Решение № 1513 от 24.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. М.ева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20211100113006 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на В. П. И., действащ чрез своята майка и законен представител С. А. И. срещу ЗК „Л.И.“ АД за осъждането му да заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П.В. И. вследствие настъпило ПТП на 06.06.2021 г. и 34 450 лева имуществени вреди, изразяващи се в пропуск да получи издръжка за периода от 06.06.2021 г. до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 06.06.2021 г. баща му П.В. И. пътувал в л.а.

„БМВ“ с рег. № ******* управляван от С.М.Ц.. При маневра изпреварване водачът навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с насрещно движещия се л.а. „Сеат“, марка „Ибиза“ с рег. № *******. В резултат на инцидента настъпила смъртта на П. И., баща на ищеца В. И..

П. бил всеотдаен родител и съпруг. Отдавал обичта и вниманието си на В. и се чувствал мотивиран да работи усърдно, за да осигури всичко необходимо на сина си. Водел го на разходка, помагал в къпането и преобличането му.

Внезапната и нелепа смърт на П. отнела на ищеца бащината обич и 1 подкрепа. Обричала го да израсне без баща като пример за подражание.

Липсата на родител неминуемо причинявала на В. стрес, страх и мъка, като тези негативни емоции тепърва щели да се отразяват на жИ.та му.

Освен болки и страдания, В. търпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуск да получи дължимата му се издръжка до навършване на пълнолетие.

За управлявания от С.Ц. лек автомобил имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Л.И.“ АД. На 02.07.2021 г. ищецът сезирал застрахователното дружество с претенция за определяне и изплащане на обезщетение, но ответникът не се произнесъл до момента на подаването на исковата молба.

Моли ЗК „Л.И.“ АД да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 34 450 лева, ведно със законните лихви от 06.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД е подал отговор, в който заявява, че по образуваната щета не се произнесъл, поради непредставяне на необходимите документи.

Оспорва твърденията за съществували отношения на общност и привързаност между П. И. и В. И., тъй като последният бил на 4 месеца.

Родителите на ищеца не живеели заедно. Регистрираният адрес на П. И. бил в гр. Троян, а на С. И. и В. И. – в гр. София.

Оспорва и твърденията, че за П. семейството е било от първостепенно значение. Вина за настъпване на произшествието имал и водачът на л.а.

„Сеат“, модел „Ибиза“ Д.В.С., чиято гражданска отговорност като водач на МПС била застрахована при ЗД „Б.И.“ АД.

Ответникът възразява за съпричиняване на вредите от страна на П. И., който знаел, че водачът е употребил алкохол, както и че не е имал поставен предпазен колан.

Счита претенцията за неимуществени вреди за прекомерно завишена.

Претенцията за имуществени вреди, освен неоснователна, е оспорена от ответника като дължима наведнъж, тъй като евентуалното й получаване е обусловено от бъдещи несигурни събития.

2

Оспорва се и акцесорният иск за лихви.

Третото лице помагач на страната на ответника – ЗД „Б.И.“ АД оспорва вината на водача на л.а. „Сеат Ибиза“ за настъпване на произшествието. Д.С. управлявал автомобила в своята пътна лента и не извършил каквото и да било нарушение на правилата за движение по пътищата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Исковете се основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „БМВ“, модел „120Д“ и ЗК „Л.И.“ АД.

Предпоставка за допустимостта им е предявяване на претенция пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine.

С определение от 21.03.2022 г. е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че за л.а. „БМВ“, модел „120Д“ с ДК № ******* ВТ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 06.06.2021 г. при ЗК „Л.И.“ АД.

Безспорно се установява от депозирана при ЗК „Л.И.“ АД молба вх. № 8291/02.07.2021 г., че ищецът е предявил претенция пред застрахователното дружество за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 06.06.2021 г.

В отговор от 05.10.2021 г. ЗК „Л.И.“ АД е изискал допълнителни документи, за да се произнесе по претенцията.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на 3 застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

При пълно и главно доказване в тежест на ищците беше да докажат наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум е изготвена и приета авто-техническа експертиза. В нея е описан механизмът на ПТП: на 06.06.2021 г. около 11.30 часа на път І-4 при км 32+750 в посока гр. София се е движил л.а „БМВ 120Д“ с ДК № ******* управляван от С.М.Ц. със скорост около 108 км/ч. Водачът предприел рисковано изпреварване на неизвестен автомобил, като навлязъл в лява пътна лента, предназначена за насрещно движещи се автомобили.

