Решение № 590 от 28.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100505242 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 2840/17.02.2024 г. по гр.д. № 33620/2023 г. по описа на СРС, 169 състав е признато за установено по предявен по чл. 422 ГПК от Община Банско срещу И. Б. Я. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че И.

Б. Я. дължи на Община Банско сумата от 12734,06 лева, представляваща разноски за принудително премахване на преместваеми обекти, собственост на ответника, разположени в имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Банско, като искът е отхвърлен за сумата над 12734,06 лева до пълния предявен размер от 18978,72 лева, както и е признато за установено по предявен по чл. 422 от Община Банско срещу И. Б. Я. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Б. Я. дължи на Община Банско сумата от 495,81 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.03.2015 г. до 28.07.2015 г. като искът е отхвърлен за сумата над 495,81 лева до пълния предявен размер от 738,80 лева. С Решението И. Б. Я. е осъден да заплати на Община Банско на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3072,76 лева – разноски в исковото производство, както и сумата от 309,72 лева – разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, а Община Банско е 1 осъдена да заплати на И. Б. Я., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 460,64 лева – разноски в производството по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 74431/06.03.2024 г., подадена от И. Б. Я., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно не е възприел възражението му, че адресат е собственикът на поземления имот, поради което и за него не било възникнало задължение за премахване на процесния обект. С отговора на исковата молба ответникът бил направил възражение като оспорил материалната доказателствена сила на представените с исковата молба актове – образец 19.

Оспорването било потвърдено от заключението на вещото лице, тъй като било установено некоректно записване и нередовност на извършените СМР по премахване на обекта от третото лице, натоварено със задачата по премахване на обекта. Не било доказано също така, че ищецът е платил сума за премахване на обекта от наетата фирма. От заключението се установявало, че сумата се различава значително от предявената. Поддържа, че експертизата, въз основа на която съдът е постановил своето решение не установявала стойността на обогатяването (реално при пазарни условия, с колко би се обеднил ответника, ако беше изпълнил сам действията по премахване на обекта). Липсвала установена стойност на обогатяването на ответника, което да обуслови исковата претенция по размер. Основният спорен въпрос по делото бил каква част от заявената с исковата молба работа действително била извършена на място и съответно на колко се оценявала тази работа. В тази връзка съдът не следвало да се кредитира представените от общината актове – образец 19 и приложените фактури. Тези документи били оспорени от ответника, тъй като не бил ги подписвал и не можели да му бъдат противопоставени. В тежест на ищеца било да установи, че фирмата изпълнител е извършила всички дейности, описани в съответния акт, а такова установявало не било извършено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че след премахването на процесния обект нямало данни къде се намират материалите от обекта и изготвило заключението си въз основа на оспорените документи. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 138826/26.04.2024 г., подаден от Община Банско, с който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 33620/2023 г. по описа на СРС, 23 състав е образувано по искова молба, подадена от Община Банско против И. Б. Я., с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с разрешение за поставяне № 11/09.11.2012 г., издадено от главния архитект на Община Банско по реда на чл. 56 от ЗУТ и чл.

11 и чл. 12 от Наредба за разполагане и премахване на преместваеми обекти на територията на община Банко на И. Я. било разрешено поставянето на преместваеми търговски обекти в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Банско. Изрично в разрешението бил поставен краен срок на валидност – 30.04.2013 г. във връзка с §8 от Наредбата, съгласно измененията в нея, приети с Решение № 350/06.12.2012 г. на Общински съвет – гр. Банско (налична на интернет адреса на Община Банско).

Твърди, че във връзка с проверка на служители на общината бил съставен Констативен акт № 42/07.06.2013 г., с който било установено, че поземления имот с идентификатор 0267.501.2300 били налични преместваеми обекти, като срокът на разрешението бил изтекъл. Констативният акт бил връчен на ответника на 15.06.2013 г. В законоустановения срок не били постъпили възражения, поради което и на основание чл. 57аот ЗУТ Кметът на община Банско издал Заповед № 01-240/16.08.2013 г. за доброволно премахване на преместваемите обекти от И. Б. Я., което той не направил в определения срок.

