Решение № 4164 от 11.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4164 гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110205060 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 22-2200564/02.02.2023 г., издадено от Ивелина Христова Йотова - Директор на Дирекция „Инспекция на труда” – София (ДИТ-София), на „И.Л.П.“ ЕООД, ЕИК 203799159, за това, че при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство било констатирано, че „И.Л.П.“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснал И. В. Д., ЕГН **********, до работа преди да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено в ТД на НАП. С горното била нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), като нарушението било извършено на 20.07.2022 г. в предприятието на работодателя.

Предвид горното и на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на „И.Л.П.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от „И.Л.П.“ ЕООД, чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че при сключването на трудовия договор на 18.07.2022 г. със служителя Д. договорът бил подписан от негова страна, както и му била връчена длъжностна характеристика срещу подпис – безспорни обстоятелства. Трудовият договор бил заверен в информационната система на НАП, като с действието по връщане на отговор НАП фактически бил предоставил уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Липсвала процесуалноправна или материалноправна норма, която да задължавала работодателя след приемане на уведомлението от НАП да 1 отиде физически до ТД на НАП, за да положи мастилен печат върху вече полученото и прието уведомление, както и да го задължава да изиска от работника да подпише това уведомление. Уточнява се, че на 18.07.2022 г. на И. Д. бил предоставен екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ с молба да го подпише, но същият отказал с мотив, че в чл. 63, ал. 1 от КТ се изисквало преди постъпване на работа да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, което да е заверено в ТД на НАП, а не подписано.

Изискването за полагане на подпис се отнасяло само до трудовия договор, но не и за уведомлението. В този смисъл твърдението за невръчване на уведомлението било недоказано. В нарушение на процесуалните правила и правото на защита АНО бил променил правната квалификация от АУАН от чл. 63, ал. 2, на чл. 63, ал. 1 от КТ. Изразява се недоволство също, че наказаното дружество не било индивидуализирано по достатъчно ясен начин, както и неправилно била определена датата на твърдяното нарушение. Не била извършена проверка за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. В заключение се отбелязва, че трудовият договор с Д. бил прекратен на 08.09.2022 г. поради немарливо и неудовлетворително изпълнение на трудовите задължение, което станала и повод Д. да подаде жалба до ДИТ. Не се претендират разноски.

АНО изпраща процесуален представител, който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Отбелязва се, че връчването на завереното удостоверение от ТД на НАП се удостоверявало чрез подпис в справката, какъвто в настоящия случай липсвал. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и видно от наличните по преписката заверени копия от Заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”, ведно със Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. за назначаване на длъжността „Директор ДИТ-София“ и длъжностна характеристика - относно компетентността на Ивелина Христова Йотова Директор на Дирекция ДИТ-София да издава НП за нарушения на КТ, както и Заповед № ЧР-1307/22.05.2019 г. на изп. директор на ИА „ГИТ” и длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор” в ДИТ-София - относно компетентността на актосъставителя Д. Т.); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП; АУАН и НП са издадени в сроковете на чл. 34 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.

За пълнота и във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че наказаното дружество е индивидуализирано по достатъчно ясен начин, а промяната на правната квалификация от чл. 63, ал. 2 от КТ в АУАН на чл. 63, ал. 1 от КТ в НП е в правомощията на АНО по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, за което АНО се е мотивирал в издаденото от него НП. Промяната на правната квалификация не е съществена (доколкото ал. 1 и ал. 2 2 от чл. 63 от КТ са систематически свързани) и не се базира на различно изложена в НП фактическа обстановка, касаеща самоличността на нарушителя и обстоятелствата около твърдяното нарушение, за да бъде приета на процесуално нарушение, което да е в състояние необратимо да опорочи правото на защита.

3.Относно приложението на материалния закон. от фактическа страна:

По делото е установено като безспорно следното:

В ДИТ-София постъпил сигнал с вх. № 22105389/05.10.2022 г. от И. В. Д., в който същият се оплаквал от некоректно поведение на работодателя му - „И.Л.П.“ ЕООД. Наред с другото Д. твърди, че не му бил предоставен екземпляр от трудовия договор, който при това не бил подписан от работодателя. За доказателство се представя копие от трудов договор № 6/18.07.2022 г., в който е налице подпис от Д., но не и от работодателя.