По това време в обратна посока се движил л.а. „Сеат Ибиза“ с ДК № *******, управляван от Д.В.С. със скорост около 88 км/ч. Тъй като разстоянието между двата автомобила било 36-40 м, по-малко от опасната зона за всеки от водачите, ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. Настъпил удар между предните леви части на двата автомобила, при челно застъпване около 1 метър. След удара л.а. „БМВ“ продължил диагонално напред, с допълнително отклонение наляво, като придобил ротация в посока, обратна на часовниковите стрелки. Вероятно за него настъпил втори удар в мантинелата, който засилил ротацията му и го отблъснала напречно. След завъртане на 160-165 градуса се установил на място.

Л.а. „Сеат Ибиза“ се отблъснал назад и също придобил ротация в посока, обратна на часовниковата стрелка. От удара задната му част е вдигната високо нагоре и при отблъсването паднала върху дясната за него мантинела, след което продължил да се плъзга до установяването си.

Вещото лице сочи, че причина за настъпване на произшествието се корени в действията на водача на л.а. „БМВ“, който допуснал навлизане в лентата за насрещно движение при опасна близост на насрещно движещ се автомобил. При това л.а. „БМВ“ се е движил по продължителен прав участък.

4

И двамата водачи се възприели взаимно преди да навлязат в опасните си зони за спиране. При пряка видимост л.а. „Сеат“ се е движил в собствената си пътна лента. В момента, в който л.а. „БМВ“ е навлязъл в лентата за насрещно движение отстоянието от л.а. „Сеат“ е било около 16-17 м, по-малко от опасната му зона за спиране от 79 м и затова водачът на л.а. „Сеат“ не е имал възможност да предотврати произшествието. Водачът С. не е имал време за реакция, нито техническа възможност да спре преди мястото на удара. Тава възможност не е имал и водачът на л.а. „БМВ“ С.Ц..

При безспорно установения от доц. д-р инж. А. А. механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът С.Ц. е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, забраняваща му да навлиза в лентата за насрещно движение.

В причинна връзка с процесното ПТП са настъпилите тежки последици за П.В. И., пътник в л.а. „БМВ“, който е починал. С протоколно определение от 08.07.2022 г. между страните в производството е отделено като безспорно обстоятелството, че смъртта на П. И. е вследствие ПТП на 06.06.2021 г.

Ищецът в производството В. П. И. е низходящ на починалия при процесното ПТП П.В. И., видно от удостоверение за наследници изх. № 02041058/01.07.2021 г. на Община Троян. В това си качество В. И. има право на обезщетение за претърпените от него болки и страдания от смъртта на баща си, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид обезщетения.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедлИ.ст“ по смисъла на чл.

52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението.

Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че ищецът е живял заедно с баща си П., майка си С. и родителите на П. в гр.

Троян. До произшествието живели в гр. Троян, а след смъртта на П. заедно с майка си се преместили в гр. София при родителите на С..

Приживе П. се гордеел със сина си, следил за развитието му и са грижил 5 нищо да не му липсва. Към 06.06.2021 г. В. бил на четири месеца. Сега познавал на снимки баща си.

Неминуемо синът на загиналия при ПТП на 06.06.2021 г. П. И. – В. И. ще търпи липса на родител, който да го му оказва нужната подкрепа и да бъде негов пример. Ищецът е на възраст, в която тепърва ще му бъде необходима бащината обич и съвет. С израстването си В. ще чувства болезнената липса на баща, за разлика от връстниците си с двама родители. Не без значение е и полът на ищеца. Присъствието на баща в жИ.та на момчето е от значение за правилното му развитие и за възприемане на модел за подражание.

Предвид изложеното и съобразявайки се с принципа на справедлИ.ст, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че обезщетението следва да бъде определено на 200 000 лева. Паричният еквивалент на болките и страданията от отсъствието на важен за жИ.та и развитието на В. И. родител не е в състояние да отрази напълно степента на значимост на починалия в жИ.та на ищеца, но е единственият възможен начин да бъде частично компенсирана липсата на П. И.. Съдът отчита и нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, както и конкретните икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 06.06.2021 г., когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите. Те са ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.

Ищецът претендира и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – получаване на издръжка от наследодателя си П. И.. В раздел ІІІ, т. 1 от ППВС № 4/1961 г. е неизчерпателно посочен кръга от лицата с право на имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на пострадалия: неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия.

Задължителна предпоставка, за да бъде причислено едно лице към кръга на „близките, които поради нетрудоспособност действително са били издържани“ по смисъла на ППВС № 4/1961 г. е то да е получавало издръжка, а не само грижи и морална подкрепа от пострадалия (така и решение № 6