Решение № 64 от 30.08.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Бургас , 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20212000500299 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба, подадена от Й. Д. ДР. чрез пълномощника – адв. Ат. Г., с която е обжалвано решение № 18 от 24.02.2021 г. постановено по гр. д. № 861/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд (БОС) в частта, с която са отхвърлени предявените от нея в условията субективно евентуално съединяване против първия предпочетен ответник „Д.“ АД, искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди като пострадала в ПТП на 20.07.2019 г. като пътник в лек автомобил марка С., с рег. № *** над размера от 10 250 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част, считано от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, както и за заплащане на обезщетение имуществени вреди над размера от 1 859 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2020 г., до окончателното изплащане. В полза на въззивницата са присъдени разноски в размер на 756.50 лв., като въззивницата е осъдена да заплати на „Д.“ АД разноски – 1170.08 лв.

При уважаване на главните искове спрямо Д. „О.“ АД частично, предявените в условията на евентуалност искове против „Д.“ АД не са разгледани.

1

Решението по предявените искове в отхвърлителната му част се обжалва като неправилно.

В жалбата се твърди, че при правилен и обоснован извод относно наличието на предпоставките по чл. 432, ал. 1 КЗ по прекия иск на пострадалата спрямо застрахователя, съдът е определи размера на обезщетението в нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост.

Твърди се, че при правилно преценена тежест и продължителност на претърпените страдания в следствие причинените травми на горен ляв крайник и шията на пострадалата, съдът е определил в мотивите на решението несъответстващо им по размер обезщетение от 7 000 лв. за травмата в областта на шията и 5 000 лв.

Оспорва се възприетия от съда подход за отделно преценяване на страданията като отделните травми, които в своето единство, засягайки едновременно горния крайник и шийните прешлени – т. н. нервните коренчета в областта на гръбначния стълб, съставляват общо, комплексно и неделимо увреждане. Изложени са доводи и аргументи в подкрепа на холистично преценяване на усещанията, болките и страданията, при което определянето на обезщетението като математически сбор с оглед на различните травми е се коментира като неправилно. Изтъкната е продължителността на лечението – около 4 месеца, необходимостта от оперативна интервенция под обща анестезия, болките и страданията свързани с възстановителния период.

Поддържа се, че е допуснато нарушение по смисъла на ППВС № 4/1968 г., като не са посочени обективните факти, обосноваващи изводите на съда при определяне размера на обезщетението и е следвало да бъдат съобразени всички установени обстоятелства – посочени по-горе, които са свързани с вида и тежестта на травмата.

Оспорват се и изводите на съда за съпричиняване от страна на пострадалата, поради неизпълнение на лекарските указания за носене на шийна яка и провеждане на контролни прегледи. Наличието на принос се оспорва поради липса на посочена в заключението по назначената съдебномедицинска експертиза причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.

Иска се отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и 2 уважаване на предявените от въззивницата искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, а като последица – и акцесорните претенции: за присъждане на законната лихва от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане и всички сторени от нея разноски, като се отхвърлят претенциите за разноски на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Д.“ е подаден отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Развити са доводи, че определеното в мотивите на обжалваното решение обезщетение от 12 000 лв. се явява адекватен паричен еквивалент на претърпените от нея неимуществени вред, съответстващ на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Поддържа се, че не е доказана причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и установената спондилолистеза на прешлени – С5 и С6, които според застрахователя се дължат на страдание от предхождаща произшествието увреда на лумбо- сакралния отдел на гръбначния стълб, като резултат от възрастови и дегенеративни изменения и съпътстващи заболявания в съответния гръбначен сегмент.

Поддържа се твърдение за увреждащо бездействие от страна на пострадалата във връзка с назначеното лечение и необходимост от контролни прегледи. Твърди се, че то има характер на съпричиняващо поведение от нейна страна за настъпване на вредоносния резултат, като поради желанието единствено за консервативно лечение, сама застрашила своето здраве.

Настоява се, че съдът е извърши правилна преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства и е съобразил всички релевантни факти и обстоятелства при определяне размера на обезщетението.

Препис от жалбата е бил връчен и на „Д. АД, от което дружество – като ответник по евентуално предявените искове, не е изразено становище по жалбата.

Бургаски апелативен съд, със свое определение от 15 юли 2021 г. прие, че въззивната жалба е допустима, като по основателността й, на първо място и в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК извърши служебно проверка за валидност на решението и за допустимост – в обжалваната част, като не намира основание да постановяване на решение по чл. 27-, ал. 1 или ал. 3 ГПК.

3

По правилността на решението, във връзка с поставените с въззивната жалба и отговора по нея въпроси, Бургаски апелативен съд, установи следното:

