Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20428 от 12.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67455/2021
Вид
Решение № 20428
Подписан
12.11.2024
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 32 · Закон за собствеността
  • чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20428 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110167455 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. А. Ф., ЕГН **********, с адрес в ... чрез пълномощника й адв. С.С.А., със съдебен адрес в ..., против Б.

М. А., ЕГН **********, с адрес в ..., с която е предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на правото на ползване върху съсобствения с ответника недвижим имотнаходящ се в ..., и осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер н а 238 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2021 г., до настъпване на изменение на обстоятелствата, поради което плащането на обезщетение следва да се измени или прекрати, ведно със законната лихва, считано от 6-то число на месеца.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са съсобственици при равни квоти на следния недвижим имот- Апартамент № 46, състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 57,57 кв. м., както и таванско помещение № 14, с полезна площ от 3,40 кв. м., с 1,183 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток- фасада, запад- коридор, север- апартамент № 45, юг- фасада, отгоре- апартамент № 51, отдолуапартамент № 41, който имот по действащата кадастрална карта представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение- жилище, брой ниваедно, с площ от 57,57 кв. м., с прилежащи части: таванско помещение № 14 с площ от 3,40 кв. м., при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Собствеността върху имота ищцата и ответника са придобили въз основа на договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 21, том II, рег. № 920, дело № 476 от 22.01.2008 г. Договорът бил сключен по време на граждански брак между К. А. Ф. и Б. М. А., поради което имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди се, че бракът между страните е бил прекратен с Решение № III-139-301981 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 20783/2019 г. на СРС, влязло в законна на сила на 16.12.2019 г. След прекратяването на гражданския брак между К.

Ф. и Б. А. имотът е бил притежание на двамата в обикновена съсобственост и при равни 1 дялове, а именно- по 1/2 идеална част за всеки един от двамата. От момента на прекратяването на брака, а и преди това- процесният апартамент се ползвал единствено и само от ответника, който възпрепятствал достъпа на ищцата до него и отказвал каквито и да било разговори във връзка с разпределението на ползването върху общия недвижим имот. В исковата молба се твърди, че реално разпределение на ползването върху имота било невъзможно. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба задачи във връзка установяването размера на средния пазарен наем за ½ ид.ч. от процесния имот. Прави искане на основание чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи Нотариален акт за покупко-продажба № 21, том II, рег. № 920, дело 476 от 22.01.2008 г.

Прави искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата около това ползването на имота, достъпа до него и опитите за доброволно решаване на въпроса.

В открито съдебно заседание на 28.03.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране на производството, тъй като страните били в преговори за постигане на извънсъдебно/ съдебно споразумение.

С молба с вх. № 220988/04.08.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за възобновяване на производството, доколкото към този момент не било постигнато споразумение между страните по делото.

В открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и направените с нея доказателствени искания. Счита доказателствените искания на страните за неотносими към предмета на спора.

В открито съдебно заседание от 06.02.2024 г. ищецът е депозирал молба с искане за изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като оттегля исковата претенция за сумата от 62 лв. и моли искът да се счита предявен за сумата от 238 лв.

В открито съдебно заседание от 20.02.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, възразява срещу искането за спиране на делото, доколкото липсвала преюдициалност между предмета на спора на соченото от ответника производство по гр.д.

№ 3445/2023 г. по описа на СРС, 50-ти състав, спрямо настоящото. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК, както и 2 бр. фактури.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв.

М. Д., с който оспорва исковата молба като неоснователна. Не оспорва, че страните са съсобственици на процесното жилище при посочените идеални части. Твърди, че ищцата е напуснала семейното жилище през 2015 г., като след напускане на жилището не е правила опити да ползва съсобствения имот. Оспорва да е препятствал достъпа на ищцата до процесния имот. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените с ОИМ въпроси относно размера на заплатените от ответника по договорите за кредит вноски и на мораторната лихва. Моли за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване произхода на средства, с които са били погасявани дължими вноски по кредитите.

В открито съдебно заседание на 28.03.2023 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, е направил искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране на производството, тъй като страните били в преговори за постигане на извънсъдебно/ съдебно споразумение.

