Решение № 5103 от 24.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5103 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20241110145517 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. Ш. срещу Висш съдебен съвет, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „стенограф“ в звено „Стенографи“ в администрацията на Прокурорската колегия на ВСС; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4704,88 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 10.03.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода от 03.06.2024 г. до 03.07.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 10041,71 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 10.03.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за времето от 04.07.2024 г. до 30.11.2024 г., през което е работила на по-нископлатена работа поради уволнението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че ищцата работила като съдебен служител в администрацията на Висшия съдебен съвет от 2001 г. на длъжност „стенограф“. На 03.06.2024 г. била издадена Заповед № ВПС – 8009/03.06.2024 г. за дисциплинарното уволнение на Н. Ш. поради създаването на конфликтна ситуация, нарушаване на работния 1 процес и трудовата дисциплина. Оспорва заповедта като незаконосъобразна поради липса на посочена правна квалификация в нея, както и поради несъразмерност на твърдяното нарушение с наложеното наказание. Възразява, че изпълнявала възложените й трудови задължения винаги своевременно и точно, като никога не би компрометирала институцията, в която работила. В допълнително депозирана молба възразява, че процесната заповед била издадена от некомпетентен орган. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Висш съдебен съвет за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез директора на дирекция „Правна“ Д. Н.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни, както и изложените в исковата молба фактически твърдения. Изразява становище, че оспорената заповед била мотивирана, издадена от компетентен орган и в съответствие със закона. По отношение на правната квалификация твърди, че била допусната техническа грешка и вместо чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ било неправилно посочено, че ищцата била извършила нарушения по чл. 188, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ.

Тази грешка при изписване на правното основание обаче по никакъв начин не се отразявала на законността на уволнението. Възразява, че допълнително наведеният довод за незаконност на уволнителната заповед поради некомпетентност на органа, който е я издал, бил преклудиран, тъй като уточнителната молба била депозирана след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Изразява становище, че след цялостна преценка на тежестта на дисциплинарното нарушение, обстоятелствата, при които било извършено, и поведението на служителя правилно било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.

В личното трудово досие на ищцата се съдържали документи, удостоверяващи поведение, несъответстващо на професионалната етика, което също било взето предвид при определяне на съответното наказание. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата Н. Г. Ш., редовно призована, се явява лично и с адв. Д..

Процесуалният представител поддържа исковата молба и допълнителните молби от 20.10.2024 г. и от 14.02.2025 г. В хода на устните състезания изразява становище, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявала незаконосъобразността на оспорената заповед за уволнение. Същата не съдържала конкретно основание за уволнението, не била издадена от компетентен орган и при определяне на дисциплинарното наказание не било съобразено досието на ищцата в цялост, в това число даваните поощрения на служителя през периода на съществуване на трудовото му правоотношение. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи в подкрепа на направените искания и възражения.

В съдебно заседание ответникът Висш съдебен съвет, редовно призован, се 2 представлява от юрк. Н.. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор и оспорва исковата молба с допълнението от месец октомври. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения иск срещу оспорената заповед за уволнение, която счита за законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представя писмена защита, в която мотивира заетата позиция.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори по делото, че от 02.01.2002 г. между страните съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „стенограф“ в звено „Стенографи“ в администрацията на Прокурорската колегия на ВСС, на пълно работно време и с брутно месечно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението (м. май 2024 г.) в размер на 3886,56 лева.

Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „стенограф“, последната била изпълнителска и била пряко подчинена на главния секретар на Прокурорската колегия на ВСС. Основната цел на длъжността било обезпечаване на техническото обслужване на дейността на Прокурорската колегия чрез изготвяне на кратки и пълни стенографски протоколи от заседанията на Прокурорската колегия и на Общите делегатски събрания за избор на членове на ПК от квотата на съдии, прокурори и следователи (т. ІІІ и т. ІV от длъжностната характеристика). Служителят следвало да проявява лоялност, добронамереност и съпричастност към колектива, както и да спазва трудовата дисциплина (т. 7.4 от длъжностната характеристика).

Съгласно чл. 1 от Етичен кодекс на съдебните служители установените в същия етични правила били приложими спрямо съдебните служители от администрациите на Висш съдебен съвет, Инспектората към Висш съдебен съвет и органите на съдебната власт. В чл.

