Определение № 1283 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1283 гр. София, 13.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000501225 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба от Е. Н. Н., с ЕГН ********** против определение № 5389 / 18.03.2025 г. по гр.д.№ 5939/2023Г., на СГС, ГО, 16 състав,с което е допълнено постановеното по делото определение определение № 20837 от 23.12.2024 година като жалбоподателя Е. Н. Н., ЕГН ********** от гр.***, кв. „***“, ул.“***“ № ** е осъден да заплати на Д. Н. С., ЕГН ********** от гр. ***, бул. „***" №**, бл.*, вх.*, ет. *, ап. ** сумата от 3000лв за съдебни разноски. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено.

Постъпил е отговор на частната жалба от Д. Н. С. ,ЕГН: **********. адрес: гр. ***, бул.“***" № **. бл. *,вх. *,ет. *. aп. **,с който се оспорва същата по подробно изложените съображения.Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното: Делото пред СГС е образувано по искова молба от Е. Н. Н. срещу Д. Н. С., В. В. В.и и Т. А. В.. С определение от 23.12.24г. съдът е върнал исковата малба и е прекратил производството по делото. В срока за обжалване 1 на определението от ответницата Д. Н. С., ЕГН ********** от гр. ***, бул.

„***" №**, бл.*, вх.*, ет. *, ап. ** постъпила молба,с която се иска бъде допълнено прекратителното определение и й бъдат присъдени като съдебни разноски сумата от 3000лв, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за защита по делото.С молбата е представен договор за правна помощ на стойност 3 000лв.,за които е посочено,че са заплатени на 25.03.24г. в брой. Молбата е изпратена на ищеца за становище, редовно е получена на 27.02.2025г, но в определения от съда едноседмичен срок становище по делото не е постъпило.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че искането за присъждане на разноски при прекратяване на делото от ответника физическо лице е направено от пълномощника му своевременно и с молба, към която са представени доказателства за извършването им, като съдът не е присъдил такива при постановеното прекратяване.Съдът е приел,че по делото е представен договор за правна помощ с уговорено и платено от ответницата С. възнаграждение от 3000лв за адвокатска защита. С оглед извършените процесуални действия по делото от пълномощника на тази страна, съдът е приел,че искането по чл.78, ал.4 във вр. чл.248 от ГПК за основателно и в този смисъл е постановил обжалваното определение.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Последователна е практиката на ВКС, че претенцията за разноски може да бъде валидно заявена, респ. доказателствата за направени разноски може да бъдат представени най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция (т. 11 от ТР № 6/2012 на ВКС - ОСГТК), а когато производството е прекратено в закрито заседание, правото на разноски може да се реализира само с искане по реда н а чл. 248 ГПК, при което доказателствата за подлежащите на присъждане разноски (т. е. сторените до момента на прекратяването) могат и следва да бъдат представени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК /определение № 49 от 8.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1509/2021 г., I т. о., ТК/. С оглед на цитираната практика на ВКС, неоснователно е твърдението на жалбоподателя,че искането за разнонки не е направено своевременно, защото с молба вх. № 92269 от 12.10.2023 г. до съда, ответникът представил пълномощно от доверителката му Д. С. с дата 23.05.2023 г., за процесуално 2 представителство по делото и не е представил договор за правна защита и съдействие и доказателства за договорен и заплатен хонорар от 3000 лева.

Съдът счита,че това становище е неоснователно.На 12.10.23г. процесуалния представител на въззиваемата С.-адв.В. В. е представил молба по делото с приложено към нея пълномощно от същата /лист 61/ с дата 23.05.23г. На 10.04.24г. адв.В. е представил отговор на исковата молба.Към този момент за процесуалното представителство на ответницата С. е било достатъчно доказването на представителната власт на адвоката,но не и наличието на договор за правна помощ.Както беше посочено доказателствата за направени разноски може да бъдат представени най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция (т. 11 от ТР № 6/2012 на ВКС - ОСГТК).До постановяване на прекратителното определение от 23.12.24г. за ответницата по делото не е изтекъл посочения краен срок за представяне на доказателства за заплатения адвокатски хонорар.Към датата на прекратителното определение ответницата не е следвало да знае,че производството по делото ще бъде прекратено за да ангажира доказателства за заплатени разноски. Именно,поради липсата на знание за това,не може да се претендира,че на същата не се дължат такива разноски,поради това,че не са представени доказателства за това до този момент. Същото се отнася и за подържаното от жалбоподателя,че към момента на постановяване на прекратителното определение ответницата не е представила списък на разноските.

Подържа се от жалбоподателя,че посочената в договора за правна помощ дата 25.03.2024 г.е недостоверна, защото същата е написана с единствената цел да обслужи молбата на ответника по чл. 248 от ГПК. От тази дата до прекратяване на делото на 23.12.2024 г. изминали 9 месеца, но ответникът не представил този договор през цялото това време, а го представя едва с молбата си от 13.01.2025 г. , когато производството по делото е прекратено.Съдът счита,че това становище на жалбоподателя е неоснователно.

На първо място по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства,че посочената дата в договора за правна помощ -25.03.24г. е антидатирана.На следващо място датата в договора-25.03.24г. следва по време 3 датата на пълномощното от същата /лист 61/ - 23.05.23г. което е и житейски оправдано.От обстоятелството,че от сключването на договора за правна помощ -25.03.24г. до датата на представянето му по делото са изминали девет месеца не може да бъде направен извод,че тези разноски не се дължат.Както беше посочено, съгласно т. 11 от ТР № 6/2012 на ВКС – ОСГТК,за представянето на доказателства за направени разноски е предвиден краен срок / най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция/,а в случая по делото не е проведено каквото и да било открито съдебно заседание.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 5389 / 18.03.2025 г. по гр.д.№ 5939/2023Г., на СГС, ГО, 1-6 състав .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на Р България, по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4