Решение № 265 от 19.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20231001000916 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Инвестбанк“ АД срещу Решение № 2600011/07.04.2022г. по т.д.№ 262/18 по описа на ОС - Плевен, с което е осъден да заплати на Х. М. А. сумата 20 000 евро, представляваща парична сума по договор за банков влог, внесена на 12.09.2008г., ведно със законната лихва от 23.11.2018г. до окончателното й изплащане; сумата 47 500евро, представляваща парична сума прехвърлена по сметка с IBAN **********, ведно със законната лихва от 23.11.2018г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски.

Постановеното решение е поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 06.02.2023г., като в първия диспозитив да се чете „представляваща парична сума по договор за банков безсрочен влог № 1832361798978000 от 12.09.2008г., внесена на каса на 12.09.2008г. по сметка № **********, а във втория диспозитив да се чете вместо „прехвърлена по 1 сметка IBAN **********“ да се чете“ внесена по договори за срочен депозит VIP, съответно на 10.01.2012г. за 30 000евро и на 14.06.2012г. за 17 500 евро, внесени на каса на посочените дати и прехвърлени с два броя платежни нареждания от 07.01.2013г. по сметка IBAN **********“.

Твърди се, че се обжалва постановеното решение изцяло с твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост.

Твърди, че решението е недопустимо, тъй като в диспозитива на съдебния акт не са посочени договорите, по които се дължат процесните суми, като съдът е излязъл извън границите на претендираното с исковата молба. Твърди се, че решението е необосновано и не е съобразено със събраните доказателства.

Излагат се подробни съображения.

Моли да бъде отменено изцяло постановеното решение и постановено ново по същество, с което бъдат отхвърлени исковете.

В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на решението. Излагат се съображения за правилността на решението.

Постъпила е и въззивна жалба срещу Решение № 260001/06.02.2023г. по т.д. № 262/18 по описа на ПлОС, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, в която жалба се твърди, че решението е неправилно за първия диспозитив, тъй като е допусната поправка, като е вписан номера на сметката, по която е внесена сумата 20 000 евро. Решението било неправилно и за поправения втори диспозитив, тъй като били посочени две суми по два договора за влог, като не са били посочени банковите сметки, по които са били внесени сумите. Твърди се, че това решение е постановено при допуснато процесуално нарушение, тъй като делото не е било отложено, въпреки, че за пълномощника на страната е била налице невъзможност да се яви в с.з. поради установено заболяване.

В срок не е депозиран отговор по тази жалба.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и редовни от външна страна и подлежат на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 2

ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

В исковата молба се твърди, че на 12.09.2008 г. ищцата сключила договор за влог с ответната банка, съгласно който са приети парични средства за съхранение на името на Х. А. по банкова сметка в евро с № **********.

Ищцата твърди, че не може да посочи IBAN на сметката, тъй като не разполага с него. Твърди, че на 12.09.2008 г. в 10,16 часа по горепосочената сметка е внесена от ищцата сума в размер на 20 000 евро. При проверка за наличност по банковата сметка, установила, че внесената сума не е налична.

След получаване на извлечение от банкова сметка и след разговори с представители на банката узнала, че сумата от 20 000 евро е изтеглена на каса още на 31.10.2008 г. Банката е представила извлечение от сметка, съгласно което сумата е изтеглена на три пъти, както следва: сума в размер на 1348,88 евро в 16,23 часа на 31.10.2008 г., сума в размер на 18650,00 евро в 16,49 часа на 31.10.2008 г. и 1,12 евро, изтеглени на 14.11.2008 г. Ищцата Х. А. твърди, че не е теглила сума от 20 000 евро, нито е упълномощавала някой да се разпорежда с тази сума по описаната сметка. Твърди, че ответната банка е поддържала заблуждение у Х. А. за наличие на вложената сума по сметката, като е изплащала лихви върху тази сума. Твърди, че на 20.11.2018 г. е изпратила покана за плащане до „Инвестбанк" АД - София за възстановяване на паричните суми от 20 000 евро в 3-дневен срок от получаване на поканата.

Ищцата твърди, че до настоящия момент не й е върната сумата в размер на 20 000 евро.

На следващо място, твърди, че на 10.01.2011 г. е внесла на касата при ответната банка по разкрита на нейно име банкова сметка с IBAN ********** в евро, сума в размер на 30 000 евро, с основание „6-месечен VIP депозит".

Съгласно изготвена вносна бележка сумата била приета от банков служител, а именно лицето А. Б. А.. Предаването на сумата по каса било извършено в офис на Банката, находящ се в гр. Плевен. Ищцата твърди, че на 10.01.2012 г.

Договорът за депозит бил подновен, като е подписан договор с годишен лихвен процент от 6,250%, а Банката се е задължила да заплати авансово лихвата по банкова сметка на Х. А. съгласно т.3 от Договора. Твърди, че е изтеглила лихвата в деня на подновяване на депозита в размер на 935 евро, за което представя доказателство. Сумата била получена отново в клон на 3

„Инвестбанк" АД в гр. Плевен на каса № 18 от служител А. Б. А..

На 14.12.2011 г. ищцата Х. А. твърди, че е внесла на каса при ответната банка по открита банкова сметка на нейно име IBAN ********** в евро, сума в размер на 17 500 евро с основание „6-месечен VIP депозит". Съгласно изготвена вносна бележка сумата била приета от банков служител, а именно лицето А. Б. А.. Предаването на сумата по каса било извършено в офис на Банката, находящ се в гр. Плевен.