2

В открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил исковата молба по основание и размер. Не прави възражения по доклада. Прави ново искане за спиране на настоящото производство, тъй като пред СРС било образувано гр.д. № 3445/2023 г., по описа на 50-ти състав, което дело било преюдициално. Не поддържа направените с отговора на исковата молба доказателствени искания, доколкото същите не касаели предмета на спора по делото, а други отношения между страните.

В открито съдебно заседание от 06.02.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа искането си за спиране на делото. Не възразява срещу направеното от ищеца искане за допускане на изменение на иска.

В открито съдебно заседание от 20.02.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа искането си за спиране на делото. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции. Не претендира разноски.

В срока за писмени бележки ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира молба с вх. № 82444/12.03.2024 г., в която излага становище, че ищцата не е доказала твърдението си достъпът до процесния имот да й е бил възпрепятстван от ответника. Счита за недоказано и кой е ползва процесното жилище. Доколкото се касаело за спорна съдебна администрация, моли да не бъдат присъждани разноски на страните.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковите претенции с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е указано на ищцата да установи, че с ответника съсобственици на процесния имот при посочените идеални части.

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест е указано на ищцата е да докажеоснованието, от което извежда правата си в съсобствеността; факта на ползването на имота от страна на ответника; размера на ползата, от която е лишена; достигането до ответника на поканата, както и датата, на която тя му е била връчена. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата:

Страните са придобили по време на съвместния си брак по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 21, том II, рег. № 920, дело 476 от 22.01.2008 г., в режим на СИО следния недвижим имот- Апартамент № 46, състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 57,57 кв. м., както и таванско помещение № 14, с полезна площ от 3,40 кв. м., с 1,183 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток- фасада, запад- коридор, север- апартамент № 45, юг- фасада, отгоре- апартамент № 51, отдолу- апартамент № 41, който имот по действащата кадастрална карта представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение- жилище, брой нива- едно, с площ от 57,57 кв. м., с прилежащи части: таванско помещение № 14 с площ от 3,40 кв. м., при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** и над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

С Решение № III-139-301981 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 20784/2019 г. по описа на СРС, ГО, 139-и състав, бракът между страните бил прекратен, като бившите съпрузи останали собственици на процесния имот при равни дялове.

Предмет на спора е разпределяне на ползването върху жилище, за което се твърди, че се ползва изцяло от ответника, като при осъществяване на спорна администрация съдът трябва да се съобрази с възможността за реално ползване на имота от всички съсобственици 3 без за това да се налага промяна в целостта и предназначението му, т.е. трябва да се прецени доколко разпределянето на ползването ще позволи на всички съсобственици да задоволят жилищните си нужди, както и да се прецени фактическото положение на жилищните и сервизни помещения. Следва да се направи преценка на размерите на жилището и членовете на семейството на досегашния обитател на жилището и ако се установи, че то не може да се ползва за задоволяване на жилищните нужди и на другия съсобственост, то искът по чл. 32, ал. 2 ЗС подлежи на отхвърляне. В случая се установява, че не е възможно да се разпредели ползването на процесното жилище между страните без да се наруши неговата цялост и предназначение, без да се предприемат бъдещи преустройства за обособяването на отделни дялове за ползването й от всички съсобственици. Не е възможно реално ползване на имота от всички съсобственици за задоволяване на жилищните им нужди, което обстоятелство не се оспорва от ищцата.

Поради това искът за разпределяне на ползването е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Според утвърдената практика на ВКС, когато липсва възможност да се разпредели ползването на един съсобствен имот, който се ползва изцяло от единия съсобственик, то за неползващия възниква правото на обезщетение. Това право възниква и когато единият съсобственик ползва по-голям дял от имота в сравнение с другия съсобственик. Това означава възможност за предявяване на такъв иск в отделно производство или в това по чл.

32, ал. 2 ЗС.

Съгласно Решение № 72/15.07.2015 г. по гр.д. № 553/2015 г. по описа на ВКС, II ГО, съсобствената вещ се ползва и управлява по общо съгласие на съсобствениците, по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта /ако не се постигне общо съгласие/ или по решение на съда- чл. 32 ЗС. Съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС замества решението на мнозинството в случаите когато то липсва или е вредно за вещта.