Определение № 845 от 29.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 845 гр. Ловеч, 29.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500616 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, срещу Разпореждане № 2041/07.08.2024 г. по ч.гр.д.

№1004/2024 по описа на РС - Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на „Юробанк България“ АД за солидарно осъждане на „Калиа“ ООД и А.К. да заплатят сумата от 101 095,28 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (10.06.2024 г.) до изплащането и, 3 077,94 лв. – договорна лихва за периода 21.09.2023 г. до 14.05.2024 г., 1 204,66 лв. мораторна (наказателна) лихва за периода 21.01.2024 г. до 05.06.2024 г., 317,53 лв. – такса да периода 21.09.2023 г. до 05.06.2024 г., 589,93 лв. – застрахова за периода 28.03.2024 г. до 05.06.2024 г. и сторените разноски в размер на 5 503,51 лв.

В жалбата са изложени твърдения, че неправилно районният съд е преценил, че предсрочната изискуемост не е обявена по отношение на „Калиа“ ООД в момент, предхождащ депозирането на заявлението по чл. 417 ГПК. Освен това, се твърди и че А.К. има обичайно местопребиваване в Република България, тъй като бил вписан като управител на търговско дружество от 2009 г., имал ЕГН, сключен граждански брак с български гражданин, притежавал имот на територията на страната и извършвал търговска дейност в България. По тези съображения, моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за претендираните суми.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и 1 доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, поради което съдът намира, че същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с което заявителят е претендирал, длъжниците „Калиа“ ООД, К. Г. К., А.К. и „ТИНА 2014“ ЕООД дължат в условията на солидарност сумата от 101 095,28 лв., представляваща главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ №BL7****/22.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането и, 3 077,94 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.09.2023 г. до 14.05.2024 г., 1 204,66 лв. – мораторна (наказателна) лихва за периода 21.01.2024 г. до 05.06.2024 г., 317,53 лв. – такса да периода 21.09.2023 г. до 05.06.2024 г., 589,93 лв. – застраховка за периода 28.03.2024 г. до 05.06.2024 г. и сторените разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от процесния договор, сключен между заявителя и „Калиа“ ООД, К. Г. К., А.К. и „ТИНА 2014“ ЕООД като солидарни длъжници, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 200000 лв., платим в срок от 60 месеца от 30.06.2020 г., при уговорен променлив ГЛП, не по- нисък от 2,4%, формиран като сбор от променлив РЛП и фиксирана надбавка от 1,4%, със 6-месечен гратисен срок. Предвидено е и че кредитополучателят дължи комисиона за управление на кредита в размер на 0,03% върху размера на непогасената част от главницата. Кредитополучателят е поел и задължението да сключи имуществена застраховка на ипотекрианото имущество, като е изразил съгласие банката да заплаща от негово име и за негова сметка застрахователната премия. Условията по договора са изменени с анекс №1 от 19.06.2023 г., в който е уговорено, че кредитът се погасява на равни месечни анюитетни погасителни вноски в срок до 21.12.2018 г., при облекчено погасяване до 21.11.2023 г. Вследствие допуснато от страна на кредитополучателя неизпълнение на задълженията му за плащане на пшогасителните вноски по договора за кредит, заявителят обявил кредита за предсрочно изискуем на 14.05.2024 г. по отношение на „Калиа“ ООД, и на 30.04.2024 г. – по отношение на А.К..

За да постанови обжалваното разпореждане районният съд е приел, че по отношение на „Калиа“ ООД по делото не е доказано настъпването на предсрочната изискуемост, доколкото с приложената по делото разписка е удостоверено връчването чрез залепване на уведомление на покана за обявяване предсрочна изискуемост, но не вземания по процесния договор, а по договор за банков кредит ВL ****/26.06.2013 г. Съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по отношение на длъжника А.К. с оглед липсата на обичайно местопребиваване в Република България.

2

Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане в обжалваната част е неправилно.

