Определение № 1011 от 27.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011 гр. Плевен, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500665 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 32а и сл. ПВ вр. чл. 278 ГПК.

С Определение № 96/ 25. 06. 2026 г. на Съдия по вписванията при РС- Никопол, по преписка № 1781/ 25. 06 2026 г. по описа на Служба по вписванията – Никопол е отказано нотариално действие по молба на К. К. Ф. с искане за вписване на Обезпечителна заповед №1/ 23. 06. 2026 г. по гр. д. № 427/ 2026 г. по описа на РС- Никопол, като искането е записано във вх.

Регистър с вх. рег. № 1781/ 25. 06. 2026 г., 10, 40 часа по описа на Служба по вписванията - Никопол.

Срещу определението е постъпила частна жалба от Л. Н. Ф. с ЕГН********** и Ю. Н. И. с ЕГН**********, чрез адв. С. П. от АК- В.

Търново, като е отправено искане за отмяна на същото като незаконосъобразно и за указване вписване на обезпечителната заповед в Службата по вписванията.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от лице, което е активно легитимирано да обжалва и срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА.

1

От данните по делото се установява следното:

Пред съдията по вписванията при РС- Никопол е подадено заявление за вписване на обезпечителна заповед рег. №1/ 23. 06. 2026 г. по гр. д. № 427/ 2026 г. по описа на РС- Никопол от К. К. Ф. с ЕГН********** като пълномощник на частните жалбоподателки, като пред съдията по вписванията е представено пълномощното и доказателства за платена държавна такса.

Видно от представеното пълномощно същото е изрично за получаване на обезпечителната заповед и за подаване на заявление ведно със заповедта за вписване пред съдията по вписванията, предвид на това, че допуснатото обезпечение е възбрана върху недвижим имот.Пълномощното е писмено и е подписано от двете частни жалбоподателки, което не се оспорва в производството, не е направена нотариална заверка на подписите на упълномощителите.

Съгласно обезпечителната заповед съдът е допуснал обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК в полза на частните жалоподателки, като е наложил обезпечителна мярка „възбрана“ върху следния недвижи имот, собственост на ответното дружество „***ГУМ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище с. ***, обл.Плевен, община Н.: недвижим имот находящ се в с. ***, представляващ УПИ II - 252, кв. 18, по плана на с.***, представляващо право на собственост върху търговски обект с площ от 50 кв. м., ведно с избено помещение/ мазе с площ от 9 кв. м., склад/ др нежилищни/ с площ от 170 кв. м. и земя с площ от 885 кв. м., придобит чрез нотариален акт за покупкопродажба № 158, том 3, рег. № 1345, дело № 563 / 05. 03. 2008 г. на Служба по вписванията при РС- Никопол Д. Д. до размера на предявените искове.

В мотивите на обжалваното определение на съдията по вписванията е посочено, че пълномощникът представя пълномощно без нотариална заверка на подписите и в обезпечителната заповед не са отразени границите и съседите на имота, който се възбранява и описанието а имота в обезпечителната заповед не следва да препраща към нотариалния акт, като е цитирано определение на ВКС.

Съдът смита, че обжалваното определение на съдията по вписванията е незаконосъобразно по следните съображения:

На първо място съдът счита, че неправилно е прието, че следва 2 пълномощното да бъде с нотариална заверка на подписите на упълномощителите, тъй като тази нотариална форма не е форма за действителност на пълномощното. Налице е охранително производство съгласно изискванията на ГПК и ПВ и съгласно нормата на чл.33 ГПК пълномощното следва да е писмено, но не се изисква задължителна нотариална заверка на подписите на упълномощителите. В този смисъл е ТР 5/ 2014 от 12. 12. 2016 г.на ВКС, ОСГТК, т.1, съгласно което са изисква определено съдържание и форма на пълномощното за неговата действителност само когато законът изрично изисква това. В случая такова изискване не е налице, поради което не е необходима нотариална заверка на подписите на упълномощителите.

На следващо място съдът счита, че имотът е индивидуализиран от съда с определението по допускане на обезпечението и въз основа на представения нотариален акт за покупко- продажба. Видно от нотариалния акт в имота са посочени индивидуализиращите белези по чл. 6, ал.1, б.“в“ ПВ с изключение на границите на имота и по тези причини границите не са описани и в определението за допускане на обезпечението. За съда не е известно дали имотът е нанесен в кадастралната карта на с. ***, община Н., за да се установят границите на имота, но са посочени други индивидуализиращи елементи като местонахождението, номерът на имота, площта и сградите в него с посочена застроена площ на имотите. Следва да се има пред вид, че с ТР 7/ 2012 на ВКС, ОСГТК, т. 2 съдът приема, че не са без значение практическите съображения, свързани с възможността молителят да се снабди със скица в кратък срок. Да се изисква във всеки случай такава от него, би довело до компрометиране на принципите на бързина и изненада, които важат в обезпечителното и изпълнителното производство. Следователно след като границите са свързани със снабдяване със скица по кадастралния план на населеното място и такава не следва да се изисква както от обезпечителния съд, така и от съдията по вписванията, то не следва да се приема, че липсата на граници в имота, които не са описани в документа за собственост на ответника, е съществен недостатък на обезпечителната заповед, което да е основание за отказ от съдията по вписванията. В тази връзка следва да се има предвид и ТР 6/ 2013 на ВКС, ОСГТК, т.5 с което се приема, че принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение 3 чрез налагане на възбрана или запор. Следователно с цитираната тълкувателна съдебна практика се налага изводът, че имотът следва да бъде индивидуализиран съгласно чл. 6, ал.1, б.“в“ ПВ, но при липса на определени индивидуализиращи белези в акта за собственост, това не следва да е пречка за вписване на възбраната, още повече, че такава би следвало да бъде вписана и когато ответникът по обезпечението не е собственик на имота.

При така изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като бъде указано на съдията по вписванията при РС- Никопол да извърши вписване на обезпечителната заповед съобразно чл. 23 и сл. от Правилника за вписванията.

По изложените съображения и на основание чл. 32в вр. чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение № 96/ 25. 06. 2026 г. на съдия по вписванията при РС- Никопол, по преписка № 1781/ 25. 06 2026 г. по описа на Служба по вписванията – Никопол, с което е отказано нотариално действие по молба на К. К. Ф. с искане за вписване на Обезпечителна заповед №1/ 23. 06. 2026 г. по гр. д. № 427/ 2026 г. по описа на РС- Никопол, като искането е записано във вх. Регистър с вх. рег. № 1781/ 25. 06. 2026 г., 10, 40 часа по описа на Служба по вписванията Никопол.

УКАЗВА на съдията по вписванията при РС- Никопол по преписка № 1781/ 25. 06 2026 г. по описа на Служба по вписванията – Никопол да извърши ВПИСВАНЕ на Обезпечителна заповед №1/ 23. 06.

2026 г. по гр. д. № 427/ 2026 г. по описа на РС- Никопол по молба на К. К.

Ф. като пълномощник на Л. Н. Ф. с ЕГН********** и Ю. Н. И. с ЕГН**********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТОЖ не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5