Решение № 768 от 14.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Пазарджик, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220201034 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Б. К., ЕГН ********** от . гр.Пазарджик против НП № 20-1006-002779 от 25.09.2020г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.179 ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на чл.48 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява. Постъпва писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на НП. Прави се възражение за прекомерност на разноските и се иска присъждане на такива.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:

Жалбоподателят К. е санкционирана с НП за това, че на 12.09.2020г., в 09:00 часа, в района на Гробищен парк-гр.Пазарджик, в зоната на парцел 72 е управлявала личния си л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № ***, като движейки се по гробищна алея на пропуснала приближаващия се отдясно на нея по друга гробищна алея л.а. „БМВ“ с рег. № ***, с водач Д. Д. Х., който бил с предимство. В резултата на това автомобилите се сблъскали и настъпило ПТП с материални щети по тях и по гробищни плочи, подробно описани в протокол за ПТП № 1770702/12.09.20г.

Всичко това съставлявало нарушение съответно на 48 от ЗДП, заради което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 275828/12.09.20г.

След съставянето на АУАН обаче била сезирана РП-Пазарджик за преценка дали не е било извършено престъпление. С постановление на прокуратурата било образувано наказателно производство /ДП № 983/20г. по описа на РУМВР-Пазарджик/, по което било проведено разследване за престъпление по чл.343 ал.1, бук. „а“ вр. с чл.342 ал.1 от НК. С постановление на прокуратурата от 29.07.2021г. наказателното производство било прекратено

Междувременно обаче, въз основа на горепосочения АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 07.01.2021 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 13.01.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Д.С., Б.Р. и Д.Х..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Според настоящия съдебен състав НП е незаконосъобразно, доколкото е било издадено в хода на едно незаконосъобразно започнато и развило се АНП. По правило всяко АНП започва със съставянето на акт за установяване 2 на административно нарушение /АУАН/, както е разписано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АНП по съставения АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН, при което това НП е незаконосъобразно и не би могло да породи своите правни последици. Това е така, защото според императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1-во от ЗАНН: „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор”. Вече бе подробно посочено по-горе, че след съставянето на АУАН, за същото деяние от страна на РП-Пазарджик е образувано наказателно производство /ДП № 983/20г. по описа на РУМВР-Пазарджик/, по което било проведено разследване за престъпление по чл.343 ал.1, бук. „а“ вр. с чл.342 ал.1 от НК и което в последствие е било прекратено. Преди прекратяването на производството обаче било издадено настоящото НП

При тази описана хронология е несъмнено, че актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде анулиран, а образуваното въз основа на него АНП – да бъде прекратено от страна на наказващия орган и то в момента, когато е било образувано наказателно производство от прокуратурата. Нормата на чл.33 ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването на две паралелни производства– наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа Non bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, за деяние, което е съдържало признаци на 3 престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което е финализирано пред административния орган с издаването на НП и то много преди наказателното производство да е било прекратено. С това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на собствено основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.

При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде удовлетворено.

Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното производство, в последното съдебно заседание, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).

При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.

Относно възражението за прекомерност на разноските направено от пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото преди проведеното с.з. следва да се каже, че е неоснователно.

Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по административнонаказателни производство, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. имуществената санкция до 1000 лева. В последната цитирана норма е посочено, че при интерес до 1000 лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 4 лв., точно колкото е било платено от жалбоподателя на неговия адвокат, което не налага да бъде намалявано поради прекомерност.

Пазарджишкият районен съд, в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 20-1006-002779 от 25.09.2020г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на Д. Б. К., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, на основание чл.179 ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на чл.48 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/.

ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. К., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ***, разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5