Решение № 997 от 06.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330116150 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 52 от ЗЗО от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от **** ***** ***, чрез пълномощника адв. В. Б. против Р. Г. Р. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „А. Х.“ № *, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 52 от ЗЗО.

В исковата молба се твърди, че на *** г. ответникът посетил Отделение по спешна медицина УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, със следните оплаквания от болка в ****** продължаваща от 2 дни. След извършения преглед и запознаването й със състоянието на заболяването, както и евентуалните усложнения, Р. отказала хоспитализация и напуснала спешното отделение.

По-късно на същата дата- ***** Р. Р. отново посетила Отделението по спешна медицина със същите оплаквания- постоянна болка*****, гадене, еднократно повръщане.

Видно от издаденото й направление тя била насочена за незабавен прием във Втора клиника по хирургия с приемна диагноза „*** ***““ по Клинична пътека № **********, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г. При постъпването му била съставена история на заболяването /ИЗ/ № ***/**** г. На Р. Р. били назначени и извършени лабораторни изследвания, ЕКГ и консултации. На *** пациентката заявила, че се отказва от лечението и напуснала болничното заведение по свое желание. С отказа си е прекъснала изпълнението на КП № ***. Издадена била епикриза, в която били описани извършените медицински дейности и окончателната диагноза.

По-късно на същата дата, към *** ответната страна отново била приета във Втора клиника по хирургия със същите оплаквания и диагноза. Пациентката пренощувала и на сутринта в 06.00 часа отново по свое решение напуснала болничното заведение, за което й 1 била издадена епикриза.

За приемането си по време и на двата болнични престоя Р. дала своето информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури. С изразеното съгласие между пациента и лечебното заведение се създало правоотношение между равнопоставени страни т.е – договор за лечение.

Твърди се в исковата молба, че здравноосигурените лица не заплащат оказаната им медицинска помощ, а тя се заплаща от бюджета на НЗОК. Но това било така само при оказана медицинска помощ от пакета здравни дейности, т.е при завършен алгоритъм на клиничната пътека, което произтичало от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗО и чл. 45, ал. 1 от ЗЗО. Тъй като ответната страна самоволно напуснала лечебното заведение по време и на двата болнични престоя, с което прекъснала лечението си, то стойността на получената от нея медицинска помощ не можело да бъде заплатена от НЗОК, а направените от лечебното заведение разходи следвало да се поемат от пациента,който е станал причина за неизпълнението на диагностично-лечебния алгоритъм. Противното според ищеца би означавало да се допусне неоснователно разместване на материални блага и да доведе до обогатяване на ответната страна за сметка на ищеца.

Твърди се, че за първия болничен престой дължимата от ответната страна сума възлиза на 167,40 лева, а за втория- 132,70 лева или общо цената на извършените медицински услуги и ден престой възлизала на 300,10 лева, определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията ценоразпис, за което били съставени сметки, изпратени на пациента и приложени към исковата молба.

Поради липсата на доброволно заплащане на сумите било образувано по заявление на ищеца ч.гр.д. № 9944/2022г. по описа на ПРС, 2-ри бр.с., по което съдът издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящия иск за установяване на дължимостта на сумите за които е издадена Заповед за изпълнение по цитираното по-горе частно гражданско дело.

Подробни съображения се излагат в писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК, от особения представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва всички твърдени на ищеца и моли за отхвърляне на предявения иск като недоказан по основание и размер.

Моли за отхвърляне на предявения иск по подробни изложени в писмена защита съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 т ГПК № 5394/28.07.2022г. по описа на ПРС, 2-ри брачен състав е разпоредено ответната страна Р. Г.

Р. да заплати на ищеца сумата от 167,40 лева, представляваща цена за предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение за периода от 16.07.2021г.16.07.2021г., дължима поради напускане на лечебното заведение преди завършване на клиничната пътека, 132,70 лева, представляваща цена за предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение за периода от 16.07.2021г. до 17.07.2021г., дължима поради напускане на лечебното заведение преди завършване на клиничната пътека, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда07.07.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер 2 на 25 лева- заплатена държавна такса. Като писмени доказателства по делото са приобщени лист за преглед на пациент в КДБ/СО- 3 бр., направление за хоспитализация-2 бр., декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични лечебни процедури- 2 бр., Епикриза, покана за доброволно плащане, върната в цялост, електронна справка от системата на НАП, писмо от ТД на НАП-Пловдив относно здравноосигурителния статус на ответника, резултати от образно-диагностично изследване, резултати от клинична лаборатория, Заповед на изп. директор на лечебното заведение от 05.02.2015г. и ценоразпис на платените услуги, предоставяни от ответника.