По сигнала била извършена проверка на „И.Л.П.“ ЕООД от служители на ДИТ – София, в лицето на свидетелите Д. Т., Г. Б. и Х. П.. При проверката било установено, че между „И.Л.П.“ ЕООД, в качеството на работодател, от една страна, и И. В. Д., в качеството на служител, от друга страна, бил сключен трудов договор № 6/18.07.2022 г., по силата на който Д. следвало да полага труд за дружеството като „шофьор“. Трудовият договор бил подписан от Д., като в него било уточнено, че същият следва да започне работа на 20.07.2022 г. При проверката била представена и длъжностна характеристика, подписана и връчена срещу подпис на Д. на 18.07.2022 г. Представят се служебна бележка № 4/20.07.2022 г. за начален инструктаж, в която липсва подписа на И. Д.. Представя се и протокол от 20.07.2022 г. за изпит за проверка на знанията на И. Д. за длъжността, който също не е подписан от последния. В писмени обяснения от 02.11.2022 г. пълномощник на дружеството твърди, че Д. отказал да подпише книгата за инструктаж при постъпване на работа, както и дневника за трудовите книжки. Трудовият договор бил регистриран в информационната система на НАП, видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223332309/18.07.2022 г. В справката липсва подпис от страна на Д., че същата му е била връчена. Трудовият договор бил прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед № 2/08.09.2022 г. като прекратяването било регистрирано в НАП съгласно справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223423231/09.09.2022 г. Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2234526/21.11.2022 г. от правна страна и по доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите по непосредствено установяване на нарушението Д. Т., Г. Б. и Х. П., както и от приложените по преписката и приобщени на съдебното следствие писмени доказателства във вид на заверени копия: сигнал с вх. № 22105389/05.10.2022 г. от И. В. Д.; протокол за извършена проверка № ПР2234526/21.11.2022 г.; трудов договор № 6/18.07.2022 г.; длъжностна характеристика, подписана и връчена срещу подпис на Д. на 18.07.2022 г.; служебна бележка № 4/20.07.2022 г. за начален инструктаж; протокол от 20.07.2022 г. за изпит за проверка на знанията на И.

Д.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223332309/18.07.2022 г.; заповед № 2/08.09.2022 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223423231/09.09.2022 г.; писмени обяснения от 02.11.2022 г. пълномощник на дружеството и фишове за начислени трудови възнаграждения.

Гласните доказателства са в достатъчна степен изчерпателни, логични и абсолютно кореспондиращи помежду си, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях по един категоричен 3 начин допринасят за установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава от нито едно гласно или писмено доказателство.

При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че „И.Л.П.“ ЕООД е бил в трудови правоотношения с работника И. В. Д. по силата на трудов договор № 6/18.07.2022 г., съгласно който Д. е следвало да започне работа за дружеството на 20.07.2022 г. Безспорно доказано е също, че трудовият договор е бил регистриран в НАП на 18.07.2022 г., съгласно справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223332309/18.07.2022 г. Няма спор по делото, че в посочената справка липсва подпис от страна на Д. за това, че същата му е била връчена. В тази връзка се налага извода е, че „И.Л.П.“ ЕООД, в качеството му на «работодател» по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 20.07.2022 г. (датата на която Д. е следвало да започне полагането на труд за дружеството), с бездействието си по невръчване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, е осъществил формално нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ („Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.»).

Граматическото тълкуване на посочената разпоредба, предложено от жалбоподателя, в случая се явява неправилно, доколкото въпросът с удостоверяването на връчването на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ е изяснен по достатъчно ясен и непротиворечив начин в поднормативен акт, издаден на основание чл. 62, ал. 5 от КТ - Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (в сила от 25.02.2011 г.). В чл. 4, ал. 3 от посочената Наредба изрично е посочено, че работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.

Това, че именно чрез подписа на работника се удостоверява връчването на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е отбелязано и в бланката за справката, изготвена по образец за улеснение на работодателя.

Несъстоятелни са и твърденията за отказ на работника да подпише връченото му уведомление. Същите са изолирани от доказателствения материал и голословни. Подобни твърдения не присъстват в писмените обяснения от 02.11.2022 г. на пълномощника на дружеството.

В този смисъл атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а наложената в минимален размер имуществена санкция от 1500 лева по относимата санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ се явява правилна и съответна на тежестта на нарушението. Случаят не може да бъде третиран като маловажен, съобразно специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ (имаща приоритет пред общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН), която изключва чл. 63, ал. 1 от КТ от кръга на маловажните нарушения на трудовото законодателство.