Решение № 222 от 22.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300500003 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищцата по спора Т. П. Г., ЕГН ********** срещу Решение № 3644 от 04.11.2022 г., пост. по гр.д. № 641/2021 г. на РС – Пловдив.

С решението е отхвърлен главния иск на ищцата Г. срещу ответниците Т. В. С., ЕГН – ***, Б. С. Й., ЕГН - ********** и В. С. Й., ЕГН – ********** за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 9, том I, рег. № 198, дело № 8/2016 г. на нотариус рег. № 233 в частта му за сумата 3 000 евро, съставляваща част от продажната цена от 37 000 евро, която част съставляваща заплатено обзавеждане на недвижимия имот - поради липса на съгласие и противоречие с добрите нрави, отхвърлен е и евентуалния иск срещу същите ответници за унищожаването на договора в тази му част поради измама, отхвърлено е искането за осъждането на ответниците да заплатят на ищцата сумата 5 867, 49 лв. – левовата равностойност на 3 000 евро както следва: 2 933, 74 лв. - от Т. В. С.; 1 466, 87 лв. – от Б. С. Й. и 1 466, 87 лв. – от В.

С. Й..

Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането - за отмяна на решението и постановяване на друго такова от въззивния съд за уважаване на главния иск, при неговото отхвърляне – на евентуалния, както и за уважаване на искането й за присъждане на процесните суми от ответниците, съставляващи стойността на вещите и мебелите в апартамента, включени в продажната му цена. Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски.

От въззиваемите са депозирани отговори за неоснователност на жалбата. Считат, че 1 решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират разноски за въззивното производство.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от Т. П. Г. срещу Т. В.

С., Б. С. Й. и В. С. Й. обективно субективно съединени искове както следва:

Главен иск – за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие и противоречие с добрите нрави на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 9, том I, рег. № 198, дело № 8/2016 г. в частта му за сумата 3 000 евро – левова равностойност 5 867, 48 лв.,, съставляваща част от продажната цена от 37 000 евро, която част съставляваща заплатено обзавеждане на недвижимия имот;

Евентуален иск – за унищожаване на същия договор в същата му част – поради измама;

За осъждането на ответниците да заплатят на Г. сумата 3 000 евро, с левова равностойност 5 867, 48 лв. както следва: 2 933, 74 лв. - от Т. В. С.; 1 466, 87 лв. – от Б. С. Й. и 1 466, 87 лв. – от В. С. Й..

Ищцата твърди, че през м. декември 2015 г. чрез посредничеството на трето за спора лице – „ Адрес недвижими имоти „ АД търсила да закупи Апартамент в гр. ***, с изричните изисквания да има две самостоятелни спални помещеиня, да е старо строителство – отпреди 1995 г., да е необзаведен, местонахождението му да е в гр. ***, широк център или район ***.

Посредникът чрез служителя си А.Й. й предложил апартамент № *** в гр. ***, район ***, *** за сумата 37 000 евро. При огледа на същия ищцата констатирала, че в него е налично пълно обзавеждане – датиращо от 70 – те години на миналия век, което тя изрично заявила да не желае и настояла отново че уговорката им е за необзаведен апартамент. Й. организирал среща с ответниците - собственици на апартамента, на която среща последните я уверили, че обзавеждането не е включено в продажната цена от 37 000 евро, както и че то ще бъде изнесено от апартамента преди изповядването на договора, изключая кухненските шкафове, радиатор и гардероб с портманто в коридора - за които ищцата пожелала да останат, като и досежно тях уговорката им била да няма заплащане.

На 14.01.2016 г. с казания по горе нотариален акт бил изповядан договора за покупко-продажба на апартамента. При предаването му на следващия ден, ищцата констатирала, че голяма част от вещите в него били изхвърлени пред входа на блока – откъдето впоследствие били разграбени от трети лица, а друга немалка част – освен вещите, които пожелала да останат, била оставена в жилището, като тях ищцата раздала и изхвърлила.

Впоследствие, при среща с ответницата В. Й. последната й признала че продажната цена на апартамента включвала и наличното в него обзавеждане – както изхвърленото от продавачите, така и оставеното в апартамента. Такова признание направил пред ищцата и брокера А.Й., като й заявил че го е премълчал, тъй като и той, и продавачите се страхували да не се откаже тя от сделката в случай апартамента й се продава обзаведен.

