Решение № 987 от 07.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300501102 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Т. Ц. Ч. от гр. Пловдив, бул. *** ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. М. Ч., против Решение №830 от 27.02.2023г., постановено по гр.д. №11787/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта му, с която е признато за установено, че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.

”Христо Г. Данов” № 37, сумите от 406,07 лв., представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.02.2019г.- 31.05.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, бул. ***; сумата от 70,37 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.04.2019г.-09.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 10.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. №7462/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, V бр. с. В жалбата се излагат доводи за неправилност на посоченото решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с 1 което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответната страна по жалбата- “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.

”Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си по делото юрк. Д.Н., в писмен отговор на същата иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, против Т. Ц. Ч. за установяване на вземания за доставена топлинна енергия и обезщетение за забава, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

С обжалваното решение съдът е приел, че ответницата е съсобственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. ***, с квота от 4/6 идеални части, поради което следва да отговаря за задълженията за доставената в същия топлинна енергия съобразно притежавания от нея дял от правото на собственост върху имота. Приел е въз основа на заключението на изготвените съдебно- техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза, че през процесния период 01.02.2019г.- 31.05.2020г. в имота е била доставена топлинна енергия на обща стойност 609,10 лв., от която сума ответницата дължи 406,07 лв., както и сумата от 70,37 лв.- обезщетение за забава. Счел е за неоснователно възражението на ответницата за заплащане на сумите, тъй като представеният от нея документ не съдържа информация за това задължения за кой период се погасяват, както и от коя банкова сметка е извършено плащането. По така изложените съображения съдът е уважил предявените установителни искове до посочените размери, като за разликата до пълните им предявени размери ги е отхвърлил. В частта му, с която исковете са 2 били отхвърлени, решението не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по съображенията, изложени във въззивната жалба, както и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция, като съд по същество, се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Във въззивната жалба не се оспорва, че ответницата Т. Ц. Ч. притежава 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент №11/38, находящ се в гр. Пловдив, бул. „*** както и че за периода 01.02.2019г.- 31.05.2020г. в имота е била доставена топлинна енергия на обща стойност 609,10 лв.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че ответницата не следва да отговаря за задълженията за процесния имот, тъй като не била ползвател на същия и никога не била живяла в него.

Задължението за заплащане на стойността на доставената за имота топлинна енергия се основава на договорно правоотношение при общи условия, влизащи в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите, съгласно чл.150 от ЗЕ. В случая по делото се установява от представените писмени доказателства, а и по това няма спор между страните, че ответницата е съсобственик на процесния имот.

В това си качество и по силата на разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ тя има качеството на клиент- потребител на топлинна енергия и дължи заплащане на доставената за имота такава. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 и 2 от ЗЕ отношенията между страните се осъществяват не 3 на базата на писмени договори, а на приети по съответния ред общи условия, които влизат в сила след съответното им публикуване, без да е необходимо изричното им писмени приемане от клиентите. С т.1. на цитираното във въззивната жалба Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. по т.д.№2/2017г. на ОСГК на ВКС е прието, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая на 02.07.2020г. между ищцовото дружество и М.А. Ч.

/дъщеря на ответницата Т. Ц. Ч. и съсобственик на имота/ е била сключена спогодба, съгласно която последната се е задължила да заплаща цялото количество топлинна енергия, доставено в обекта. Посочената спогодба урежда отношенията между страните занапред, считано от датата на сключването й- 02.07.2020г., поради което и същата не може да намери приложение по отношения на задълженията- предмет на настоящото производство, които са за предходен период- 01 .02.2019г.31.05.2020г.

Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че процесните задължения били погасени посредством извършено на 14.07.2021г. плащане по банков път от М.А. Ч.. По делото действително се установява, че такова плащане на сумата от 978,33 лв. е било извършено, но съгласно заключението на приетата във въззивното производство съдебно- счетоводна експертиза със сумата са били погасени задължения на М.А. Ч. за същия имот за периода 01.07.2020г.-30.06.2021г. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че с това плащане е следвало да бъдат погасени процесните задължения като най- стари такива съгласно чл.76, ал.1 от ЗЗД. Процесните задължения за периода 01.02.2019г.- 31.05.2020г. са задължения на Т. Ц. Ч., а не на М.А. Ч., тъй като, както вече се посочи по- горе те не са предмет на спогодбата от 02.07.2020г. При 4 извършване на плащането от М. Ч. тя не е посочила, че желае да погаси задълженията на Т. Ч. за същия имот, поради което с плащането правилно са били погасени съществуващите задължения на М. Ч..

Предвид горното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК с оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №830 от 27.02.2023г., постановено по гр.д.

№11787/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта му, с която е признато за установено, че Т. Ц. Ч. от гр. Пловдив, бул. *** ЕГН **********, дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Г.

Данов” № 37, сумите от 406,07 лв., представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия з а периода 01.02.2019г.- 31.05.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, бул. ***; сумата от 70,37 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.04.2019г.-09.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 10.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №7462/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, V бр. с.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Т. Ц. Ч. от гр. Пловдив, бул. *** ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37 , сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6