От заключението на приетата по делото съдебно- почеркова експертиза, извършена от в. л. М. С. се установява, че в представените за изследване декларации, подписите положени за „пациент“ са изпълнени от Р. Г. Р..

Съдът кредитира заключението на почерковата експертиза, като компетентно извършено, отговарящо ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При анализа на доказателствената съвкупност, съдът намира от правна страна следното:

Установява се от доказателствата по делото, че н а **** г. ответната страна- Р. Р. посетила Отделение по спешна медицина УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, с оплаквания от болка в ****** продължаваща от 2 дни. След извършения преглед и запознаването й със състоянието на заболяването, както и евентуалните усложнения, Р. отказала хоспитализация и напуснала спешното отделение.

По-късно на същата дата- ******* ответната страна отново е посетила Отделението по спешна медицина със същите оплаквания- постоянна болка *****, гадене, еднократно повръщане.

Видно от издаденото й направление тя е била насочена за незабавен прием във Втора клиника по хирургия с приемна диагноза „*****“ по Клинична пътека № ******, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г. При постъпването му била съставена история на заболяването /ИЗ/ № ***/**** г. На Р. Р. били назначени и извършени лабораторни изследвания, ЕКГ и консултации. На ***** пациентката заявила, че се отказва от лечението и напуснала болничното заведение по свое желание. С отказа си е прекъснала изпълнението на КП № ***. Издадена е епикриза, в която са описани извършените медицински дейности и окончателната диагноза.

По-късно на същата дата, към 21.21 часа ответната страна отново е приета във Втора клиника по хирургия със същите оплаквания и диагноза. Пациентката пренощувала и на сутринта в 06.00 часа отново по свое решение напуснала болничното заведение, за което й била издадена епикриза.

За приемането си по време и на двата болнични престоя Р. е дала своето информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури.

Установява се от доказателствата по делото, че ответника е здравноосигурено лице, но същата безспорно е напуснала на два пъти свое желание лечебното заведение и следователно не е завършила клиничната пътека.

На ответника е оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по КП № *********, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г.

Безспорно здравноосигурените лица не заплащат оказаната им медицинска помощ, а тя се заплаща от бюджета на НЗОК. Но това е така само при оказана медицинска помощ от 3 пакета здравни дейности, т.е при завършен алгоритъм на клиничната пътека, което произтича от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗО и чл. 45, ал. 1 от ЗЗО. Тъй като ответната страна самоволно е напуснала лечебното заведение по време и на двата болнични престоя, с което е прекъснала лечението си, то стойността на получената от нея медицинска помощ не може да бъде заплатена от НЗОК, а направените от лечебното заведение разходи следвало да се поемат от пациента, който е станал причина за неизпълнението на диагностично-лечебния алгоритъм. Противното би означавало да се допусне неоснователно разместване на материални блага и да доведе до обогатяване на ответната страна за сметка на ищеца.

Установява се от доказателствата по делото, че за първия болничен престой дължимата от ответната страна сума възлиза на 167,40 лева, а за втория- 132,70 лева или общо цената на извършените медицински услуги и ден престой възлиза на 300,10 лева, определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията ценоразпис, за което са съставени сметки, изпратени на пациента и приети като писмени доказателства по делото.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 25 лева, заплатено възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, с ДДС, както и ДТ в заповедното производство в размер на 25 лева, поради което заплащането им следва да се възложи в тежест на ответника.

С оглед изхода от спора ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 120 лева представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Г. Р. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул.

„А. Х.“ № * дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ******* следните суми: 167,40 лева, представляваща цена за предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение за периода от 16.07.2021г.-16.07.2021г., дължима поради напускане на лечебното заведение преди завършване на клиничната пътека, 132,70 лева, представляваща цена за предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение за периода от 16.07.2021г. до 17.07.2021г., дължима поради напускане на лечебното заведение преди завършване на клиничната пътека, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 07.07.2022г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 т ГПК № 5394/28.07.2022г. по описа на ПРС, 2-ри брачен състав.