С оглед така изложеното твърди че договорът за покупко-продажба в частта му за заплатените от нея на ответниците 3 000 евро – съставляващи според ищцата стойността на продадените й движимите вещи - обзавеждане, е нищожен поради липса на съгласие от нейна страна за закупуването на тези вещи и/или поради противоречие с добрите нрави неравностойност на престациите, евентуално – унищожаем поради въвеждането й в заблуждение от ответниците и от третото лице – брокера, че вещите не са предмет на облигацията.

С допълнителна молба / л. 27 и следв. от първоинстанционното дело / ищцата индивидуализира вещите, които – според нея, са й продадени и чиято стойност възлиза на 2

3 000 евро.

Ответниците са депозирали в срок отговори за неоснователност на исковете.

Поддържат че движимите вещи в апартамента, съставляващи обзавеждането на същия, не са били предмет на договора за покупко – продажба по казания нотариален акт, нито на друг договор за покупко-продажба, в продажната цена на апартамента тези вещи не са включени, за последната в размера й от 37 000 лв. е било без значение дали ищцата ще задържи вещите, респ. част от тях, или ще ги изхвърли. Обзавеждането било старо – от 70 – те години на миналия век и не било изнесено от апартамента преди обявяването му за продажба поради нежеланието им да се ангажират с неговото изнасяне. Това било сторено след сключването на предварителния договор с ищцата поради изричното нейно искане да й предоставят апартамента празен – изключая няколко вещи, които тя пожелала да останат.

Ответницата В. Й. отрича да е правила твърдяното от ищцата признание.

По делото е безпротиворечиво установено следното:

На 15.12.2015 г. ищцата е сключила договор с „ Адрес недвижими имоти „ АД, с който е възложила на дружеството посредничество за придобиване на апартамент в гр. ***, като твърдяните от нея изисквания досежно имота не са посочени в договора.

На 28.10.2015 г. ответниците чрез В. С. Й. са сключили договор със същото дружество, с който са му възложили посредничество за продажба на собствения им апартамент № *** в гр. ***, район ***, *** за сумата 41 500 евро.

На 21.12.2015 г. страните сключили предварителен договор за покупко-продажба на казания апартамент, като са определели продажната цена в размер на 37 000 евро. Съгласно чл. 1.3 от договора апартаментът се продава в следния вид: Всички помещения да останат само на подови настилки, като наличните в жилището мебели и уреди да бъдат премахнати – изключая кухненските шкафчета, радиатора и гардероб с порт-манто в коридора, като изрично е посочено че допълнително плащане за тези вещи не се дължи, същите са включени в договорената цена за имота от 37 000 лева.

На 14.01.2016 г. страните са сключили окончателния договор за покупко – продажба на апармамента,обективиран в нот. акт № 9, том I, рег. № 198, дело № 8/2016 г., нотариус рег. № 233. Предмет на договора е жилище/апартамент с инедтификатор *** по КККР на гр. Пловдив с административен адрес ***, ведно с прилежащата му изба № *** и 1,284% от общите части на сградата, продажната цена е 37 000 евро с левова равностойност 72 365,71 лева.

Разпитан като свидетел А.К. Й. депозира показания, че за периода 2014 г. – 2019 г. е бил *** в „ Адрес недвижими имоти „ АД и е посредничил на ищцата по сключения между нея и дружеството договор през декември 2015 г.. Бил посредник и на продавачите и ги убедил че исканата от тях цена от 41 500 евро е нереалистична и те се съгласили на 37 000 евро. Макар в договора да не било посочено, че ищцата търси апартамент без обзавеждане, свидетелят си спомня че при огледа на процесния изрично заявила, че не желае обзавеждането, тъй като има собствени мебели, които държи на склад. В предварителния договор всичко това било описано, като свидетелят си спомня че продавачите изнасяли вещи от апартамента. Разлика в цената нямало, и със и без обзавеждането цената била една – договорените 37 000 евро.

Свидетелят М.Х.Х. депозира показания че в периода 2015 г. – 2016 г. работила като *** в „ Адрес недвижими имоти „ АД и посредничила на ответниците по сключения между нея и дружеството договор през октомври 2015 г.. Спомня си, че купувачката на апартамента им пожелала същият да бъде изпразнен, изключая 2 – 3 неща, които пожелала да останат. Спомня си също, че първоначалната обявена по искане на продавачите продажна цена била по висока, впоследствие била намалена, но тази цена не касаела обзавеждането.

3

Свидетелят А.Д.Г. депозирала показания, че познава ответниците от повече от 10 години. Знае че те имали наследствен апартамент на ***, който през 2015 г. продали, като преди това по желание на купувачите изнесли намиращите се в него вещи, част от които били дадени от тях на свидетеля – запазени стари столове и черги. След изнасянето апартамента бил почти изцяло „ оголен „. Не знае за каква цена е продаден.

