Определение № 836 от 24.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към Определени № 836/24.07.2025 г. по ЧНД № 820/2025 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.

70 от НК и е образувано по молба на осъдения Й. В. П. с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 2 /два/ месеца, наложено по НОХД 1450/2023 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, като едно общо най-тежко наказание измежду тези, наложени му със съдебния акт за деянията, за които е бил признат за виновен.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне. Посочва, че е необходимо корекционната работа с лишения от свобода да продължи с цел изпълнение на индивидуалния план по отношение на дефицитните зони.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.

Осъденият П. поддържа молбата си за условно предсрочно освобождаване и моли тя да бъде уважена.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Лишеният от свобода Й. В. П. е роден на ********* г. в с.Д., общ.С., обл.Б. и е с ЕГН **********. Той е ****** гражданин, *****, *****, ********* образование, с адрес: гр.Б., кв.Р., ул. „В.“, понастоящем в ЗО „Строител“.

С влязла в сила на 07.12.2023 г. присъда №58 от 21.11.2023. по НОХД №1450/2023г. на Бургаския окръжен съд осъденият П. е бил признат за виновен в извършване на три престъпления с правна квалификция по чл.214, ал.2, т.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1, предл.първо, т.2 и т.6 от НК, по чл.150, ал.1 и по чл.170, ал.2, предл.първо. вр. с ал.1, предл.първо от НК. Със същия съдебен акт на П. е определено и наложено на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду трите, а именно лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което на основание чл.24 от НК е било увеличено до общ размер от 3 /три/ години и 2 /два/ месеца, като е било постановено да се търпи при първоначален общ режим.

Осъденият П. е постъпил в Затвор Бургас на 13.10.2023 г. за изтърпяване на наложеното му общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 2 /два/ месеца. Преди това от 1

02.06.2023 г. е бил в Ареста към Затвор Бургас. На 13.02.2024 г. е преместен в ЗО „Строител“.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 24.07.2025 г., осъденият П. е изтърпял фактически 2 години, 1 месец и 22 дни, от положения в затвора труд са му приспаднати 3 месеца и 23 дни, или всичко 2 години, 5 месеца и 15 дни. Към посочената дата остатъкът от наказанието е 8 месеца и 15 дни.

По време на престоя си в пенитенциарните заведения осъденият е бил наказван веднъж със Заповед №47/30.07.2024 г. за положителна проба за алкохол, отчетена при завръщане от работен обект, като му е било наложено дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от два месеца“. Бил е награждаван веднъж.

По време на изтърпяване на наказанието П. е полагал доброволен труд на външен обелкт „Община - гр.Бургас“ от месец октомври 2024 г.

Преди това е работил на външен работен обект „З.-***“, но поради допуснатото дисциплинарно нарушение бил спрян от работа.

За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора на осъдения са били изготвени няколко оценки на риска от рецидив и вреди.

Първоначалната оценка отчела 72 точки, която стойност сочи на средна степен на риск от рецидив. Констатирани проблемни зони със завишени стойности са били отношение към правонарушението, образование и обучение, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене.

При оценяването на риска от рецидив през месец февруари 2025г. настъпила положителна промяна, като било отчетено понижение на стойностите на 60 точки, което отново е среден риск от рецидив.

По повод подадената от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване била изготвена нова оценка на риска от рецидив от 27.05.2025 г., видно от която той се запазва в същите стойности от 60 точки, предвид краткия срок от изготвяне на предходната. Същият е среден за обществото и по-специално за лица от женски пол. В контролирана среда не се наблюдавали значими рискови фактори, но в неохраняема среда било вероятно под влияние на хора от близкото му обкръжение и/или алкохол да прояви безрасъдно и рисково поведение и да извърши ново правонарушение. Към останалите лишени от свобода и служителите рискът бил нисък.