Видно от приложените разписки, на дружеството е връчена чрез ЧСИ чрез залепване по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, покана от заявителя. Въпреки това в същите е посочено, че касаят Договор за банков кредит №BL-****/26.06.2013 г., различен от този, към който се отнасят претендираните със заявлението вземания. Това е отразено и в Придружителното писмо изх. №19527/27.05.2024 г. и в Протокола за връчването, съставени от ЧСИ рег. №879 на КЧСИ. Видно от представеното с частната жалба Допълнение към протокол на ЧСИ В.П., с процесната разписка е връчена покана за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията, произтичащи от договора за кредит от 22.06.2020 г., за които се иска издаването на заповед за изпълнение, като се изяснява, че същата е обективирана в поканата относно договор №BL-****/26.06.2013 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно на „Калиа“ ООД, поради което разпореждането следва да бъде отменено в частта, с която заявлението на кредитора е отхвърлено по отношение на длъжника „Калиа“ ООД.

По отношение на длъжника А.К., настоящият съдебен състав споделя изводите на първата инстанция за липса на обичайно местопребиваване на длъжника в Република България. Следва да се отбележи, че следва да се извърши актуална преценка за наличието на обичайно местопребиваване в страната, поради което наведените от заявителя доводи, че длъжникът е вписан като управител на българско търговско дружество през 2009 г., са неоснователни. Неоснователни са и възраженията, че същият има ЕГН и постоянен/настоящ адрес в страната, тъй като видно от извършените както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, длъжникът не разполага с такива. Освен това, изводът за наличие на обичайно местопребиваване в България не може да бъде базиран и на брак с лице, което е български гражданин, нито притежаването на право на собственост върху недвижимо имот там, доколкото същите не могат да гарантират, че центърът на жизнени интереси на длъжника се намира в същата държава. Ето защо, въззивният съд намира, че правилно районният съд е отхвърлил заявлението в частта за А.К., поради което разпореждането следва да бъде потвърдено в тази част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2041/07.08.2024 г. по ч.гр.д. №1004/2024 по описа на РС - Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за солидарно осъждане на „Калиа“ ООД, ЕИК **********, да заплати сумата от 101 095,28 лв., представляваща главница, ведно със 3 законната лихва от датата на подаване на заявлението (10.06.2024 г.) до изплащането и, 3 077,94 лв. – договорна лихва за периода 21.09.2023 г. до 14.05.2024 г., 1 204,66 лв. мораторна (наказателна) лихва за периода 21.01.2024 г. до 05.06.2024 г., 317,53 лв. – такса да периода 21.09.2023 г. до 05.06.2024 г., 589,93 лв. – застрахова за периода 28.03.2024 г. до 05.06.2024 г. и сторените разноски в размер на 5 503,51 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК

*********, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „КАЛИА“ ООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата за главница в размер на 101095,28 лв., представляваща главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ №BL7****/22.06.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 3077,94 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.09.2023 г. до 14.05.2024 г., 1204,66 лв., представляваща мораторна /наказателна/ лихва за периода от 21.01.2024 г. до 05.06.2024, 317,53 лв., представляваща такси по договора от 21.09.2023 г. до 05.06.2024 г., 589,93 лв., представляваща застрахователни премии по договора от 28.03.2024 г. до 05.06.2024 г., както и разноски в размер на 5503,51 лв., от които 2125,71 лв. – за заплатена държавна такса и 3377,80 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС-Ловеч за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417,т.2 и чл.418 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2041/07.08.2024 г. по ч.гр.д.

№1004/2024 по описа на РС - Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на „Юробанк България“ АД за солидарно осъждане на А.К. да заплати сумата от 101 095,28 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (10.06.2024 г.) до изплащането и, 3 077,94 лв. – договорна лихва за периода 21.09.2023 г. до 14.05.2024 г., 1 204,66 лв. мораторна (наказателна) лихва за периода 21.01.2024 г. до 05.06.2024 г., 317,53 лв. – такса да периода 21.09.2023 г. до 05.06.2024 г., 589,93 лв. – застрахова за периода 28.03.2024 г. до 05.06.2024 г. и сторените разноски в размер на 5 503,51 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4