Твърди, че със Заповед № 01-325/01.11.2013 г. Кметът на Община Банско наредил премахване на преместваемите обекти, като възложил изпълнението на заповедта на „Триада транспорт и логистик“ ЕООД, с което имало сключен Договор № Д-ОП-270/28.12.2012 г. по реда на ЗОП. След извършване на дейностите бил съставен Акт обр. 19 от 21.11.2023 г. и Фактура № 3

3000000849/23.01.2014 г., в която е включена сумата от 18978,72 лева. Сумата била платена, а ответникът бил поканен да я възстанови. Поради неизпълнение на задължението, била издадена заповед за изпълнение, срещу която И. Я. възразил. Моли да бъде признато за установено, че вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответника И. Б. Я., с който заявява, че оспорва предявените искове. Твърди, че имотът, в който са поставени преместваемите обекти е частен, а не общински. Той му бил предоставен от собствениците за сезон 2012-2013 г. След поставяне на обектите, общината отменила разрешевието за поставянето им и разпоредила премахване. След издаване на заповедта, собствениците отнели правото му на ползване, поради което и те останали безстопанствени и разграбени.

Поддържа, че ответник по делото следва да са собствениците на имота, в който са били поставени преместваемите обекти, тъй като не бил имал достъп до него и не е можел да изпълни доброволно заповедта. При условията на евентуалност, ако се приемело, че той следва да отговаря за направените разходи, то оспорва техния размер. Поддържа, че много малка част от описаните дейности в акт, обр. 19 били извършени, тъй като построените обекти били с дървена конструкция и ПДЧ плоскости, като количеството било 5 куб.м. дървени греди 10х10 см и 5 куб.м. ламперия (3 см.), дограма 20 кв.м. и 200 кв.м. ПДЧ плоскости. Твърди, че събарянето е станало за не повече от 2 часа, като няколко работника разрушили обектите, натоварили материалите и дограмата на един автомобил и го закарали в склад на общината. Материалите не му били върнати и били използвани от ищеца. Не бил извършван демонтаж, а разрушаване, като при премахването не били използвани багери, бордови самосвали и автомобили. Не била извършвана услуга с автокран. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 3000 лева, представляваща стойността на иззетия от ищеца дървен материал – 5 куб. м. дървени греди и 5 куб.м. ламперия, дограма 20 кв.м. и 200 кв.м. ПДЧ плоскости. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 45276/2015 г. по описа на СРС, 30 състав. По заявление от 28.07.2015 г., подадено от Община Банско е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.01.2018 г., с която е разпоредено на И. Б. Я. да заплати на 4 кредитора сумата от 18978,72 лева, ведно със законната лихва за периода от 30.07.2015 г. до изплащане на вземането, ведно с лихва в размер на 738,80 лева за периода от 11.03.2015 г. до 28.07.2015 г. и 479,58 лева – разноски по дело.

На основание чл. 415, ал. 1 ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че е издадена заповед за премахване на преместваеми обекти, както и че ответникът не е изпълнил задължението си. Установявало, Община Банско е направила разходи за премахване на преместваемите обекти, като е възприето заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза, тъй като тя била изготвена като били запазени количествата, отразени в Акт образец 19 от 21.11.2013 г.

Съдът е приел, че направеното възражение за прихващане било неоснователно, тъй като нямало данни дървеният материал да се съхранява от ищеца. Уважен е и предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД до размер от сумата от 495,81 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната; преместваеми обекти – рампи и/или подемни платформи, които представляват съоръжения за достъпна среда, за преодоляване на денивелацията от съществуващ терен до входна врата на сграда, както и за 5 преодоляване на не повече от едно етажно ниво в сграда. В ал. 2 е предвидено, че за обектите по ал. 1, т. 1, 2 и 5 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, която определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с Разрешение за поставяне № 11/09.11.2012 г. на И. Б. Я. е разрешено съгласно одобрени проекти на 09.11.2012 г. от Гл. архитект на Община Банско за поставяеми търговски обекти (ІV категория) в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Банско със застроена площ от 264 кв.м., РЗП – 264 кв.м., за който са представени договори от 27.09.2012 г. с М.Х.С., Г.К.С., от 28.08.2012 г., с Р.М.С. и К.Д.С. от 03.10.2012 г. с М.Л.К. и М.Л.К.. В разрешението е посочено, че срокът му на валидност е до 30.04.2013 г.

В чл. 57а, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията е предвидено, че обектите по чл. 56, ал. 1 (каквито са процесните) се премахват, когато срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл.