Решение № 94 от 19.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Благоевград , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500183 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба подадена от Т. С. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., ул."К.М. № чрез адвокат А.М. - САК, срещу Решение № 8597/10.12.2020г., постановено по гражданско дело № 305/2020г. по описа на РС Петрич, с което са отхвърлени предявените от ищцата искове.

В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон. Излага се, че правните изводи на първоинстанционния съд не са обосновани с конкретни доказателства. Твърди се, че нито едно от твърденията на ищцата касаещи пороци на заповедта за уволнение и недоказани твърдения за липса на качества, не са обсъдени от съда при постановяване на обжалваното решение. В тази насока е посочено, че се поддържа всеки един от доводите изложени в исковата молба и в писмената защита пред първата инстанция.

Навежда се, че съдът не се е произнесъл по конкретните твърдения, доводи и събрани доказателства в първоинстанционното производство, а именно относно указания натиск и постоянен тормоз на работното място за това ищцата да напусне поста си, както и относно постигнатите резултати в работата на ищцата през трите години през които е ръководила гимназията.

1

Поддържат се доводи, че съдът е разгледал частично въпроса дали е налице липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения от ищцата, като не е разгледал изобщо въпроса за това дали правото на уволнение е извършено при злоупотреба с него от страна на работодателя. На следващо място е заявено, че РС Петрич е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, като е отказал да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството пред КЗД и ВАС за установяване или не на извършен тормоз и дискриминация спрямо ищцата. Въпреки този отказ, се поддържа, че съдът не е разгледал по същество въпросите дали е налице тормоз на работното място и дали е налице дискриминация спрямо ищцата при прекратяване на трудовия й договор. На следващо място е заявено, че съдът едностранчиво сочи доводи само в посока на защитата на тезата на работодателя без да разгледа по същество доказателствата относно тормоза, и уволнението на директора.

Поддържа се, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като е извършено в разрез с изискванията на КТ по чл.8 за добросъвестност при упражняване на правото на уволнение, извършено е в разрез със забраната за тормоз на работното място, и в разрез със забраната за дискриминация, основана на политическа /не/ принадлежност, пол, обществено и лично положение, както и поради това, че посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта за уволнение с основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ не съществуват и не отразяват реално притежаваните от ищцата качества и умения. Заявено е, че не е налице и твърдяната трайна липса на необходими за ефективно изпълнение на задължения качества, а голяма част от твърдяните като неизпълнени трудови задължения се дължат или на обективна невъзможност за изпълнение или са задължения, възложени на други служители на Гимназията. Навежда се, че РС Петрич, като не е се е произнесъл по всички твърдения и доводи на ищцовата страна посочени в исковата молба, в хода на първоинстанционното производство и в писмената защита и като не е взел предвид всички събрани в хода на производството доказателства в тяхната цялост и пълнота е постановил порочен съдебен акт, като е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон и е постановил необоснован съдебен акт.

Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявените искове, да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение, като се иска съдът да се произнесе и за разноските пред първата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия Профилирана гимназия "П.К.Я" гр. Петрич, представлявана от Директора - К.К.. С отговора е направено искане да бъде оставена без уважение жалбата, тъй като са неоснователни наведените в същата 2 оплаквания. Излага се, че решението не страда от визираните в жалбата пороци, като първоинстанционния съд е преценил и възприел доказателствата и фактите по делото, като е постановил правилен съдебен акт, който не противоречи на материалния закон и е обоснован. Поддържа се, че от събраните по делото писмени доказателства е видно, че не са допуснати нарушения при реализиране на уволнителната процедура. Сочи се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват, че ищцата не разполага с обективна даденост да ръководи учебното заведение. Твърди се, че по безспорен начин е доказано, че ищцата не съумява да създаде спокойна атмосфера за работа, като не притежава качества спомагащи за изграждане и поддържане на отношения на уважение и доверие, както между нея и педагогическите специалисти, така и с непедагогическия персонал, като не съумява да предотврати възникналите конфликти. Излага се, че са неоснователни наведените във въззивната жалба доводи, че липсва обосновано изложение в заповедта на липсващите качества, които да се в причинно следствена връзка със залегналите в длъжностната характеристика за длъжността изисквания. Посочва се, че не отговаря на обективната истина твърдението, че при реализиране на уволнителната процедура е допускано нарушение на чл.333 от КТ, тъй като закрилата е преодоляна непосредствено преди връчването на уволнителната заповед. Изложено е, че неоснователни са и наведените във въззивната жалба доводи за допуснати нарушения на ЗЗДискр., при реализиране на уволнителната процедура.

