Решение № 84 от 04.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към Решение №84/04.03.2026г по ЧНД №1392/2025г. на Окръжен съд-****, Наказателно отделение, 10 състав

Производството пред Окръжния съд-**** е по чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/,наричан по-нататък за краткост специалния Закон като е инициирано въз основа на Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г относно прилагането на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, ведно с постановената присъда,чието признаване и изпълнение се иска от българската държава,мотивите към нея,всички документи преведени на български език и изпратени по официален път до Окръжен съд-**** чрез Министерството на правосъдието на Р България.

Иска се от окръжния съд да признае и приема за изпълнение Присъда по наказателно дело № 13 KLs 878 Js 15552/21, на Областен съд Н.Ф., Ф.Р.Г., постановена на 07.05.2025 г., влязло в сила на 15.05.2025 г.,с която българският гражданин Н. А. А. е признат за виновен за извършване на „тежка кражба, в съучастие в група по 4 случая, съответно в единство с нанасяне на имуществени щети и за 1 опит за извършване на тежка кражба в съучастие в група при условията на съвкупност“, извършени през периода 03.04.2021г.16.05.2021 г.-нарушаващи чл. 242, ал. 1, чл. 243, ал. 1, изр. 1, изр. 2, т. 1, т. 3, чл. 244, ал. 1, т. 2, чл. 244а, ал. 1, чл. 303, ал. 1, чл. 303в, чл.22,чл.23,ал.1, 25, ал. 2, чл. 52, чл. 53 от немския Наказателния кодекс,за което му е наложено наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 9 месеца ,посочени в удостоверението от германската страна на 1730 дни.Така наложеното му наказание изтърпява в Затвора А. и е изразил изрично становище и съгласие остатъкът от същото да доизтърпи в Р България.

В съдебно заседание представителят на ОП-**** предлага съдът да признае и приеме за изпълнение съдебния акт-Присъда по наказателно дело № 13 KLs 878 Js 15552/21, на Областен съд Н.Ф., Ф.Р.Г., постановено на 07.05.2025г. и за което престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 9 месеца.Изтъква, че престъплението има своя аналог в НК на РБчл.195 от НК.Излага доводи, че удостоверението отговаря на законовите изисквания, налице е решение на компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС, което представлява наказателно решение на съд за ангажиране на наказателната отговорност на български гражданин с налагане на наказание лишаване от свобода. Поддържа, че не са налице и основанията за отлагане по чл. 14 или за отказ от признаване на решението, предвидено по чл.

15 в специалния закон. Изтъква, че с оглед размера на наложеното наказание и предвидените санкции, според съответстващите престъпни състави по 1 българския НК не се налага приспособяване на наказанието по реда на чл. 13 от закона. Предлага на съда да приспадне изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода във ФРГ до фактическото предаване на осъденото лице на българските съдебни власти,като остатъкът от наказанието следва да бъде изтърпян при строг режим.

Защитникът на осъдения също счита, че следва да се признае и изпълни решението на немския съд. Излага доводи, че следва да се приспадне периодът на изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, посочена като дни в удостоверението и остатъкът от наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при общ режим.

Осъденият във ФРГ български гражданин Н. А. А. е редовно призован чрез договорния си защитник, не участва в съдебното производство,намира се в затвор във ФРГ. Към удостоверението е приложен протокол от съдебно заседание на РС-А. от 09.01.2026г,в който е отразено изричното съгласие на лицето,че иска да бъде прехвърлен в България за изпълнение на присъдата на Областен съд Н. -Ф..Освен това е изразил съгласие присъдата,чието изпълнение се иска, да бъде изпратена на българските власти,като знае за развиващото се производство в България,което е в негов интерес от гледна точка на ресоциализацията му.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното.

Съдът е сезиран с изискващото се удостоверение по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/ на Съвета от 27.11.2008г относно прилагането на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз,от съдържанието на което е видно, че издаващата държава ФРГ изисква от съд на изпълняващата държава Република България провеждането на производство за признаване и изпълнението на съдебно решение – Присъда по наказателно дело № 13 KLs 878 Js 15552/21 на Областен съд Н.Ф., Ф.Р.Г., постановена на 07.05.2025г., влязла в сила на 15.05.2025г.