16 от Етичния кодекс било предвидено, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител следвал поведение, което било съвместимо с добрите нрави и не уронвало престижа на съдебната власт. В отношенията с колегите си съдебният служител проявявал уважение, коректност и колегиалност, като не допускал поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност (чл. 35 от Етичния кодекс). Съгласно чл. 42 и чл. 44 от Етичния кодекс правилата на поведение, съдържащи се в него, подлежали на задължително спазване и били неизменна част от ежедневната дейност на съдебните служители съобразно тяхната функционална компетентност, като всяко нарушение на тези правила щяло да бъде разглеждано като основание за търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания по реда на Кодекса на труда.

По делото са представени Временни правила за организация на дейността на Прокурорската колегия, която на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) 3 изпълнява функциите на Висш прокурорски съвет, и на нейната администрация (приети с решение на Прокурорската колегия по протокол № 12 от 20.03.2024 г.). Съгласно чл. 53, ал. 4 от Временните правила главният секретар на Прокурорската колегия като работодател на служителите от администрацията ръководел, координирал и контролирал функционирането на тази администрация, като: назначавал, освобождавал и командировал в страната и в чужбина служителите от администрацията на Прокурорската колегия (т. 1); организирал и провеждал конкурсите, атестирането и повишаването в ранг на съдебните служители от администрацията на Прокурорската колегия (т. 2); реализирал дисциплинарната отговорност на служителите за извършени от тях дисциплинарни нарушения (т. 9). Съгласно чл. 53, ал. 9 от Временните правила главният секретар в изпълнение на правомощията си издавал правила, разпореждания и заповеди, които били задължителни за съдебните служители от Администрацията на Прокурорската колегия. В чл. 53, ал. 10 от Временните правила било предвидено, че главният секретар при отсъствие можел да делегира своите правомощия на съдебен служител от администрацията и да определя неговите функции със заповед.

Видно от Заповед № ВСС-1547 от 01.02.2024 г. на главния секретар на ВСС, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за следното нарушение на трудовата дисциплина, а именно: на 01.12.2023 г. същата проявила агресивно и неетично поведение спрямо свой колега – нарушение на чл. 347 ЗСВ, чл. 85 от Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация и чл. 4, т. 4.7, чл. 16, чл.

35, чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от Етичния кодекс на съдебните служители. Видно от отбелязване в заповедта, същата била връчена на Н. Ш. на 01.02.2024 г., като по делото няма данни, а и твърдения наложеното дисциплинарно наказание да е било оспорено от служителя.

От извлечение от Протокол № 12 от заседание на Прокурорската колегия, проведено на 20.03.2024 г., се установява, че с решение по т. 26 за временно изпълняващ длъжността „Главен секретар“ на Прокурорската колегия, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, била определена П. Т. Н., до назначаване на главен секретар по законоустановения ред след провеждане на конкурс.

Видно от сигнал с рег. индекс № ПК-5992 от 05.04.2024 г., Д. К. – член на Съдийската колегия на ВСС уведомил П. Т. – и.д. главен секретар на Прокурорската колегия, че същия ден около 10,00 ч. при разговор с ищцата в неговия кабинет усетил мирис на алкохол от дъха й. По време на този разговор Н. Ш. на висок тон поискала обяснение от г-н К. защо не била включена в заповедта на главния секретар на администрацията на Съдийската колегия, с която били определени служителите, които на 06.06.2024 г. щели да подпомагат и обезпечават изпита за младши съдии. Г-н К. изразил становище, че това поведение на ищцата било в противоречие с чл. 126, т. 2 КТ и нормите за етично поведение.

Във връзка с постъпилия сигнал, със Заповед № ПК-5992/15.04.2024 г. и.д. главен секретар на Прокурорската колегия – П. Т. образувала дисциплинарно производство срещу ищцата за налагане на дисциплинарно наказание. Видно от отбелязване върху заповедта, същата била връчена на Н. Ш. на 15.04.2024 г.

4

На същата дата – 15.04.2024 г. на ищцата било връчено и искане за даване на обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ с изх. № ПК-6664/15.04.2024 г., в което бил посочен срок за тяхното депозиране до 10.04.2024 г. Поради разминаването в датите служителят отказал да даде обяснения с писмо с рег. индекс № ПК-6664/15.04.2024 г. Това наложило връчването на второ искане за даване на обяснения с изх. № ПК-6664/16.04.2024 г. със същите въпроси. Искането било връчено на ищцата на 16.04.2024 г., видно от отбелязване върху него, като срокът за депозиране на писмените обяснения бил до 23.04.2024 г. В рамките на дадения срок, а именно на 22.04.2024 г. Н. Ш. представила своите писмени обяснения по всеки един от поставените й въпроси.