Решение № 3828 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3828 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100512975 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8326/21.05.2023 г. По гр.д. № 9258/2022 г. По описа на Софийски районен съд, 56 с-в, е уважен предявеният от ищеца О. Ч. А. срещу ответника “Е. - М” ЕООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ до размера на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания, вследствие телесни увреждания, предизвикани от трудова злополука, настъпила на 26.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 26.11.2022 г. до окончателното плащане. За горницата до пълно претендирания размер от 50 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни в производството както следва:

1/ Въззивна жалба от ищеца О. Ч. А. срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 40000 лева до претендираните 50000 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалните правила, свързани с обсъждането и преценката на събраните по делото доказателства.

Въззивникът счита, че съдът е достигнал до неправилен извод за проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работните му задължения, 1 изразила се в непоставяне на обезопасителен колан по време на изпълнението на кофраж на плоча. Изтъква, че в отговора на исковата молба, макар да е направил възражение по реда на чл. 201, ал. 2 КТ, работодателят-ответникът не е навел като фактическо основание за небрежността липсата на поставен колан, на която се е позовал СРС, а е посочил единствено, че ищецът не е спазил инструкциите за монтаж на кофраж, дадени от ръководителя на обекта и от производителя на използваните греди. Независимо от горното, сочи, че по делото не се установява по безспорен начин, че употребата на обезопасителен колан в конкретния случай е била възможна, както и че на ищеца реално му е предадено такова лично предпазно средство. Счита, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд изцяло е игнорирал дадените от свидетеля М. /очевидец на инцидента/ показания, като не ги е обсъдил и взел предвид при постановяване на решението си. Намира за доказано по делото обстоятелството, че работодателят не е гарантирал безопасни условия на труд, което обстоятелство само по себе си е основание за изключване възможността трудовата злополука да е възникнала при проявява на груба небрежност от страна на работника. Счита, че поради допуснатите по-горе нарушения, съдът е формирал погрешна преценка относно фактическата страна на спора, довела до неправилно приложение на материалния закон и присъждане на обезщетение в размер, неотговарящ на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Отправя искане за отмяна на постановеното решение в отхвърлителната му част и уважаване на предявения иск в пълен размер. Претендира разноски за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата /ответник и в производството/ “Е.-М” ЕООД подава отговор със становище за нейната неоснователност. Счита, че неизползването на обезопасителен колан е включено като част от общо заявените в отговора на исковата молба фактически твърдения, свързани с неспазването на инструкциите за безопасна работа на строежа. С оглед на това, намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че работникът е проявил груба небрежност като не е поставил личното предпазно средство, което е било оставено на негово разположение на обекта и по този начин е съпричинил вредоносния резултат.

Предвид изложеното, моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено в тази му част.

Претендира разноски.

2/ Въззивна жалба на ответника “Е.-М” ЕООД срещу първоинстанционното решение в частта му, с която предявеният иск по чл.

200 КТ е уважен за сумата от 40000 лева.

В жалбата са изложени подробни доводи неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди, че по делото не е доказан по несъмнен начин интензитетът и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания. Намира, че удълженият възстановителен период се дължи на поведението на самия работник, тъй като не е спазвал всички медицински препоръки, в това число не е посещавал процедури по рехабилитация. Счита, че свидетелските показания по делото не съответстват на медицинската документация, 2 съгласно която ищецът е бил в добро общо състояние. Намира, че с оглед всички събрани по делото доказателства, размерът на определеното от съда обезщетение за вреди многократно надвишава дължимото такова, като твърди, че СРС е нарушил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. На следващо място сочи, че постановеното решение е неправилно и досежно извода на съда относно съпричинителната квота в увреждането. Счита, че трудовата злополука е възникнала изключително по вина на работника, действал при груба небрежност, като процентът на съпричиняване /20 %/, който е приел СРС, е крайно занижен. Сочи, че ищецът е бил назначен на длъжност “кофражист” и, видно от длъжностна характеристика, е бил наясно с техническите изисквания за изпълнение на работата, провеждани са му всички изискуеми инструктажи за безопасност на труда, като той съзнателно се е отклонил от установените правила за работа при изграждането на кофраж на бетонна плоча. Счита, че работникът е пренебрегнал основните правила за безопасност и е проявил груба небрежност и непрофесионално отношение към работата си, като неправилно е стъпил върху гредата и това е предизвикало нейното счупване - респективно, падането му. Счита, че оглед горните обстоятелства, приносът на работника за настъпването на злополуката следва да се определени на 90 %, като размерът на справедливото обезщетение бъде съответно намален. Отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца О. А. с доводи за неоснователност на жалбата. Намира твърденията на работодателя за несъответни на установената по делото фактическа обстановки. Сочи, че възражение във връзка с неспазване на медицински предписания не са били направени с отговора на исковата молба, а по делото не се установява ищецът да се е отклонил от дадени му препоръки за лечение. Счита, че неимуществените вреди са безспорно доказани по делото като претендираният от ищеца размер изцяло кореспондира с интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност. Оборва твърденията за наличие на проявена от работника груба небрежност, като счита, че по делото е установено, че ищецът е изпълнявал строителната дейност по обичайния за обекта метод, независимо дали последният се е отклонявал или не от инструкциите на производителя, като изтъква, че няма данни тези инструкции да са били доведени до знанието на работниците. С оглед на това, предвид неизпълненото задължение на работодателя да осигури безопасността на работата на строителния обект, отправя искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на решението на СРС в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила и частна жалба от адв. Д. Н.