Производството е образувано по молба на въззивницата Й. Д. ДР. против „Д.“АД, и при условие на евентуалност против „Д.“АД, с която са предявени обективно съединени претенции за заплащане на обезщетения за неимуществена вреди в размер на 30 000лв. – частично от общо 80 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 859 лв., причинени при ПТП на 20.07.2019 год. , в качеството й на пътник в лек автомобил „С.“ с ДК№ *** собственост на ищцата и управляван съпруга й А.Д.С., като се претендира и законната лихва върху размера на обезщетенията, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Във връзка с настъпилите неимуществени и имуществени вреди в следствие ПТП, възникнало на 20.07.2019 г. в исковата молба е посочено, че на ищцата са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в закрито счупване на горния край на лявата лакътна кост, счупване на ребра вляво, амиелична спондилолистеза на Ц5-Ц6. Непосредствено след произшествието е била хоспитализирана в УБМАЛ - Бургас АД до 25.07.2019 г., с оплаквания от силни болки в корема, гърдите, шията, лявата ръка. Била поставена гипсова имобилизация на счупената лява ръка и било проведено консервативно лечение. Въззивницата - ищец изпитвала силни болки при дишане и движение в гръдния кош заради счупените ребра, а поради обездвижване на ръката й за период от около 40 дни битовото й обслужване било силно затруднено от силните болки и невъзможността да използва пълноценно ръката си, което наложило ползването на чужда помощ от близки. Болките в шията и гърба й прогресирали, поради което ищцата била хоспитализирана в периода от 04.11.2019г. до 12.11.2019г. в УМБАЛ „С. АД – С. където е поставена диагноза „амиелична спондилолистеза на Ц5-Ц6“, за лечение на което ищцата е претърпяла оперативна интервенция под обща анесетезия. Изложени са твърдения за търпене и към настоящия момент на болки при извиване и извъртане на лявата ръка под по-голям, както и за изтръпване на пръстите на моменти; продължавала да изпитва болки в шията и гърба и лесно се уморявала в изправен стоеж.

За проведеното оперативно лечение въззивницата сторила разходи в 4 размер на 1 859 лв., за заплащане на цената на шийна плака с кейдж плаки и винтове, съгласно издадени фактури.

Ответникът „Д.- О.“ЕАД е оспорил твърденията във връзка с претърпените болки и страдания и техния интензитет и продължителност, с възражение за липса на причинно-следствената връзка между посочените телесни увреждания и процесното ПТП, като претенцията за неимуществени вреди е оспорена и като неоснователно завишена. Претенцията за лихви е оспорена с оглед акцесорния й характер спрямо главните искове.

Във връзка с така повдигнатия и поддържан пред настоящата инстанция спор, Бургаски апелативен съд намира, че на основание чл. 297 и чл. 298 ГПК следва да зачете влязлото в сила, поради необжалването му решение по гр. д.

№ 861/2020 г. по описа на БОС в частта, с която предявените от Й. Д. ДР. против „Д.“ АД искове са уважени. Съобразно силата на пресъдено нещо по смисъла на чл. 298 ГПК относно правопораждащите факти по предявените материални права, пред настоящата инстанция не е спорно и е установено, че отговорността на „Д.“ АД следва да бъде ангарижарана с оглед сключения на 08.11.2018г. договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с полица № BG*** валидна от 19.12.2018г. до 18.12.2019г. за лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ZX " с peг. № *** за заплащане на обезщетение на Й. Д. ДР. като пострадала в ПТП, настъпило на 20.07.2019 г., по вина на съпруга й А.Д.С. като водач на застрахованото МПС, поради допуснати от него нарушение на правилата за движение - чл.25, ал.2 и чл.35, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, както и да преценява при намаляване на скоростта, дали няма да представлява опасност за другите превозни средства, движещи се по пътя.

В така възникналото ПТП на 20.07.2019 г., след анализ на събраните по делото доказателства – приложена по делото медицинска документация, преценена в заключението и обясненията на вещото лице - д-р П., се установява, че на Й. Д. ДР. като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил, в следствие настъпилия челен сблъсък в дясно, е получила счупване на лява лъчева кост в дисталната част и травма на нервните коренчета шийната област на гръбначния стълб. Първоначално е била приета 5 за лечение в У. за период от пет дни – от 21.07.2019 г. до 25.07.2019 г. и е лекувана консервативно за установената травма на нервни коренчета в шийната област на гръбначния мозък и закрито счупване на долния край, на лява лакътна кост. Пострадала продължила да търпи болки в шийната област и едва след прием на 4 ноември 2019 година в МБАЛ „СС.“ – гр. София е установено приплъзване – „амиелична листеза“ на прешлените - пет и шест, намиращи се в шийната област на гръбначния стълб. Увреждането в шийната област на гръбначния стълб е било причинено в следствие на рязкото прегъване и разгъване на шията на пострадалата, при фиксирано към седалката тяло от поставен предпазен колан. В У. за установената травма на нервните коренчета в шийната област, е била назначена само шийна яка за обездвижване, която пострадалата е отказала да носи и е проведено консервативно лечение и имобилизация на лявата и ръка. Изрично в обясненията си в съдебно заседание вещото лице д-р П. е изтъкнал, че се касае за преплъзване между пети и шести шиен прешлен, което е било възможно, но не е установено от извършващия изследванията при първоначалния прем в У.. Приплъзването е установено едва четири месеца по-късно в болница „СС.“ - град С. където е приложено оперативно лечение, в следствие на което болките в шийната област отзвучали за 10 до 15 дни след стабилизация на гръбначния стълб.

Липсва в заключението на вещото лице данни и изводи, от които да се приеме, че по повод травмата в областта на шийните прешлени на гръбначния стълб е причинено усложнение и/или възстановяването е забавено поради непоставяне на шийна яка. Дори да било възможно намаляване интензитета на болките в следствие предложеното лечение по този начин, няма данни въззивницата да е била информирана надлежно за приплъзването на прешлени и необходимостта поради това от предна стабилизация на гръбначния стълб чрез оперативно лечение. Приплъзването на прешлените е установено и назначено след проведения преглед през месец ноември 2019 г. в болница „С.“ - град София.

Разпечатката съдържа 36 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b3f3de5-8ad4-4d6c-ad63-fbdca5f1ef3f