С оглед изложеното, се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски.

Като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

3

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

За да се произнесе по спора, съставът на ОС – Благоевград, съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Петрич, е образувано по искова молба на Т. С. Г., ЕГН **********, чрез пълномощник против Профилирана гимназия "П.К.Я" гр. Петрич, с адрес гр. Петрич, ул. "Я.С. № представлявана от в.и.д. директор К.Д.К.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ - за признаване за незаконосъобразна на Заповед № РД06-18/ 08.01.2020 г. на И.З. – началник на Регионалното управление на образованието гр.Благоевград, с която е прекратен трудовия договор на ищеца с ответната гимназия на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ и нейната отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъдителен иск по чл. 225 КТ за сумата от 12 480.00 /дванадесет хиляди четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за периода от шест месеца след уволнението, поради оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, със законната лихва от подаване на искова молба до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че е работила в ответното училище по безсрочен трудов договор на длъжността „директор“. Сочи неспазване императивната норма на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Сочи, че в периода от 06.01.2020 г. до 10.01.2020 г. е ползвала отпуск за временна неработоспособност, за което й бил издаден болничен лист № Е/2016/6145777 от 06.01.2020 г. Твърди, че въпреки това, на 09.01.2020 г. й била връчена заповед за уволнение в дома й. Счита, че към датата на връчване на заповедта, работодателят й не е имал предварително разрешение от Инспекцията по труда за конкретния случай.

Счита, че уволнението й е в нарушение на принципа за добросъвестност по чл. 8 от КТ. Навежда доводи, че във връзка с дискриминацията, неравноправното й третиране и тормоза на работното място, е сезирала Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, във връзка с което е образувана преписка № 38/ 2020 г., за което представя надлежни доказателства.

Твърди, че уволнението й е незаконно, предвид неналичие на твърдяното в заповедта основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

В защита на позицията си, изразена с исковата молба, ищцата в 4 хронологичен ред подробно описва факти и обстоятелства, свързани с изпълнение на служебните й задължения. Навежда за множество подобрения по отношение материално-техническата база в ръководената от нея гимназия, изразяващи се в напълно реновирана сграда. Намира, че са постигнати изключителни успехи от учениците на гимназията, по време на нейното управление, участвали в множество олимпиади. Сочи отлични резултати на държавните зрелостни изпити. Също така твърди, че учителите редовно повишавали своята квалификация, същите участвали в редица национални програми и проекти.

Ищцата излага твърдения за политически натиск срещу нея от страна на Кмета на община Петрич, депутат, както и г-жа П. – Директор на Дирекция „Образование, култура, спорт, социални дейности и здравеопазване“ в община Петрич.

Твърди отношение, изразяващо се в оказване на тормоз от ръководен орган спрямо подчинен служител от страна на Началника на РУО Благоевград – г-н З.

Сочи множество сигнали, въз основа на които са инициирани проверки от различни контролни органи /РУО Благоевград, МОН/ и институции /прокуратура/.

Въз основа на така очертаната обстановка се извеждат претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез директора К.К.. Изложени са обстойни доводи, с които се оспорва основателността на предявените искове, както и се иска те да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна, като е подробно мотивирана. По тези съображения намира уволнителната Заповед да е издадена в съответствие с всички изисквания на КТ се иска отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства.

Настоящият състав на Окръжен съд – Благоевград, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено 5 при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.