Решение № 262 от 23.04.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9640/2020
- Вид
- Решение № 262
- Подписан
- 23.04.2021
- В сила
- 07.01.2022
- Състав
- Любомир Нинов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.303а, ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 262 гр. Варна , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20203110109640 по описа за 2020 година
Твърди се, че между ищеца „Б.с.“ ЕООД като изпълнител и ответното дружество „З.с.г.“ ЕООД като възложител е бил сключен неформален договор за изпълнение на строително-монтажни работи, съгласно който възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил със свои материали, труд и средства срещу възнаграждение да извършва СМР дейности на строителен обект представляващ „Л.Ц. КАИ И." - гр.Исперих. Страните са уговорили възнаграждение по единични цени, поради което на основание чл.266, ал.1, изр.2 ЗЗД, размерът на договореното възнаграждение се е установявал при приемане на работата. Изпълнителят е предавал на възложителя на части изпълнената от негова страна работа, за което между страните са се изготвяли протоколи/актове образец №19, които документи са констатирали факта на приемане на работата без възражения от страна на възложителя, обема на извършената работа - нейния вид, количество, единична цена и обща стойност на извършената работа, за които обстоятелства изпълнителят се е съгласявал, чрез подписването на тези протоколи. Т.е. изпълнителят е приемал работата и признавал размера на дължимите от него суми с факта на подписване на тези протоколи. Във всеки от протоколите е било отразено, че в договорените цени е включен ДДС. На базата на тези протоколи 1 изпълнителят е издавал съответни на всеки от протоколите фактури за сумите представляващи дължимото на изпълнителя възнаграждение с включен ДДС за извършената работа по съответния протокол. Така на 12.10.2018г. между ищеца и ответното дружество е бил съставен и протокол/акт образец 19 №2/12.10.2018г., съгласно който възложителят е приел без възражения подробно описаната в този документ по вид и количество работа, а именно изработка на кофраж и монтаж/укрепване на анкерни групи, като в тази връзка е признал задължението си за плащане на общата сума в размер на 2076лв. с включен ДДС, за която сума молителят е издал фактура №88/12.10.2018г. Фактурата е била получена от законния представител на ответното дружество, видно от положения подпис в нея. Сумата по цитираната фактура е била частично платена от ответника в размер до 1143,20лв., видно от приложеното платежно нареждане от 15.07.2019г. Т.е. сумата от 932,80лв. по тази фактура е останала неплатена. Освен това на 23.11.2018г. между ищеца и ответното дружество е бил съставен и подписан протокол/акт образец 19 №3/23.11.2018г., съгласно който възложителят е приел без възражения подробно описаната в този документ по вид и количество работа, а именно рязане на метални тръби, като в тази връзка е признал задължението си за плащане на общата сума в размер на 144лв. с включен ДДС, за която сума ищецът е издал фактура №96/23.11.2018г.
Фактурата е била получена от законния представител на ответното дружество, видно от положения подпис в нея. Сумата по цитираната фактура не е платена към датата на настоящата молба. На 30.04.2019г. между ищеца и ответното дружество е бил съставен и подписан протокол/приложение 19, съгласно който възложителят е приел без възражения подробно описаната в този документ по вид и количество работа, а именно монтаж и укрепване на анкерни групи и къртене на бетон, като в тази връзка е признал задължението си за плащане на общата сума в размер на 576лв. с включен ДДС, за която сума ищецът е издал фактура №151/30.04.2019г. Сумата по цитираната фактура не е платена. На 27.06.2019г. между ищеца и ответното дружество е бил съставен и подписан протокол/акт образец 19 №4/27.06.2019г., съгласно който възложителят е приел без възражения подробно описаната в този документ по вид и количество работа, а именно изкопно-заривни работи с машина по дневни актове от №1 до №9, като в тази връзка е признал задължението си за плащане на общата сума в размер на 2070лв. с включен 2
ДДС, за която сума ищецът е издал фактура №169/27.06.2019г. Фактурата е била получена от законния представител на ответното дружество, видно от положения подпис в нея. Сумата по цитираната фактура не е платена към датата на настоящата молба. Освен това на 31.07.2019г. между ищецът и ответното дружество е бил съставен и подписан приложеният протокол/акт образец 19 №5/31.07.2019г., съгласно който възложителят е приел без възражения подробно описаната в този документ по вид и количество работа, а именно изкопно-заривни работи с машина, като в тази връзка е признал задължението си за плащане на общата сума в размер на 3006лв. с включен ДДС, за която сума ищецът е издал фактура №185/31.07.2019г. Сумата по цитираната фактура не е платена към датата на настоящата молба. С подписването на гореописаните протоколи ответникът освен приемането на работата без възражения, също така е признал и задълженията си за плащане на възнаграждение към изпълнителя по неформалния договор, както по основание така и по размер, доколкото страните са се споразумели, че констатираните СМР и сумите в тази връзка подлежат на разплащане, което обстоятелство е видно от приложените протоколи, чрез тях страните са установили и общите размери на следващите се на изпълнителя възнаграждения във връзка със съответната приета работа. Счита, че с подписването на протоколите ответникът е признал по основание и размер задълженията си и по този начин се е задължил спрямо ищеца да плати съответните общи суми, представляващи възнаграждение за изпълнените и приети от него СМР. Гореописаните и непогасени парични задължения на ответното дружество, за които ищецът е издал процесиите фактури №88/12.10.2018г., №96/23.11.2018г., №151/30.04.2019г., № 169/27.06.2019г. и №185/31.07.2019г. са изискуеми на основание чл.303а, ал.3 от ТЗ, а предвид тяхното просрочване ответникът е в забава. Сочи, че е изпълнил всички свои задължения произтичащи от процесния неформален договор, а ответникът е приел изпълнената работа без възражения, като в документите отразяващи факта на приемането на изпълнението на работата страните са установили и съответния размер на следващото се на изпълнителя възнаграждение, което според процесиите протоколи подлежи на разплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.с.г." ЕООД да плати на „Б.с." ЕООД (с бивше фирмено наименование „П. С." ЕООД) 3 общата сума в размер на 6 728,80лв., представляваща сбор от сумата от 932,80лв. - неплатена част от възнаграждение по фактура №88/12.10.2018г., както и неплатени възнаграждения по фактура №96/23.11.2018г. за сумата от 144лв., фактура №151/30.04.2019г. за сумата от 576лв., фактура №169/27.06.2019г. за сумата от 2070лв. и фактура №185/31.07.2019г. за сумата от 3006лв., ведно със законната лихва върху тази обща сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане и да бъдат присъдени и сторените от ищеца разноски в хода на настоящото производство, както и разноските за обезпечението на настоящия иск.