Българският гражданин Н. А. А. е бил признат за виновен за едно престъпление,представляващо продължавана престъпна дейност, включващо 5деяния,описано като „тежка кражба, в съучастие в група по 5 случая, съответно в единство с нанасяне на имуществени щети и за 1 опит за извършване на тежка кражба в съучастие в група при условията на съвкупност“, извършени през периода 03.04.2021г.- 16.05.2021 г.-нарушаващи чл. 242, ал. 1, чл. 243, ал. 1, изр. 1, изр. 2, т. 1, т. 3, чл. 244, ал. 1, т. 2, чл. 244а, ал. 1, чл. 303, ал. 1, чл. 303в, чл.22,чл.23,ал.1, 25, ал. 2, чл. 52, чл. 53 от немския Наказателния кодекс ,за което престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 9 месеца,която продължителност в удостоверението е отразена в дни-1730 дни.

2

От удостоверението, приложената присъда,мотивите към нея, справката за съдимост в Република България и справка от НБД“Население“ по несъмнен начин се установява самоличността на осъдения Н. А. А.,който е български гражданин, роден на ****г в гр.****,с ЕГН:**********,с постоянен и настоящ адрес- гр.****,ул.“Т**** ,където е живял преди задържането му със семейството си.

В удостоверението е посочено, че присъдата обхваща 5 деяния,извършени в условията на съучастие в съвкупност,които се квалифицират от издаващата държава като „тежка кражба в съучастие в група с нанасяне на имуществени щети“.Отбелязано е в удостоверението, че престъплението,за което е осъден е от кръга на тези, за които не се изисква предвидена наказуемост в изпълняващата държава – организиран грабеж /б“з“,т.2 от удостоверението/.

На следващо място в удостоверението е отразено, че българският гражданин Н. А. А. лично е участвала в съдебния процес, в който е постановен осъдителният съдебен акт по отношение на него – присъдата на Областен съд Н.Ф. от 07.05.2025г.

Конкретизирано е наложеното наказание лишаване от свобода –за срок от 1730 дни,което се равнява на 4/четири/ години и 9/девет/ месеца.Изискани са доказателства,касаещи периода на задържане на осъдения А. въз основа на ЕЗА,издадена за предаването му по коментираното наказателно производство.От приложените по делото писмени доказателства се установява,че точният период на предварителен арест на осъденото лице,което е задържано в Р България на 20.11.2024г и е предадено на германската страна на 30.12.2024г,поради което предварителния арест е изчислен от 20.11.2024г до датата на влизане на присъдата в сила 15.05.2025г,от който момент е започнал фактически да търпи наказанието „лишаване от свобода“,наложено му с присъдата.Видно от удостоверението на издаващата държава е,че осъденият Н. А. е изтърпял общо 422 дни,от които изтърпени като предварителен арест от 176 дни,считано от 20.11.2024г до 14.05.2025г,и от 15.05.2025г/датата на влизане на присъдата в сила/ до 15.01.2026г/246дни/-фактическо изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“; с остатък за изтърпяване към 15.01.2026г от 1308 дни,респ. 3 години, 7 месеца и 3 дни по правилото 1 година равняваща се на 365 дни и 1 месец,равняващ се на 30 дни.

При тази фактология,за да направи своя извод окръжния съд изходи от ЗПИИСАННЛМВЛС ,който се основава на принципа на взаимно доверие в правните системи на държавите - членки на Европейския съюз /ДЧ на ЕС/ и чрез него се урежда опростен и ефикасен механизъм за признаване и изпълнение на решения на държавите –членки, като техните актове трябва да се спазват и по принцип не следва да има преразглеждане или адаптиране на решенията им. Внимателният прочит на закона и РР 2008/909 на Съвета на ЕС не оставя никакво съмнение, че не допускат намеса на изпълняващата държава в решението и, че то следва да бъде признато и изпълнено, при зачитане в 3 максимална степен волята на издаващата държава. При осъществяване на правомощията си, изпълняващият орган не може да извършва самостоятелна правна преценка на описаните факти, тъй като производството по чл.12 от ЗПИИСАННЛМВЛС не предвижда самостоятелната интерпретация или приспособяване на фактите към съставите на престъпления по българския НК.

