Разпореждане № 1419 от 29.12.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 782/2023
- Вид
- Разпореждане № 1419
- Подписан
- 29.12.2023
- В сила
- 29.12.2023
- Състав
- КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.432, ал.3 · Кодекс за застраховането
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1419 гр. Перник, 29.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500782 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 953 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 5247/2022 г. Районен съд - Перник е отхвърлил предявените искове от „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК: 121265113, със седалище/ адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, срещу С. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правно основание чл. 500, ал.1, т.3, вр. чл.433, т.1, вр. чл.432, ал.3 от Кодекса за застраховането, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата в размер на 13 715.00 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по щета № 1500108535/24.11.2020 г., сумата в размер на 415.26 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.04.2022 г. (денят, следващ изтичането на 7-дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение) до 02.08.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 11.08.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед № 2753 от 12.08.2022 г. по ч.гр.д. № 04577/2022 г. на ПРС. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: 121265113, седалище и адрес на управление: бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Йоанна Цонева – председател на Съвета на директорите и Румяна Бетова – изпълнителен директор, чрез юрк. К. Н., с която постановеното от районния съд решение се обжалва като се сочи, че 1 същото е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.
Намира, че първата инстанция при постановяване на решението е достигнала до неправилни изводи. Твърди, че от събраните по делото доказателства категорично е установено, че телесните увреждания на пешеходеца се намират в пряка причинноследствена връзка с възникналото произшествие. В продължение за неправилен се сочи и извода на съда, че водачът е спрял, оказал помощ на блъснатия пешеходец, уверил се е, че е добре и не се нуждае от лекарска помощ и чак тогава напуснал местопроизшествието, като се навеждат съждения в обратна насока. Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакуваното решение се иска неговата отмяна изцяло и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен.
Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. И. А., чрез адв. Б. Б., с който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че същата е неоснователна и недоказана. Атакуваното решение се сочи като законосъобразно, постановено при стриктно спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон, като се излагат аргументи в тази насока. Твърди се, че първата инстанция подробно е обсъдила свидетелските показания, от които категорично се установявало, че след настъпване на ПТП А. е спрял и е оказал помощ на пешеходеца.
На следващо място се сочи, че А. не е виновен за настъпване на инцидента, като се отбелязва, че подробни доводи в подкрепа на това твърдение са изложени пред първата инстанция. Излагат се съображения за неоснователност на твърденията, направени с въззивнта жалба, че водачът на автомобила е нарушил и не е изпълнил задълженията си по чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Допълва, че същият не е имал задължение да уведоми органите на МВР след като самият пострадал и на него и на разпитаните свидетели заявил, че е добре и не се нуждае от медицинска помощ. Въз основа на подробно изложени съображения се моли съда да приеме, че е налице липса на една от абсолютните процесуални предпоставки за възникване на регресно притезателно право, както е приел районния съд – водача да е виновен. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за 2 въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 31.01.2024 г. от 11,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3