Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261166 от 05.11.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2062/2020
Вид
Решение № 261166
Подписан
05.11.2020
Състав
ДЕЯН СТОЯНОВ ВЪТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 261166 05.11.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДЕЯН ВЪТОВ при участието на секретаря: Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2062 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против В.С.Г., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания произтичащи от договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.11.2010г. до 30.09.2019 г., в размер на 2074,35 лева, за обект, с адрес: гр. П., ул. „Г.“ № *, както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение за периода от 31.01.2011 г. до 30.09.2019г. - в размер на 553,16 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 13.11.2019 г. до окончателното ѝ заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №9785 от 13.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18250/2019г. на Районен съд – Пловдив.

С оглед процесуалното поведение на ответника е поискано постановяване на неприсъствено решение.

Настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение против ответника. Ответникът е редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с определението по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание на ответникът не се е явил, не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се е явил и не изпратил представител в първото по делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Писмените доказателства по делото сочат, че може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Според чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което да се уважат предявените искови претенции.

При този изход на спора в полза на ищцовата страна следва да се присъдят разноски – за заповедното и исковото производство, в общ размер 410,84 лева, от които 110,84 лева за държавни такси в заповедно и исковото производство и 300 лева – адвокатско възнаграждение, като ищецът заявява, че не претендира такова за иска по чл. 422 ГПК.

Предвид изложеното на основание чл. 239, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ГПК, Съдът Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 ГПК, че В.С.Г., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал.

1 ЗЗД сумата от 2074,35 лева, за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.11.2010г. до 30.09.2019 г., за обект, с адрес: гр. П., ул. „Г.“ № *. както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение за периода от 31.01.2011 г. до 30.09.2019г. - в размер на 553,16 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 13.11.2019 г. до окончателното ѝ заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №9785 от 13.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18250/2019г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, В.С.Г., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от общо 410,84 (четиристотин и десет лева и 84 ст.) лева - разноски за заповедното и исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Ответникът има право да иска отмяна на решението от Пловдивски окръжен съд, в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК.

СЪДИЯ: / П / ДЕЯН ВЪТОВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.