/представител на ищеца/ срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 28123/11.08.2023 г. по гр.д. № 9258/2022 г. на СРС, 56 с-в, с което е оставена без уважение молбата на адв. Н. за изменение на решението в частта за разноските относно размера на присъдения по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК адвокатски хонорар.

3

Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е определил възнаграждението за безплатно оказана адвокатска защита към датата на упълномощаването на адвоката, а не към датата на постановяването на съдебния си акт, като по този начин е приложил чл. 7 от Наредба 1/09.07.2004 г. в нейната отменена редакция, респективно - е присъдил по-нисък размер на адвокатско възнаграждение от дължимия. С оглед на това отправя искане за отмяна на обжалваното определение и увеличаване на определение от съда адвокатски хонорар за безплатна правна защита на ищеца в производството.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата “Е.-М” ЕООД подава отговор със становище за неоснователност на жалбата и доводи в подкрепа правилността на обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 50 000 лева - неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, предявен от работника О. Ч. А. срещу работодателя “Е.-М” ЕООД.

В исковата молба се твърди, че А. работил при ответника на длъжност „кофражист“ въз основа на трудов договор № 155/27.10.2020 г., като обичайно полагал своя труд на строителен обект в гр. София, а именно „Жилищна сграда с подземни, надземни гаражи и магазини“ в УПИ X-3239, кв. 28, местност ж.к. „Връбница 2“, Секция 1 и 2, втори етап“. На 26.11.2021 г., изпълнявайки служебните си задължения, при монтиране на хоризонтални кофражни елементи „Н-греди“ на кота +3,40, и в частност при поставяне на дървени листи върху гредите, гредата се върху, която бил стъпил с счупила, той загубил равновесие и паднал от около 3 метра височина. В резултат на това претърпял счупване на пубиса /срамната кост/, закрито, както и счупване на горен десен крайник в областта на лакътната кост /съобразно допуснато от СРС изменение на иска по основание/. След инцидента бил хоспитализиран в УМБАЛ „Света Анна“ АД, където била извършена операция по закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация и се провело стационарно лечение в продължение на 5 дни. Злополуката била призната за трудова от НОИ. Твърди се, че вследствие на претърпения инцидент търпи болки и страдания, които не са отшумели до момента. Злополуката наложила първоначална имобилизация на пострадалите крайници и покой при постелен режим, поради което не можел да се движи и да се грижи сам за себе си в период около 2 месеца. Към момента на предявяване на исковата молба ищецът не се бил възстановил напълно, като продължавал да изпитва болки и се придвижвал с две помощни средства, поради което се налагало ползване на отпуск по болест, изгубил социални контакти, не можел да работи и да се издържа. Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да му присъди сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука от 26.11.2021 г., ведно със законната лихва 4 върху тази сума от 26.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът – „Е.-М“ ЕООД, подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения – монтирал е кофражните елементи в разрез с проведения му сутрешен инструктаж и инструкциите за монтаж от производителя, като вместо да поставя втория ред на гредите отдолу, той ги е монтирал, стъпвайки върху първия положен ред.

Оспорва ищецът да е претърпял твърдените вреди в сочения интензитет, както и същите да не са отшумели към момента.

За установяване на твърденията в исковата молба и наведените от ответника оспорвания, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, както и са изготвени и приети съдебни експертизи.