Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 409 от 20.05.2022, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Касационно административно наказателно дело 154/2022
Вид
Решение № 409
Подписан
20.05.2022
Състав
МАРИЯ БЕЛЕВА ХУБЧЕВА, ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ ПЕТРОВ, СВЕТОМИР ВИТКОВ БАБАКОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 409/20.5.2022г. гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА

2. СВЕТОМИР

БАБАКОВ при секретаря Антоанета Метанова с участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Хубчева к.а.н. дело № 154 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на З.З.Л. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адв. В.Д. срещу решение № 82 от 30.12.2021 год. постановено по административно-наказателно дело № 444 от 2021 год. по описа на Районен съд – Велинград.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 36-0000817 от 29.10.2021 год., издадено от изпълняващ длъжността директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – гр. Пловдив, с което на З.З.Л., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00 (двеста) лева, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за нарушение по чл. 2, ал. 1, предл. първо от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпити за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта (Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ).

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат се доводи за наличие предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Подробни съображения се развиват в писмени бележки. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на

Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Пазарджик изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Велинград е образувано по жалба на З.З.Л., чрез адв. Д., против наказателно постановление (НП) № 36-0000817 от 29.10.2021 год., издадено от изпълняващ длъжността директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00 (двеста) лева, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, предл. първо от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ.

От фактическа страна първоинстанционния съд е приел, че посоченото НП е издадено за това, че на 21.10.2021 год., около 12.30 часа, на път III-8434, на пътния банкет, на 3 км от с. Рохлева, в посока с. Аврамово, лицето, като водач управлявания от него товарен автомобил „ИФА В 50Л“, с рег. № ***, от категория N2, негова лична собственост, е извършвал обществен превоз на товари (дърва) от с. Бутрева до с. Рохлева с превозен билет № 10816/00056/630YY0E от 21.10.2021 год. с пътно превозно средство, за което се изисква свидетелство за управление от категория „С“, без да притежава карта за квалификация на водач. Нарушението е установено от извършената на място проверка на документите на жалбоподателя от свидетеля К. С. К. – служител при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ — гр. Пловдив. След направена справка в единната информационна система на ИА „Автомобилна администрация“ – София, свидетелят е установил, че Л. е извършвал превоз на товара без да притежава карта за квалификация на водач и съставил на З. З. Л. акта за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2020 № 293247 от 21.10.2021 год. Жалбоподателя е подписал акта като при запознаване със съдържанието му е посочил, че ще даде допълнително писмени обяснения, но в срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал възражения срещу него. Въз основа на него е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите К. С. К., в качеството му на актосъставител и А. С. Т. - присъствал при установяването на нарушението. Съдът е кредитирал устните показания като последователни, логични и непротиворечиви помежду си и останалите писмени доказателства, събрани пред районния съд.

От правна страна съдът е приел, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Г. Д. П. – изпълняващ длъжността директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице — свидетелят К. С. К., заемащ длъжността „инспектор“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Пловдив, с оглед представената по делото заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 год. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не е установил наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП. Също така са издадени при спазване разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от посочения. Не е установил нарушение на относимите материалноправните норми, поради което е приел, че поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано от издателя на акта като нарушение по чл.

2, ал. 1, предл. първо от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ, за което е приложена относимата санкционна норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр. Районният съд е посочил още, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.

28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушения, независимо от представеното по делото удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 150-022350 от 04.11.2021 год., издадено от управителя на „Бест консулт 2021“ ООД за извършена начална квалификация в курс за ускорено обучение по чл. 16, ал. 3 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ, от 12.10.2021 год. до 04.11.2021 год. В заключение е достигнал до крайния извод за неоснователност на жалбата, подадена от З. З. Л. срещу процесното наказателно постановление, поради което е потвърдил оспорения административен акт като законосъобразен.

Решението е правилно, валидно и допустимо.

Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетите неоспорени писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, приложил е относимите правни норми към спора, въз основа на които е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление. Настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на първостепенния съд за безспорност на визираното нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и правилно определено наказание в установения от закона фиксиран размер.

В разглеждания случай безспорно се установява, че З.З.Л., в качеството му на водач на товарен автомобил „ИФА В 50Л“, с рег. № ***, от категория N2, негова лична собственост, е извършвал обществен превоз на товари (дърва) от с. Бутрева до с. Рохлева с превозен билет № 10816/00056/630YY0E от 21.10.2021 год. с пътно превозно средство, за което се изисква свидетелство за управление от категория „С“, без да притежава карта за квалификация на водач, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност с АУАН и впоследствие с оспореното наказателно постановление му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00 (двеста) лева.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №

41 от 04.08.2008 год. на МТ, в приложимата й редакция към ДВ, бр. 57 от 2021 год., в сила от 09.07.2021 год., законодателят е приел, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1Е, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. Посочената наредба е издадена на основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от Закона за автомобилните превози и въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 год. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета. Ето защо, изискването за притежаване на такава карта е свързано със следните обстоятелства: с категорията на самото управлявано МПС и с дейността, която се извършва с него. Първото условие е при управление на МПС от категории C1, C1Е, C, CE, D1, D1E, D или DE следва да се притежава карта за квалификация на водача за съответната категория, а второто – с превозни средства, за управлението, на които се изисква посочената категория, да се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ. Районният съд е отбелязал, че длъжностното лице при РД „АА“ – гр.

Пловдив при констатиране на нарушението, след извършена справка в Единна информационна система (ЕИС) на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) е установил извършването на превоз, от страна на Л., без да притежава карта за квалификация на водач с ППС, за което управление се изисква свидетелство за управление на категория „С“, поради което първото изискване, на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ, не е налице. Второ условие е с превозните средства, за управлението, на които се изисква посочената категория, да се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ. Това изискване е налице, тъй като въз основа на предоставените им за проверка документи контролните органи са установили, че Л. извършва обществен превоз на товари.

Легалната дефиниция на понятието „обществен превоз“ се съдържа в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗАвПр (в относимата й редакция към ДВ, бр.

60 от 2020 год., в сила от 07.07.2020 год., бр. 108 от 2020 год.) представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. От събраните гласни доказателства по делото по несъмнен начин се установява, че в превозния билет като получател на дървесния материал, транспортиран от касатора, е вписано друго лице, различно от него. Следователно Л. е осъществил дейността по управление на ППС „ИФА В 50Л“ във връзка с превозване товара на друг субект, което описание квалифицира превоза като обществен, по смисъла на параграф 1, т.

1 от ДР на ЗАвПр (в относимата му редакция).

Цитираната правна норма съдържа две хипотези, окачествяващи превоза като обществен, а именно: да е извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага. Правилно инстанцията по същество е приела, че осъществяваният от жалбоподателя превоз е бил за чужда сметка, тъй като не доказва да е налице заплащането на парична сума за превоза на товара, което квалифицира превоза като „обществен“.