Решение № 106 от 09.07.2025, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Харманли, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255630100074 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба на М. З. В. ЕГН**********, гр. Х. ул. В.

Л. № **

Предявеният иск е допустим, тъй като са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като същевременно липсват процесуални пречки (отрицателни предпоставки). Подадената искова молба е редовна, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Обстоятелства, на които ищците основават претендираното право и предявения иск: Ищеца твърди, че притежава правото на собственост върху недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***/ седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и едно точка четиристотин и седемдесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03,2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на поземления имот-гр.Харманли, местност „Старите лозя“, площ-978кв.м/деветстотин седемдесет и осем квадратни метра/, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята -8 /осма/, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план-760.1180, съседи на имота-***, ***, ***, ***, ***

Ищеца твърди, че през 2001г. е закупил имота от Н. К.,От тогава ползва,стопанисва и поддържа имота.Процесният имот никога не му е бил отнеман и не била оспорвана собствеността му от други лица.От придобиването на недвижимия имот,ищеца го бил владял явно,спокойно,несъмнено и непрекъснато.При опит да се снабди с документи за собственост установил,че имота бил записан като собственост на О..

Правният си интерес от предявяването на иска ищеца извежда от обстоятелството, че ответникът бил вписан като собственик на процесния недвижим имот в КК и КР на гр.

Харманли. Моли,да бъде установено по отношение на ответника правото му на собственост върху поземления имот описан по-горе на основание изтекла в негова полза придобивна давност и покупка.

1

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника О..

В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си адв.Д. поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.Излага твърдения в тази насока.Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск е допустим, тъй като са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като същевременно липсват процесуални пречки (отрицателни предпоставки).

Подадената искова молба е редовна, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представените:

Скица № 15-989124/14.10.2024г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***/ седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и едно точка четиристотин и седемдесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03,2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на поземления имот-гр.Харманли, местност „Старите лозя“, площ-978кв.м/деветстотин седемдесет и осем квадратни метра/ като собственик на имотите е записан О.-ответник по делото.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите :Р. Т. и Ж. П. се установява, че процесния имот, находящ се в землището на гр.Харманли,ищеца придобил и владял повече от десет години.В съседния имот, до процесния имало построена вила,собствеността ищеца придобил от своите родители.Между двата имота нямало ограда.Св.Т. знае ,че този имот ищеца закупил от дядо К..Двамата свидетели знаят за този имот,тъй като имат имоти в близост и често ходили там.Знаят,че старото лозе в имота,в момента ищеца го премахва и почиства.Засадил е и овощни дръвчета в предната част на имота.Еднопосочни са им обясненията за площта на имота,местонахождението му,както и че не е имало спорове за собствеността му.

Горните факти не бяха опровергани от доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и убедителни.

От страна на ответника бяха представени: Учредителен протокол, ведно с преписизвлечение от протокола от 28.01.1970г.; Удостоверение № 569/06.03.1990г.; Удостоверение № 601/09.03.1990г.; Удостоверение № 1036/14.05.1990г.; Протокол от 03.12.1976г.;

Оценителен протокол от 14.03.1994г.; копие от Разписна книга 1986г., съдържаща заглавна страница, разписен лист 1 бр. и копие от плана; Заповед № 453 от 03.07.1989г., ведно с приложените към нея нечетливи легенди и копия от планове, както и обяснителна записка към ТУП на селищна система Харманли, касаещ местността „Старите лозя“ - стр. 178 – 181.Тези писмени доказателства съда ,намира че не са относими към спора.По никакъв начин не може да се направи връзка с процесния имот.не се представиха доказателства за идентичност на някой от описаните имоти с процесния или част от него.Какво се е случвало във времето с други имоти по никакъв начин не влияе на спора и не променя фактическата обстановка,нито пък е възможно да наведат други правни изводи.Поради изложеното ,съда не ги обсъжда.

Представена е и Заповед № РД-11-224 от 10.08.2004г., ведно с План на новообразуваните имоти; таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците IV част; и Регистър на имот. За процесният имот с номер по ПНИ - 760.1180 е записан като собственик О..В разпита на вещото лице се изложиха данни,че при съставянето на ПНИ,при липса на данни за собственост,е отбелязван като собственик Държавата или Общината.Съда намира , че такова формално вписване не може да учреди собственост на недвижим имот.Още повече,че след вписването ответника не е манифестирал собственическо поведение.

По делото е прието заключение от вещото лице инж.Д. К..Според него процесния 2 имот не е включван в кооперативни блокове, няма проведени реституционни процедури,не е бил отчуждаван и не е бил заявяван за възстановяване,не е бил одържавяван и отчуждаван и съответно възстановяван.В съдебно заседание заявява,че първия план за тези имоти е от 2004г. и оттогава има данни за имота.Запознат е и с топографски карти изработени в периода 1950-1960г.,но те давали сведение за релеф,насъждения,но липсвали данни за собственост. В списъка на имотите ,предоставени за ползване /разписния лист/ към Плана за новообразуваните имоти за собственик е вписана О. Съда е приел заключението като обективно,безпристрастно и компетентно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената Скица на СГКК-Хасково и възраженията от ответника в становището по делото.

По делото е приета експертиза,според която имота никога не е бил актуван като общинска или държавна собственост.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственик на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава –придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесния имот някога да е бил държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването му по давностно владение.

В тази насока не са представяни доказателства,както и ,че имота са бил одържавяван по реда на чл.12 ЗСГ,нито да е бил земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищеца не могат да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от 3 хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищеца не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС.

В тежест на ответника бе да докаже своето основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот, каквито доказателства не бяха ангажирани по делото.

По делото липсват доказателства имота да е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същите са запазили статута си на частна собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъде включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за общинска собственост (Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., ГК Определение № 142/08 г. на ІІ гр. отд. на ВКС).

С оглед всичко изложено дотук следва да се приеме, че давността остава допустима като придобивен способ по отношение на земеделска земя, които не е била реално отнета от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящия случай, не се прилага и разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997г. Такива имоти няма пречка да бъдат придобити по давност, което важи и за процесния имот, доколкото не се установи същия да е бил държавна или общинска собственост, поради което и забраната за придобиване по давност, регламентирана в чл.86 от ЗС също не важи.