Решение № 445 от 19.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. **, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х.

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000381 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 314/05.04.2024г., постановено по гр.д. №2878/2023г. по описа на Районен съд – гр. **, с което е признато за установено, по отношение на ищеца А. Д. Б., ЕГН **********, с адрес **, адрес за кореспонденция **, чрез адв. Ж. К. от АК-**, че З. Х. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: ** и настоящ адрес: **, адрес за кореспонденция **, чрез адв.с.ц., 1дължи на А. Д. Б. сумата в размер на 7000лева /седем хиляди лева/, представляваща получена на 22.12.2021г. без правно основание парична сума, ведно със законна лихва за периода от 12.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за изпълнението на което парично вземане е издадена в полза на А. Д. Б. против З. Х. З. Заповед № 757/13.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1538/2023г. по описа на ** и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с наведените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска 1 като неоснователен и недоказан.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия А.

Б., чрез адв.К., с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.

Претендират се разноските по делото, като е представен договор за процесуално представителство.

Окръжен съд – гр. **, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1538/2023 г. по описа на **, по подадено заявление от А. Д. Б., съдът е издал заповед № 757 от 13.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу З. Х. З. за следните суми: сумата от 7000лева/седем хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 140лева/сто и четиридесет лева/ държавна такса и 650 лева/шестстотин и петдесет лева/ адв. възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е възразил против издадената заповед.

В срока по чл.415, ал.4 от ГПК пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че З. Х. З. дължи на А. Д. Б. сумата в размер на 7000лева /седем хиляди лева/, представляваща получена на 22.12.2021г. без правно основание чрез системата „Изипей“, ведно със законна лихва за периода от 12.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от З. Х. З., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва факта, че ищецът е извършил банков превод по сметката на ответника на дата 22.12.2021г., като превел сума в размер на 7000 лв. /седем хиляди лева/. Не оспорва и фактът на получаване и усвояване на гореописаната сума, но твърди, че парите са преведени от ищеца по сметка на ответника, като изпълнение на парично вземане, породено от договорни отношения между двете страни. Твърди, че ответникът многократно подпомагал ищеца, както с 2 парични средства, така и със услуги и съдействие, за което ищецът се задължавал да заплати уговорена между тях парична сума. Въпросната сума в размер на 7000 лв. /седем хиляди лева/ представлявала дължима от ищеца сума във връзка със сключен между тях договор за паричен заем, който бил сключен между тях в устна форма в началото на 2021 г. Твърди, че страните по този граждански спор се познавали отлично и многократно влизали в договорни отношения по различен повод, като ищецът и друг път превеждал пари по сметка на ответника.

В мотивите на обжалваното съдебно решение, за да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че в открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2021 г., ответникът е признал факта на получаване на сумата, но от ответната страна не са били ангажирани никакви доказателства за твърденията, заявени в съдебно заседание, че сумите са били получени на основание сключен договор за заем с ищеца. Прието е, че по делото не са ангажирани от ответника никакви доказателства, които да установяват, че ответникът е имал каквито и да било отношения с ищеца, от които биха могли да възникнат вземания и тъй като по делото не се е установило сумите да са получени от ответника на някакво основание, то на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, същият е длъжен да ги върне.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно задължителната и константна съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е налице, тогава когато е предадено, съответно получено нещо при начална липса на основание, т. е. основанието за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго липсва както при самото предаване, така и при получаване на благата, каквито са твърденията на ищеца в настоящото производство.

В случая, процесната искова претенция се основава на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото твърденията на ищеца в исковата молба са, че е извършил без основание превод чрез системата ** в полза на ответника в размер на сумата от 7000 лева, респ. че същата е 3 предоставена на ответника без основание, поради което подлежи на връщане.

По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д.

№ 46/2009 на ВКС, ІV г. о. на ВКС и др. Според цитираните решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ факт е този на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1). Фактическият състав на предявеното в случая вземане включва извършено плащане от ищеца, получено от ответника, както и липсата на основание за получаването на плащането на таза сума. В тази връзка следва да се приеме, че по иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, правопораждащият факт е този на плащането, поради което съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже само настъпването на този факт, респ. да докаже единствено даването, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да го задържи, то той дължи неговото връщане.

Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, липсата на основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.

В разглеждания случай, ищецът в исковата молба е заявил, че е извършил без основание превод на сумата от 7000 лева в полза на ответника, както и че между него и ответника не съществува облигационно правоотношение.

Извършването на превода е установено от представените по делото Потвърждение за плащане на „Револют“ видно от което на 22.12.2021 г. същият е превел по банковата сметка на З. Х. З. с IBAN: *** в ** сумата от 7 000 лв. Основание за превода не е посочено.

Получаването на сумата не се оспорва от ответника и се установява от 4 представения по делото отчет от банкова сметка № *** в **, с титуляр З. Х. З., относно период: 21.12.2021г. до 22.12.2021г., от който е видно, че сумата от 7000лева е постъпила по сметката на ответника на 22.12.2021г.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва обстоятелството, че сумата от 7 000 лв. е получена и усвоена от него, като въвежда твърдение за наличие на основание за получаването й. В тази връзка от ответната страна са представени единствено коментираните по-горе отчети от банкова сметка № *** в **, с титуляр З. Х. З., относно период:

21.12.2021г. до 22.12.2021г., които както се посочи доказват само, че сумата от 7000 лева е постъпила по сметката на ответника на 22.12.2021г., но не може да се установи основанието на плащането. Колкото до двата превода на суми в размер на 3 000 лв. и 8 000 лв., извършени от А. Б. на 22.12.2021 г., доколкото като основания за същите е посочено „Подарък за Коледа“ и „Ремонт“, от същите не може да се установи съществуването между страните на твърдените от ответника неформални договорни отношения по договор за заем.

С оглед доказване на твърдените облигационни отношения между страните, във въззивната инстанция са допуснати свидетелски показания.

Свидетелят ****** познава ищеца и ответника, учили са заедно. Посочва, че З. Х. З. работел като дистрибутор на добавки и давал на кредит добавки на ищеца в първоинстанционното производство - А. Б., давал му също и суми. В края на 2021г. З. З. му казал, че А. му е върнал парите.

От свидетелските показания се установява съществуването на отношения между страните във връзка с неформални договори за покупкопродажба на добавки. Същите следва да се преценят като косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства, които не са във връзка с основния подлежащ на доказване факт.

Характеристика на договора за заем за потребление е, че същия освен неформален е и реален договор. В тежест на страната, която твърди наличие на договор за заем е да докаже, както обстоятелството, че сумата е предадена, така също и че тя е предадена въз основа на договор за заем, доколкото същата може да е предадена и на друго основание или при липса на основание.

Поради изложеното, въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника в тази насока. Наличието на основание за получаване на процесната сума, а именно на сключен договор за заем не е доказано по дело, 5 като доказателствената тежест за доказване на посочения факт, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд е на ответната страна.

Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските във въззивното производство:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №314/05.04.2024г., постановено по гр.д.

№2878/2023г. по описа на Районен съд – гр. **.

ОСЪЖДА З. Х. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, кв. “*** и настоящ адрес: гр. **, ул. ***, адрес за кореспонденция **, чрез адв.с.ц., да заплати на А. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. **, кс. “**, адрес за кореспонденция **, чрез адв.Ж. К. от АК-**, сумата в размер на 700 лева /седемстотин лева/ представляваща разноски във въззивното производство РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6