Същността на производството е да продължи изпълнението на наложеното от издаващата държава наказание, по вид и размер, като следва да бъдат взети предвид две същностни изключения от принципа на продължаващо изпълнение, които произтичат от несъвместимостта на срока или характера на наложеното наказание в издаващата държава, със закона на изпълняващата.

При тези фактически и правни рамки съдът установи, че престъплението, за което е наложено с влязла в сила присъда на германския съд наказание „лишаване от свобода“ от 4 години и 9 месеца/продължителност в дни- 1730 дни/,не попада в групата престъпления, посочени в чл.8,ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за които не се изисква двойна наказуемост,въпреки извършеното отбелязване в удостоверението в неговата б“з“,т.2,че престъпната проява представлява „организиран грабеж“.Този извод е подкрепен от приложената в превод присъда,в която също е посочено,че Н. А. е осъден за „тежка кражба в съучастие с нанасяне на имуществени щети“. В настоящото производство съдът следва да прецени съответствието на осъщественото от българския гражданин в чуждата държава престъпно деяние към очертания от българския наказателен кодекс престъпен състав.С оглед на изложеното и при извършената съпоставка на квалификацията на престъпната проява, посочена в удостоверението по чл.3 от Закона и представената присъда по наказателно дело № 13 KLs 878 Js 15552/21, на Областен съд Н.Ф., Ф.Р.Г., постановена на 07.05.2025 г., влязла в сила на 15.05.2025 г.,ведно с мотивите към нея,която е определена на „тежка кражба“ от една страна и разпоредбите на Наказателния кодекс на Република България, от друга, се налага следния извод: Описаното в удостоверението по чл.3 от Закона и в присъда № 13 KLs 878 Js 15552/21, на Областен съд Н.Ф. поведение на осъдения Н. А. съставлява престъпление по 195, ал. 2 във вр. с ал.1, вр. с чл.

194, ал.1 от НК във вр. с чл. 26 НК от НК на Р**** Касае се за квалифицирана кражба /повече от една, в казуса – 5/, която е извършена в условията на продължавано престъпление,в съучастие с други лица и са причинени значителни имуществени щети. За това деяние българският законодател е предвидил наказание от 3 до 15 г. лишаване от свобода. В случая немският съд – както се посочи- е наложил за това деяние на А. наказание от 4 години и 9 месеца лишаване от свобода /4 години по 365 дни и 9 месеца по 30 дни – общо 1730 дни/, което е в рамките на предвиденото според българския НК наказание, поради което не са налице предпоставки същото да бъде редуцирано.

По аргумент от ал.9 на чл.12 от Закона и в съответствие с представените писмени доказателства, от наложено на осъдения А. наказание следва да се приспадне времето, през което той е бил предварително задържан и откогато 4 търпи наказанието „лишаване от свобода“. В Германия е проведен съдебен процес и с цитираната присъда от 07.05.2025 г., която е влязла в сила на 15.05.2025 г., същият е осъден на наказание ЛОС.Н. А. е бил предварително задържан от 20.11.2024г като до 14.05.2025г той е изтърпял 176 дни като предварителен арест,а наказанието “лишаване от свобода“ е започнал да търпи от 15.05.2025г,когато е влязла в сила присъдата.От наказанието следва да се приспадне срока след влизане в сила на тази присъда и до фактическото предаване на А. в Р. България като изтърпяна част. В изпратеното от немските органи удостоверение е вписано, че целият срок на изтърпяване на наказанието към датата на изчислението 15.01.2026г е 422 дни от общо наложените 1730 дни. Посочено е още, че наказанието следва да бъде изцяло изтърпяно към 19.08.2029г.