Определение № 90 от 14.03.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 02.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20222000500049 по описа за 2022 година на Апелативен съд - Бургас съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 9658/01.12.21г. на БОС от И. А. Я., ЕГН: **********, чрез адвокат М. Е.-Т., със съдебен адрес: гр. С., ул. “А. Д.“№ *, сграда „К.“, вх. *, ет. *, ап. **, против определение № 1677/11.11.2021г. по в.гр.д.№ 20212100501915 по описа за 2021 година на БОС, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба вх.№ 644/14.09.2021г. по изп.д.№ 20212180400099/2021г. на ДСИ при СИС на ЦРС. Твърди, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Твърди, че не е уведомен за започналото изпълнение и че неправилно е наложена възбрана върху целия имот, понеже той е придобит под режим на СИО. Не ангажира нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на акт по съществото на спора, с който бъде отменено действието на ДСИ.

„НИЦА“ ООД, ЕИК: 102888369, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ № 34, партер, представлявано от Управителя Е. Л., не оспорва частната жалба, не изразява становище.

Втората ответница по частната жалба – С. Л. Я. също не я оспорва, не изразява становище, няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, пред надлежната по 1 правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по изп.д. № 20212180400099/2021г. на ДСИ при СИС на ЦРС, е образувано по молба на „НИЦА“ ООД, против длъжника С.

Л. Я., с приложен изпълнителен лист от 30.10.2017г. по гр.д.№ 64651/2017г. на СРС, с който е осъдена да заплати на дружеството посочените в него парични суми.

По молба на взискателя по изп.д.№ 1437/06.07.2021г. на ДСИ при СИС на ЦРС, изпълнението е насочено срещу описания в същата молба недвижим имот и е постановено вписване на възбрана.

Пред БОС са изложени оплаквания и са ангажирани доказателства от страна на частния жалбоподател, че имотът е придобит от длъжницата С.Я. и от него, под режима на СИО. Оплаква се, че неправилно възбрана е вписана върху целия имот, а не само върху частта на съпругата му. Изложил е подробни аргументи за отмяна на изпълнителното действие. С цитираното погоре определение БОС е оставил въззивната жалба без разглеждане и е прекратил производството в.гр.д.№ 20212100501915 по описа за 2021 година на БОС.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното определение, БАС съобрази следното:

Съпругът-недлъжник не е трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК, а има права, уредени в самостоятелната четиридесет и четвърта глава в ГПК.

Той, в качеството си на съпруг-недлъжник, се ползва от предоставените от чл.502 и чл.503 ГПК възможности да обжалва действията на ЧСИ. От депозираната въззивна жалба, по която е образувано в.гр.д.№ 1915/2021г. по описа на БОС е видно, че единственият изложен аргумент за защита е, че ДСИ е наложил възбрана върху целия имот, докато изпълнението, според Я., следва да бъде насочено към ½ част от него. Не е въведен довод за несеквестируемост, нито за отстраняване от имота, без да е надлежно уведомен за започналото изпълнение.

2

С жалбата не са въвеждани оплаквания за неспазване на чл.502 ГПК.

Ето защо БОС е обсъдил приложението на разпоредбата на чл.503, ал.3 ГПК.

Според цитираната норма, съпругът-недлъжник може да обжалва действията на ЧСИ на същите основания, от които може да се ползва и съпругътдлъжник.

Видно от разпоредбата на чл.435, ал.2, законодателят е предоставил изчерпателно изброени възможности за атакуване на действията на съдебния изпълнител. Отграничени са действията, които взискателят може да обжалва и тези, които длъжникът или третото лице са легитимирани да обжалват. Законът не предвижда обжалваемост на налагането на възбрана, ето защо правилно въззивната жалба е преценена като недопустима. При това положение следва извод за правилност на обжалваното определение.

Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1677/11.11.2021г. по в.гр.д.№ 20212100501915/2021 година по описа на БОС.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати за сведение и прилагане по изп. д. № 20212180400099/2021г. на ДСИ при СИС на ЦРС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3