Ищцата твърди, че на 14.06.2012 г. бил подновен Договора за депозит, като бил подписан договор с годишен лихвен процент от 5,600%, а банката се е задължила да заплати авансово лихва по банкова сметка № 4436179800 в размер на 490 евро. Сумата била получена от същия служител на Банката - А.

А. авансово за 6-месечния период.

На 07.01.2013 г. с две платежни нареждания твърди, че прехвърлила сумата от 30 000 евро и сумата от 17 500 евро по друга своя банкова сметка с IBAN ********** с основание „прехвърляне на средства". Двете суми били преведени от сметките по разкритите срочни депозити, като отново операциите били извършени от служител на банката - А. А..

Ищцата твърди, че при проверка за наличността по сметка **********0 установила, че прехвърлените суми размер на 47 500 евро не са налични.

Изпратила покана за плащане до ответника от 20.11.2018 г. за възстановяване на горепосочените суми по посочената банкова сметка в срок от 3 дни от получаване на поканата.

Ищцата посочва, че при установяване липсата на средствата банковите сметки е оспорила извършените платежни операции пред управителя на банковия клон в гр. Плевен.

Моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 20 000 евро и 47 000 евро, като дължима по сключените между тях договори за банков влог, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска.

В постъпилия отговор ответникът е оспорил изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението в исковата молба, че на 12.09.2008 г. ищцата е открила влог на свое име, като по силата на договора за банков влог, банката е приела за съхранение сумата от 20 000 евро.

Ответникът посочва, че банкова сметка с № ********** на името на Х. М. А.

4 не съществува в Банката. Ищцовата страна не е откривала банкова сметка с посочен номер и няма как да претендира, че има вземане от несъществуваща банкова сметка.

Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищцата, че на 10.01.2011 г. е внесла на каса в банката по разкрита на нейно име банкова сметка IBAN ********** в евро сума в размер на 30 000 евро, като твърди, че такава сметка не съществува.

Твърди, че не е сключван Договор за депозит от 10.01.2011 г., за който ищцата твърди, че не разполага с такъв в оригинал. Такъв договор за депозит не бил подписван от страна на „Инвестланк" АД. Договорът не бил подписван и от Х. А. и не е бил разпечатен от системата на банката.

Операцията във вносна бележка от 10.01.2011 г. не била отразена в ПП Дакомс. Подписът на банков служител не бил на А. А., подписът на касиер също не бил на касиера на банката към 10.01.2011 г. и отпечатъкът от печата не бил идентичен с печата на „Инвестбанк" АД, с който към онзи момент е работено в клон - гр. Плевен.

Ответната страна оспорва изцяло твърденията в исковата молба, че на 10.01.2012 г. Договорът за депозит бил подновен, като такъв Договор от 10.01.2012 г. не бил подписван нито от Банката, нито от ищцата. Посоченият в него IBAN бил несъществуващ, не е подписван от нито една от страните и не е разпечатан от системата на банката.

В тази връзка, ответната банка оспорва и твърдението на ищцата, че на 10.01.2012 г. е получила сума от 935 евро като лихва по депозита от несъществуващия договор от 10.01.2012г.

Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищцата, че на 14.12.2011 г. е внесла на каса при ответника по банкова сметка IBAN ********** в евро сума в размер на 17 500 евро, с основание „6- месечен VIP депозит".

Изложени са идентични възражения за несъществуване на договор за депозит от 14.12.2011 г., както и че такава сметка не съществува в Банката. Също се оспорва и подписа на банковия служител, който не е на А. А., подписа на касиер и отпечатъка от печата на Банката, който не е идентичен с истинския печат на „Инвестбанк" АД.

Оспорват се и твърденията на ищцата, че на 14.06.2012 г. е подновен 5 договора за депозит, като такъв не е подписван. Оспорва се и получаването на сумата от 490 евро като лихва по депозит от несъществуващ договор от 14.06.2012г.

Банката оспорва и твърденията в исковата молба, че ищцата е прехвърлила общо сумата от 47 500 евро в друга сметка, като твърди, че посочените банкови сметки от ищцата в исковата молба никога не са разкривани, тези номера на сметки са проверени, освен в системата на банката и в специализирани сайтове за проверка на валидността на IBAN.

Според ответника не е възможно да се прехвърлят средства по несъществуващи сметки, като представените документи от ищцата в тази връзка са неистински, документите не са изходящи от „Инвестбанк" АД, не са подписвани от служители на банката, същите не са подписвани и от ищцата Х. А.. Положените печати не били идентични със съществуващите в Банката печати и употребявани към момента на съставяне на представените документи.

Ответникът заявява, че оспорва доказателства относно тяхната истинност. така представените писмени

Ответникът е направил възражение за изтекла давност на исковите претенции, тъй като ищцата е узнала и поискала извлечение от сметки, което твърди, че й е предоставено на 23.06.2010 г. Ищцата не била уведомила Банката в преклузивния 13-месечен срок, след изтичането на който платежната операция, независимо от това, че не е разрешена, не може да бъде коригирана с всички произтичащи от това последици. Налице била изтекла обща 5-годишна погасителна давност. Ответникът претендира да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции, като неоснователни.

В допълнителната искова молба, ищцата уточнява, че част от действията по договорите са извършвани от неин пълномощник – нейната майка Д. А., като представя пълномощно. Същото е оспорено своевременно от ответника.