Решение № 80 от 25.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. *, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20261600500060 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Г.В. против решение № 524/27.10.2025 г. на Районен съд – * по гр. д. № 1529/2025 г., с което е отхвърлен иск по чл. 2в от ЗОДОВ.

Жалбоподателят Г.В. твърди във въззивната жалба, че решението е непарвилно, затова моли то да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи иска му за присъждане на имуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в това, че при разглеждане на в. гр. д. № 243/2020 г. *ският окръжен съд не е спрял производството поради отправено преюдициално запитване до СЕС. Твърди, че решението на МРС съдържа противоречие в мотивите: МРС е приел, че Б.ОС не е могъл да съобрази решението на СЕС, тъй като то е постановено две години след решението по в. гр. д. № 243/2020 г., затова липсвала причинна връзка, докато такава връзка е налице. Тя произтича от това, че съдът е отказал да спре производството до произнасянето на СЕС и именно това е довело до невъзможността да съобрази задължителното тълкуване, дадено през 2022 г.

Задължението на Б.ОС да спре производството поради наличие на преюдициално запитване, отправено от друг съд, но по въпроси, касаещи спора, произтича от нормата на чл. 23 от Статута на СЕС, макар да не е изрично уредено като основание в ГПК.

МРС е допуснал и друго нарушение, като не е обсъдил доводите за несъответствието на решението на Б.ОС с решението на СЕС по дело С-262/2020г.

1

Въззиваемата страна Окръжен съд - * в писмен отговор оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Взема становище, че решението на МРС е правилно и законосъобразно, затова моли да бъде потвърдено. Развива доводи, че при разглеждането на в. гр. д. № 243/2020 г. Б.ОС не е допусанал нарушение като е отказал да спре производството, защото основанията за спиране са изчерпателно изброени в ГПК и наличието на преюдициално запитване не е сред тях. Оспорва да е налице и другото твърдяно основание за ангажиране отговорността по чл. 2в от ЗОДОВ: противоречие на решението на Б.ОС с постановеното решение на СЕС, защото Б.ОС не извършил съпоставка на правната уредба на нощния труд, полаган от полцаи и пожарникари, с правната уредба на нощния труд на работещите в частния сектор, защото такива нарушения могат да бъдат свързани единствено с националното законодателство, но не и с норми на европейското право. Поддържа и становище, че чрез иска по ЗОДОВ се цели постигане на резултата по исковата молба за присъждане на обезщетение за нощен труд.

Прокуратурата на РБ като контролираща страна не е подала отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание чрез прокурор Л. И. от ОП – * изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

По делото е подадена и въззивна частна жалба от Г. В. против определение № 1759/17.12.2025 г., с което по реда на чл. 248 от ГПК Районният съд е изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил Г. В. да плати на *ския окръжен съд още 360 лв деловодни разноски по гр. д. № 886/2024 г. по описа на РС-* и 505 лв разноски по в. гр. д. № 22/2025 г. по описа на ОС-*. В жалбата се излага становище, че присъдените суми за възнаграждение на юрисконсулт са прекомерно високи, не съответстват на размерите, предвидени в Наредбата за заплащане на правната помощ и следва да се намалят до размер от по 100 лв за една инстанция.

В подаден писмен отговор *ският окръжен съд оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт, като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пред РС – * е бил предявен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от Г. В. против ОС – * за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от постановен правораздавателен акт – решение № 290331/06.07.2020 г. по в. гр. д. № 243/2020 г., с което са отхвърлени искове за 1588,12 лв представляващи неизплатено възнаграждение за нощен труд и 200,40 лв обезщетение за забава, както и 256,76 лв 2 разноски и 800 лв адвокатски хонорар. Ищецът е твърдял в исковата молба, че от ответника Окръжен съд – * е допуснато съществено нарушение на правото нa Европейския съюз, изразяващо се в това, че съдът неправилно не е спрял производството по в. гр. д. № 243/2020 г. по описа на ОС-* до произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване по дело № С-262/2020 г. г. и е постановил своя съдебен акт в противоречие с решението на СЕС по същото дело.