Ответното дружество по реда на чл.131 от ГПК е подало отговор, в който е посочило, че оспорва твърдението на ищеца, че по посочените от последния в исковата молба фактури е настъпил падеж, като към три от фактурите липсва представена до момента количествена сметка, а по други две не са представени дневните актове въз основа на които е съставен протокола за приемане на работа. Сочи, че доброволно е заплатил част от сумата дължима се по една от фактурите в размер на 1 143.20лв.
Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.79 от ЗЗД вр. чл.258 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с наведеното в исковата молба и събраните по делото доказателства на осн.чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са се намирали в трайни търговски отношения по повод договор за изработка, същият е неформален и заедно с липсата на спор съдът намира, че е установено наличието на такъв.
Представен е акт обр.№19 №2/12.10.2018г. за извършени СМР на стойност 2 076лв. двустранно подписан в който изрично е отбелязано, че към 12.10.2018г. са извършени описаните в него СМР, като по него е издадена приложената фактура №0000000088/12.10.2018г. също двустранно подписана и също за сумата от 2 076лв. Съгласно представеното платежно нареждане ответника е заплатил на ищеца на 15.07.2019г. сумата от 3 000лв. като за същата е посочено, че е заплатена с основание ф.№82/14.08.2018г., но като пояснение е посочена ф.№88/12.10.2018г.
4
Представен е акт обр.№19 №3/23.11.2018г. за извършени СМР на стойност 144лв. двустранно подписан в който изрично е отбелязано, че към 23.11.2018г. са извършени описаните в него СМР, като по него е издадена приложената фактура №0000000096/23.11.2018г. също двустранно подписана и също за сумата от 144лв.
Съгласно другия представен документ приемо-предавателен протокол акт за завършени видове СМР от 30.04.2019г. за сумата от 576лв. също двустранно подписан и съпроводен с фактура №0000000151/30.04.2019г., която не е подписана от ответников представител.
Представен е акт обр.№19 №4/27.06.2019г. за извършени СМР на стойност 144лв. двустранно подписан в който изрично е отбелязано, че към 27.06.2019г. са извършени описаните в него СМР, като по него е издадена приложената фактура №0000000169/27.06.2019г. също двустранно подписана и също за сумата от 2 070лв.
Представен е акт обр.№19 №5/31.07.2019г. за извършени СМР на стойност 3 006лв. двустранно подписан в който изрично е отбелязано, че към 31.07.2019г. са извършени описаните в него СМР, като по него е издадена приложената фактура №0000000185/31.07.2019г. също едностранно подписана от ищеца и също за сумата от 3 006лв.
По делото е прието заключение на в.л. по допусната ССчЕ, от което се установява, че ответното дружество е ползвало право на данъчен кредит по изброените по-горе фактури и ги е вписало в дневника си за покупки. Вещото лице е потвърдило и изявлението на ищеца, че ответника е погасил частично едно от задълженията си това по фактура №88 със сумата от 1 143.20лв.
Съгласно чл.264 от ЗЗД при приемането на работата от възложителя същият следва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. При настоящия случай са представени приемо-предавателни протоколи за всички СМР за който се претендира заплащане на възнаграждение, като всички те са двустранно подписани без забележки, а от друга страна ответникът не се брани с възражения за скрити недостатъци.
Възраженията на ответника за липса на представени количествени сметки са не относими към спора и биха имали значение ако се твърдеше, че има 5 несъответствие между договорено и изпълнено, но такова твърдение няма, а освен това с акта на вписването на фактурите в дневника за покупки и ползването на данъчен кредит по ДДС за тях ответника на практика е признал размера на задълженията.
Предвид изложеното по-горе съставът намира, че страните по делото са встъпили в договорно отношение по договор за изработка по силата на който ищецът е следвало да извърши за ответника определен обем от СМР, като същите са извършени своевременно и в съответствие с изискванията за качество и са приети недвусмислено от ответника с подписването на коментираните по-горе приемо-предавателни договори. Още повече, че дори при отговора по чл.131 от ГПК ответника не е навел възражение за некачествено изпълнение или за завишена цена, а твърдението, че не са били представени фактури за да се извърши плащане не кореспондира с факта, че по-голямата част от представените фактури са двустранно подписани. От друга страна издаването на фактура е относимо само към въпроса за изпадане в забава, но не и към настъпване на изискуемостта в този смисъл решение №158/7.11.2013г. по т.д.№1128/2012г. на ВКС.
Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи като се присъдят и сторените по делото разноски в размер на общо 1 558лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.с.г.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ** да заплати на „Б.с.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление с.Яким Груево, Обл.Разград, ** сумите от 932,80лв. №88/12.10.2018г., неплатена част от възнаграждение по фактура
Разпечатката съдържа 28 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b41a65c-ce1b-46b6-a355-072d8555b0b1