Като трайни проблемни били констатирани следните зони: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Осъденият оправдавал своите престъпни деяния и ги омаловажавал, като не приемал присъдата за справедлива. Едновременно с това не осъзнавал изцяло факторите, допринесли за деянието му. Поведението му, доколкото е допуснал конкретното дисциплинарно нарушение, показвало склонност към рискуване, поддавал се на задоволяване на моментните си желания. При извършвана консултативна работа заявил знание за режимни изисквания, 2 макар да омаловажавал ситуациите и да очаквал разбиране от администрацията. Проявявал повърхностен мисловен процес и не правел задълбочен анализ на ежедневни ситуации. Осъденият реагирал спонтанно и импулсивно, не разпознавал проблемите и не умеел да предположи вероятни резултати от предприети действия. Трудно налагал самоконтрол и бил склонен да се отдава на физиологични потребности, като целеполагането било на ежедневно ниво.

В резултат на осъществено наблюдение спрямо осъдения и наличната информация, според затворническата администрация се установявало, че степента на самоконтрол била в умерени стойности, робувал на битови потребности и целите му били краткосрочни. Би се поддал лесно на отрицателно влияние

Видно от експертната оценка за актуалното му психическо и емоционално състояние, осъденият имал по-скоро позитивна нагласа към криминално поведение и правонарушенията, което пречело на корекционните дейности и на постигане на желания ефект от тях. Изразява се становище за необходимост от продължаване на работата с П. по осмисляне на вредата и критичност към извършеното правонарушение с увеличаване на шансовете за успешна реинтеграция и намаляне на риск от рецидивизъм.

Единодушно е мнението на всички длъжностни лица, дали становище във връзка с настоящото производството – началника на Затвор Бургас, началника на сектор ЗО „Строител“, началник на сектор СДВР, инспектор СДВР, пробационен инспектор, че е необходимо корекционновъзпитателната работа да продължи в рамките на пенитенциарно заведение с цел да се постигне категорична устойчива позитивна промяна у личността на лишения от свобода, която да гарантира успешна реинтеграция, недопускане на нови правонарушения и изпълнение на индивидуалния план по отношение на дефицитните зони.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения Й. П. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.

70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание от 3 (три) години и 2 (два) месеца лишаване от свобода, а именно: 2 (две) години, 5 (пет) месеца и 15 (петнадесет) дни, с остатък за изтърпяване от 8 (осем) месеца и 15 (петнадесет) дни.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК- дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се направи категоричен извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения П., характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

3

В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе, продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС №8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.

Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната ни съдебна инстанция, разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.

Данните за полаган от П. труд, както и за еднократно му награждаване не са достатъчни за да се приеме, че осъденият се е поправил.

Наред с това, данните за допуснато в затвора нарушение и наложено за него дисциплинарно наказание, преценени в тясна връзка с липсата на искрено критично отношение към реализираната престъпна деятелност, липсата на трайни позитивни промени в поведението и нагласите, устойчиви криминални нагласи, риск от рецидив със стойност, задържаща се в категорията среден, указват, че не са постигнати в пълен обем целите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна промяна на мисленето и поведението на осъдения.

Проблемна зона в оценката на осъдения П. за риск от рецидив продължава да бъде отношението му към правонарушението. Същият все още не е осъзнал изцяло вината си за извършеното от него тежко посегателство върху собствеността и телесната неприкосновеност на възрастна жена. Ето защо целените с осъдителния акт поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект не са постигнати в необходимия обем и дълбочина, което от своя страна мотивира нужда от продължаване на корекционно – възпитателната работа с осъдения П. съобразно индивидуалните му потребности. За да се постигне 4 съществена и необратима промяна в нагласите му за законосъобразен начин на живот и затвърждаване на мотивацията му за недопускане в бъдеще на правонарушения, са необходими по-голяма продължителност и интензивност на корекционно - възпитателните дейности. Налице е у него известна положителна промяна, но тя съвсем не е достатъчна и стабилна, за да се приеме, че той се е поправил. Липсата на значими позитивни резултати от изпълнението на наказанието до момента, както и застоят на определени показатели, формиращи общата оценка за риска от рецидив и вреди, изискват продължаване на поправителното въздействие спрямо лишения от свобода П. в условията на контролираната среда на пенитенциарното заведение за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.

Предвид на това молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да се остави без уважение.