По делото е установено, че решение № 903031/2020 г. на Б.ОС по в. гр. д. № 243/2020 г. е постановено от последна съдебна инстанция, като с него съдът е отменил решение на Районен съд – * и е отхвърлил исковете на Г. В. срещу ГД "ПБЗН" за заплащане на дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, обезщетение за забава върху главницата, както съдът е присъдил в тежест на ищеца сторените по делото разноски.

Спорните по образуваното пред ОС - * въззивно производство въпроси по същество са били идентични с тези, които са били поставени в преюдициално запитване, отправено от РС-* до СЕС, тъй като разглежданият спор е имал за предмет дължима на ищеца от ответника сума за допълнително възнаграждение за положен и неизплатен нощен труд като извънреден, след преобразуване нощните часове положен труд в дневни.

По преюдициалното запитване е било образуванодело № С-262/2020 г. на СЕС, което към момента на постановяване на решението на ОС – * по в. гр. д. № 243/2020 г. е било все още висящо.

Съгласно чл. 267, ал. 1 от ДФЕС всеки български съд е длъжен да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (такава възможност е предвидена и в чл.

628 от ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото съгласно чл. 631, ал.1 от ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява.

Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в Република България съгласно чл.

633 от ГПК. Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си, на основание чл. 633 във вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК. Това налага извода, че производството по в. гр. д. № 243/2020 г. по описа на ОС – * е подлежало на спиране, за да се избягне постановяване на такова решение по него, което би било в противоречие с правото на Съюза.

Това нарушение обаче не покрива фактическия състав на отговорността по чл.

2в от ЗОДОВ, който включва три елемента: 1) нарушена общностна правна норма, 3 която предоставя права на частноправните субекти, 2) нарушението да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. В случая не е налице първият елемент от фактическия състав, необходим за ангажиране отговорността на ответника, а именно - нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти. Преюдициалното тълкувателно заключение на СЕС се ползва със задължителна сила на тълкувано нещо, която обхваща както мотивите, така и диспозитива. Силата на тълкуваното се изразява в това, че забранява на съдилищата да се отклоняват от постановеното и да го заместват със свое тълкуване, различно от даденото от СЕС. Силата на тълкувано нещо е не само по отношение на съда, отправил запитването, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните-членки, а така също и по отношение на всички органи и власти, включително и законодателната. Постановените от СЕС тълкувателни решения не създават нови права и задължения, а изясняват значението на съществуващи норми. Следователно, не е налице хипотеза на нарушение на норма, предоставяща права на частноправни субекти.

На следващо място решението на Б.ОС по в. гр. д. № 243/2020 г. не противоречи на даденото от СЕС тълкуване, макар да е постановено две години по-рано.

Изложените от Б.ОС мотиви са в духа на разясненията, дадени по дело № С262/2020 г. на СЕС, решението по което пък е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. ОСГК на ВКС. Според приетото с цитираното решеиние на СЕС от 24 февруари 2022 г. чл. 8 и чл. 12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ное*и 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Тълкуването на СЕС приема, че чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел.

Съгласно ТР № 1/15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на * не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се 4 прилагат разпоредбите на специалния З* и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ, затова следва да намери приложение Наредба № 8121з-776/2016 г., която обаче не съдържа аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е още, че при разработването и приемането на ЗВМР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на * се компенсира със съответните компенсаторни механизми допълнително възнаграждение за прослужено време, по-голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение, поблагоприятен режим за заплащане на извънреден труд, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по благоприятни условия за придобиване право на пенсия, пенсиониране при условията на І категория труд и др. В мотивите на тълкувателното решение е изразено становище, че това разрешение съответствува и на Решение по дело С0262/2020 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО.