаритно, по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата, респ. тежко ППС съгласно чл. 3, т.

2 от Наредбата, а именно ППС с четири оси, с две управляеми оси марка „*********“, модел „*******“ с рег. № *******, натоварено с фракция, с разстояние между осите 1, 38 m, с натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС 28.700 т. при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, без да има разрешение или документ за платена пътна такса, с което е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал.