Решение № 184 от 27.10.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Свиленград, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20225620100738 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 130460283, (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), против О. Н. О., с ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, и чл.342 от ТЗ - за установяване на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 470/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград. Претендират се разноски, направени в настоящото и в заповедното производство.

В исковата си молба ищецът е посочил, че иска от съда да установи съществуването на вземания в общ размер на 648,04 лева, от които: сумата 72,04 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 05.07.2020г. – 04.11.2020г.; сумата 191,06 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, от които 46,08 лв. - по договор за лизинг за базови аксесоари от 11.08.2020г. и 144,98 лв. – по договор за лизинг на мобилно устройство от 11.08.2020г.; сумата 384,94 лв. - договорна неустойка, от които 111,10 лв. неустойка, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 273,84 лв. – неустойка за предоставено ползване на мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена. Ищецът е уточнил, че предявява иск за установяване дължимостта на вземането за незаплатени месечни абонаментни такси в размер на 72,04 лв., който е по-нисък от претендирания такъв в заповедното производство (118,12 лв.).

Ищецът твърди, че на 30.04.2018г. сключил с ответника Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359893827065 и Допълнително 1 споразумение от 11.08.2020 година към договора, със срок на действие до 11.08.2022г., както и Договор за лизинг от 11.08.2020 година за устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue за период от 23 месеца. Ответникът не изпълнил задълженията си по сключените договори и дължал на ищеца суми, за които били издадени следните фактури: фактура № 7308054680/05.08.2020 г., фактура № 7309346356/05.09.2020 г., фактура № 7310521671/05.10.2020 г. и фактура № **********/05.11.2020 г.

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, договорите били едностранно прекратени от ищеца и била начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 111,10 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и неустойка в размер на 273,84 лева, представляваща разлика в стандартната цена на устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от длъжника цена по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора.

За събиране на вземанията си ищецът подал в Районен съд — Свиленград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. дело № 470/2022 година по описа на съда и издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това, ищецът имал правен интерес да сезира съда с настоящите установителни искове.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, представя отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че между страните били сключени посочените в исковата молба договори, че ответникът бил потребил мобилните услуги, чието заплащане се претендира, и че е получил процесното мобилно устройство. В тази връзка, оспорва истинността на процесните договори, досежно автентичността на подписите, положени от името на ответника. Оспорва и дължимостта на претендираните лизингови вноски, тъй като не била настъпила предсрочната им изискуемост. Освен това, клаузата на чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг, въз основа на която се претендирали предсрочно изискуемите лизингови вноски, била неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и нищожна, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не съдържала достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което настъпвала предсрочна изискуемост на лизинговите вноски.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 470/2022 г. по описа на Районен съд Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 231/26.07.2022 г., за заплащане от ответника на сумата от 118,12 лв. – главница, представляваща 2 незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата от 144,98 лв. - главница, представляваща незаплатени лизингови вноски и сумата от 384,94 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.07.2022 година до датата на пълно погасяване на задълженията, както и сумата от 205 лв., представляваща разноски по делото.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземанията си, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта.

Относно идентичността на вземанията от обективна страна, съдът извърши проверка и с Определение № 79/10.02.2023г. прекрати частично производството, на основание чл.130 от ГПК - в частта му по предявения иск за признаване за установено дължимостта на незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 11.08.2020г. в размер на 46,08 лева – част от исковата претенция в размер на 191,06 лв. Определението е влязло в законна сила, така че е налице и идентичността на вземанията от обективна страна, т.е. предмет на установителните искове са именно вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

Със заявлението по чл.410 от ГПК ищецът е представил Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359893827065, сключен на 30.04.2018 година между „Теленор България” ЕАД, като „оператор“, и О. Н. О., като „потребител“ (л.10). Видно от договора операторът се е задължил да предоставя на потребителя мобилни услуги при абонаментен план Тотал 24.99 и при месечен абонамент в размер на 24,99 лв. за срок от 24 месеца – до 30.04.2023г., респ. потребителят е поел задължение да заплаща месечната абонаментна такса. Договорът съдържа клауза (л.12), съгласно която: „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока посочен в т.11 по вина или по инициатива на Потребителя или при нарушение на задълженията му по него или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

3

В допълнение на неустойката по предходното изречение, Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата от между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“.

Представена е със заявлението по чл.410 ГПК и Декларация - съгласие от 30.04.2018г. (л.14), видно от която потребителят – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Теленор България” ЕАД, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва.

По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно подписаната декларация – съгласие, приложена в заповедното производство. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на условията към договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.

Представено е и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер 359893827065, сключено на 11.08.2020 година между „Теленор България” ЕАД, като „оператор“, и О. Н. О., като „потребител“ (л.37), и сключен на същата дата Договор за лизинг между „Теленор България” ЕАД, като „лизингодател“, и О. Н. О., като „лизингополучател“ (л.42), както и Общи условия на договора за лизинг (л.43). Видно от договора за лизинг, лизингодателят предоставя на лизингополучателя, при условията на този договор и на Общите условия, устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue, срещу обща лизингова цена в размер на 115,57 лв. (с допълнителна сума от 6,59 лв.). Договорът е сключен за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му, като в същия е обективиран погасителен план. Договорът за лизинг съдържа същата неустоечна клауза като в договора за мобилни услуги.

Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури: 1/. Фактура № 7308054680/05.08.2020 г., издадена за отчетен период 05.07.2020г. – 04.09.2020г., включваща задължение за месечна абонаментна такса – 23,99 лв. с ДДС. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок 20.08.2020 г.; 2/. Фактура № 7309346356/05.09.2020 г., издадена за отчетен период 05.08.2020г. – 04.09.2020г., на стойност 67,89 лв. с ДДС, включваща задължение за месечна абонаментна такса – 23,99 лв. с ДДС.

Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок 20.09.2020 г.;

3/. Фактура № 7310521671/05.10.2020 г., издадена за отчетен период 05.09.2020г. – 04.10.2020г., на стойност 72,07 лв. с ДДС, включваща „баланс от предходен период“. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е 4 платима в срок 20.10.2020 г.;

Представена е и приета по делото и т.нар. от ищеца „крайна“ фактура № 7321053151/05.06.2021г. на стойност 648,07 лв. с ДДС, какъвто е размера на исковите претенции. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок до 20.11.2020 г.

От заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза по делото се установява, че подписите, положение за О. Н. О. върху оспорените от ответника документи: договор за мобилни услуги от 30.04.2018г. и допълнително споразумение към него от 11.08.2020г., и договор за лизинг от 11.08.2020г., са действително положени от него.

По иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, ищецът следваше да установи наличие на процесуалните предпоставки за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор за мобилни услуги, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът - на потребител на мобилни услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочения период, настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги, размера на цената на мобилните услуги, едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника, размера на дължимата цена на мобилните услуги.