Свидетелят Р.С.Г. депозира показания че с ищцата се познават от 60 години. Знае че Т. искала да купи апартамент и закупила процесния чрез брокер. Искала апартамента да е необзаведен. Предложили й обзаведен, но продавачите се съгласили да изнесат обзавеждането и ищцата го купила за 37 000 евро, които смятала че са само за апартамента.

В деня след покупко-продажбата Т. и брокера се срещнали пред блока, за да й бъдат дадени ключовете. Видяла изхвърлено обзавеждане пред входа, както и оставени вещи горе в апартамента и това породило у нея съмнения, че е платила и за обзавеждането – и за оставеното, и за изхвърленото, тъй като никой не би оставил свои вещи на улицата или в чуждо жилище, ако не са му платени / в този смисъл и обясненията на ищцата в съдебното заседание /. Затова потърсила купувача В. Й. и същата й признала, че апартамента е продаден с обзавеждането. После се срещнала и с брокера и той потвърдил казаното от Й..

Свидетелката заявява, да не е присъствала на тези срещи, на предходните такива с продавачите и брокера във връзка със закупуването на апартамента, нито на изнасянето на обзавеждането, и всичко казано по горе да знае единствено от ищцата.

Свидетелят М.Г.К. депозира показания, че с ищцата са съседи и колеги. Т. й споделила, че е била измамена във връзка с покупката на апартамента. Конкретно, че е искала необзаведен такъв, а са й продали обзаведен, като в продажната цена е било включено и обзавеждането. Това признали пред Т. една от продавачките и брокера.

Назначена е СТЕ, според заключението на която пазарната стойност на процесния апартамент към 24.11.2015 г. възлиза на 37 674 евро, като за периода 01.10.2015 г. – 01.01.2016 г. няма данни за отделни оферти на обзаведени и необзаведени апартаменти.

След съвкупна преценка на ангажираните гласни и писмени доказателства районният съд е отхвърлил исковете, решаващите мотиви за което са по делото да не е установено продажната цена на апартамента от 37 000 евро да е формирана с наличните в него движими вещи – обзавеждане, напротив установено е че тези движими вещи са извън предмета на договора за покупко-продажба на жилището, съответно стойността им не е включена в цената на жилището, в т.ч. и вещите, които ищцата е пожелала да останат.

Въззивницата поддържа този извод на първоинстанционния съд да е неправилен като необоснован, формиран в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В нарушение на чл. 20 от ЗЗД съдът не е тълкувател действителната воля на страните по договора във връзка и най вече със сключения между тях предварителен договор за закупуването на апартамента и вещите в него, не е изследвал с дължимата задълбоченост фактите и обстоятелствата, при които този договор е сключен, поведението на страните преди и към момента на сключването му, водените между тях преговори и поставените условия, изпълнението на поетите с договора задължения. Съдът кредитирал показанията на свидетелите М.Х. и А.Й., без да отчете тяхната противоречивост и нелогичност, както и факта, че същите са заинтересовани от изхода на спора, тъй като са служители на агенцията за недвижими имоти, чрез чието посредничество е сключена сделката. Същевременно не е кредитирал показанията на ангажираните от нея свидетели Р.Г. и М.К., чиито показания са ясни и точни относно предмета на договора и злоупотребата от страна на ответниците – продавачи с доверието й като купувач. Не е отчел и че в отговорите на исковата молба ответниците всъщност са признали, че обявения за продажба имот е бил обзаведен и в продажната му цена е включена стойността на намиращите се там вещи и мебели. Кредитирал е и заключението на назначената СТЕ, което е неясно, необосновано и некомпетентно, като и в същото не се съдържат отговори на поставените от 4 нея въпроси. В грубо нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се произнесъл по искането й за допускане на трети неин свидетел /сестра й Т. П. Г. / и отказал да допусне разширена СТЕ със същата задача. Съдът също така не се възползвал от предоставената му от чл. 174 от ГПК възможност да постанови очна ставка между ищцата и свидетелите Й. и Х. с оглед противоречието в техните показания, обяснения и твърдения. Затова в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК се иска допускане до разпит на свидетеля Т. П. Г., назначаване на тройна СТЕ и постановяване на очна ставка между въззивницата и свидетеля Й. и между въззивницата и свидетеля Х.. По така изложените доводи иска отмяна на решението и уважаване на исковете, като настоява договорът в атакуваната му част да е нищожен, евентуално унищожаем на възведените основания.