Решение № 130 от 19.01.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 130

Русе, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

Членове:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

ХРИСТО МОНЕВ

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА и с участието на прокурора ИВО ЙОРДАНОВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО МОНЕВ канд № 20247200600471 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и следващите от глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. В. В., чрез процесуалния му представител адвокат Г., против решение № 58/04.04.2024 г., постановено по административно наказателно дело (АНД) № 20/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено Наказателно постановление № 8471/13.12.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

С наказателното постановление, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предложение второ от Закона за пътищата (ЗП) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. второ ЗП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500 лева. Като касационни основания се сочат допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът излага доводи и цитира съдебна практика в подкрепа на сочените основания, въз основа на които моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното наказателно постановление. Претендира присъждането на разноски по представен списък (лист 6). Прави възражение срещу евентуалното претендиране на юрисконсултско възнаграждение като се позовава на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът – началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрк. П., е депозирал отговор на касационната жалба, в който счита същата неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище, че решението следва да бъде отменено предвид Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От фактическа страна е установено, че на 20.11.2023 г., в 15:30 часа, на път I-5, км. 56, на отбивна площадка в близост до бензиностанция Лукойл, в посока [населено място], касаторът е спрян за проверка на управляваното от него съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси [Марка] с peг. номер [рег. номер] и полуремарке с три оси с peг. номер [рег. номер], извършващо обществен превоз на товари – пелети шрот. След извършване на документалната проверка е извършено и измерване с техническо средство – електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1304/18/5м, при която било констатирано, че натоварването на задвижващата 2-ра единична ос на ППС е 14.075 т, при максимално допустимо натоварване от 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 на МРРБ. При измерено разстояние между осите 1.36м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.345 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11 на МРРБ.

Районният съд приел, че нарушението е установено правилно и доказано като същото се субсумира под нарушените забранителна и санкционна норми съответно по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. второ ЗП и чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. второ ЗП. Досежно индивидуализацията на наказанието въззивната инстанция е посочила, че наложеното наказание „глоба“ в размер на 3500 лева е индивидуализирано в средния законов размер. Посочено е, че от субективна страна деянието е извършено виновно, тъй водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата, но не го е сторил. Същият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Съдът е разгледал и възражението, че извършеното нарушение следва да се квалифицира като такова по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) като е счел, че ЗП и ЗДвП регламентират различни обществени отношения. Приел е, че при движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата се нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане.

Въззивният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е направил обосновани фактически изводи, към които обаче е приложил неправилно материалния закон. Това е довело до допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН.

С Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение не по чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. второ вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. второ ЗП, а по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. В случая наказващият орган не твърди и не представя доказателства, че касаторът е собственик на ППС, нито че същият е лицензиран превозвач.

Санкцията, предвидена в чл. 53, ал. 1 ЗП, е глоба [рег. номер] 5000 лв., докато тази, предвидена в чл. 177, ал. 3 ЗДвП, в приложимата редакция на текста, е глоба в размер от 500 [рег. номер].

С Тълкувателно решение № 57 от [интернет адрес] г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК е изяснено понятието „закон за по-тежко наказуемо престъпление“. Приема се, че преценката кое престъпление е по-тежко наказуемо се определя от вида и размера на предвиденото за него наказание. Когато за отделните престъпления са предвидени наказания от едни и същи вид, по-тежко наказуемо престъпление е това, за което е предвиден по-висок максимум при еднакъв минимум, по-висок минимум при еднакъв максимум, а при еднакъв минимум и максимум – това, за което са предвидени кумулативно и други наказания.

От друга страна, при „закон за същото нарушение” правната [жк], тоест приложимият материален закон, е същата, посочена и в наказателното постановление, докато при „закон за еднакво или по-леко наказуемо нарушение” възприетата от съда правна [жк], а се променя, като със съдебния акт се извършва преквалификация на деянието и се явява приложим друг, различен материален закон (в този смисъл вж. решение № 223/11.02.2020 г., постановено по к.н.д. № 1013/2019 г. по описа на ВКС, III н.о.).

С подобно правомощие за преквалифициране на деянието административният съд като касационна инстанция не разполага. Според т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

С правомощието да преквалифицира нарушението разполага районният съд. Нормата на чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН предвижда, че с решението си той може да измени акта по чл. 58д, т.е. и наказателното постановление съгласно чл. 58д, т. 1 ЗАНН. При какви условия въззивната инстанция може да стори това е посочено в чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като е изяснено и в задължителната съдебна практика (вж. т. 1 от цитираното Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия) още преди влизане в сила на изменението на ЗАНН с ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Според чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът изменя акта по чл.58д и когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Общото между трите хипотези по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН е това, че фактическото обвинение остава същото като кръгът от релевантните факти, описани в наказателното постановление, не се променя или ако е налице промяна, тя е несъществена, т.е. всички релевантни факти са предявени на наказаното лице по установения ред и то е могло да упражни пълноценно правото си на защита по тях.

Касационната инстанция намира, че в случая преквалифицирането е допустимо да бъде извършено от районния съд, тъй като липсва съществено изменение на фактическото административнонаказателно обвинение. Всички факти, включени в състава на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. второ вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. второ ЗП, се съдържат и в състава на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. При сравнение на предвидените санкции в двете разпоредби е видно, че разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП представлява „закон за по-леко наказуемо нарушение“ по смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН.

На следващо място, за да е допустимо подобно преквалифициране е необходимо и наказващият орган да е компетентен да наложи санкция по материалния закон, който се явява приложим след преквалификацията. Това условие в случая също е удовлетворено. Както се сочи в мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, в разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. се визират компетентните контролни органи, които са натоварени да извършват проверка и контрол за спазване на реда за ползване и движение на извънгабаритни и тежки ППС. Текстът на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. гласи, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица при посочените в т. 1 – т. 7 от същата разпоредба предпоставки.

Текстът на чл. 167а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, в приложимата редакция на текста преди изменението с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., също гласи, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура“ длъжностни лица: за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства. Поради това съдът намира, че чрез изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., и включването на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или определени от него длъжностни лица сред издателите на наказателни постановления за нарушения по този закон не се урежда първично санкционна компетентност на органите на Агенция „Пътна инфраструктура“, а вече съществуващата такава само се прецизира.

Разпечатката съдържа 31 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b470695-0c5d-47a3-837d-7f37a2dec25c