Определение № 74 от 07.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Ловеч, 06.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500024 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 395/11.01.24 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н. против разпореждане № 2616/22.12.2023 г., по ч.гр.д. № 1822/2023 г. на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. Л. Г..

Жалбоподателят излага, че постановеният от ЛРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т.е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Допълва, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка, като в чл.7.2.3 от договора страните са договорили, че при сключване на застраховки, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл. 19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. Изтъква, че при 1 сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока. На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница. Акцентира, че желанието на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите нрави и мотивите на районния съд са в разрез с целта на заповедното производство.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника В. Л. Г..

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 04.01.2024 г, а частната жалба е подадена на 11.01.2024 г., следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№ 11381/30.11.2023 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. Л. Г. с ЕГН ********** и адрес **** за сумата от 3,153.34 лв. главница, възнаградителна лихва от 728.42 лв. за периода от 15.04.2023 г. до 13.10.2023 г., обезщетение за забава 65.23 лв. за периода от 15.04.2023 г. до 15.11.2023 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит № 72003114****/04.01.2023 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 15.11.2023 г. Изрично е посочено, че обезщетението за забава е съобразено с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. като договорът не е сключен при ОУ, в договора е 2 инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл. 11 от ЗПК, и всяка от страните му е разписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 78.94 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги, стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост и обр.разписка към него и 2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ и списък с разноските.

С разпореждане № 2415/01.12.2023 г., съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението с писмена молба да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи какъв е размера на отпуснатия кредит, как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на кредита или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска.

В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.№ 12128/19.12.23 г., в която се уточнява, че процесният договор за потребителски кредит е за сума в размер на 3,180.32 лв, съгласно чл. 7 от договора, като сумата включва 2,000.00 лв., предоставени в кредит по сметка на кредитополучателя и 1,180.32 лв. застраховка „Защита на кредита и сметките“. Посочва, че договорната лихва се формира съгласно чл. 9 от договора, като в случая лихвеният процент, с който се олихвява кредита като ГЛП е в размер на 41,12%, а обезщетението за забава се изчислява съгласно чл. 9.4 от договора - при просрочие длъжникът дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

С разпореждане № 2616/22.12.2023 г., по ч.гр.д. № 1822/2023 г.

Районен съд Ловеч е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в заявлението, а освен това в договора се съдържат и неравноправни клаузи.

С оглед на гореизложеното

3 съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Правилно и в съответствие със закона ЛРС е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги.

Това несъответствие се проявява по отношение на главницата по кредита, която в договора между страните е 2,000.00 лв., а в заявлението и документа по чл. 417 ГПК тя е в размер на 3,153.34 лв. Едва в уточняващата молба се посочва, че общият размер на кредита е 3180,32 лв, като тази сума е сформирана от предоставените в кредит 2000 лв. и 1180,32 лв. предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка „Защита на кредита и сметките“. Следователно в главницата от 3,153.34 лв, която всъщност е посочената главница в извлечението от счетоводните книги, но различна от уточнената в молбата от 19.12.23 г./3180,32 лв./, са включени и други главни вземания - по застраховка „Защита на кредита и сметките“, които обаче не са означени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги. От уточнението не става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към него главни вземания по договорите за застраховка „Защита на кредита и сметките“. Продължава по този начин да съществува съществено разминаване между посочените в заявлението, извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми. Дори и след оставяне на заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба претендира отново главница с включените в нея други компоненти. Освен това заявителят е посочил размер общо на платена от потребителя сума-136,21 лв. но не става ясно с тази сума какви погашения са направени. В ДПК е посочено, че размерът на една погасителна вноска възлиза на 135,97 лв, а в извлечението от счетоводните книги е отразено, че Г. е платила първата си вноска от 15.03.2023 г. но предвид внесената сума от 136,21 лв. се установява, че тя е заплатила реално 4 малко в повече от размера на първата вноска съгласно приложеният погасителен план, но това също не е намерило отражение в извлечението от счетоводните книги. Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр.

410, ал. 2 ГПК) само на това основание.

Наред с гореизложеното, настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд служебно извършва проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, включва и така наречените допълнителни услуги-сключени застраховки, включени като компонент от главницата и върху тях се начисляват и дължимите лихви съгласно погасителния план към договора. На тази база е начислено и обезщетението за забава. След като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като размерът на ГПР при положение, че в него се включат и разходите за застраховка ще надхвърли максималният размер от 50% годишно, а освен това тази сума е включена в главницата по договора за потребителски кредит и след оставяне без движение на заявлението не е изрично посочено как се сформира.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

По тези съображения атакуваното разпореждане № 2616/22.12.2023 г., по ч.гр.д. № 1822/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане № 2616/22.12.2023 г., по ч.гр.д. № 1822/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6