Решение № 2729 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2729 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330116308 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Й. К. А. **, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното му дължи сумата 400 лева - главница, представляваща платени от ищеца на ответника без основание договорна лихва и неустойка, по сключен между страните ** Договор за паричен заем № ** г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на Заявлението в съда – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 951/21.09.2023 г., издадена по частно гр. дело № 1504/2023 г. по описа на Районен съд – Б. – ІІІ н. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв. – включително и в заповедното производство.

Ответникът “Адессо Кредит България“ ЕООД – гр. Ботвград оспорва о иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представени писмени становища по делото съображения.

Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждане в полза на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Задв. и за прекомерност на претендирания размер на същото. прекомерност на претендираното от пълномощника на 1 ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 951/21.09.2023 г. издадена по частно гр. дело № 1504/2023 г по описа на Районен съд – Б. – ІІІ н. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 400 лева - главница, представляваща платени от ищеца на ответника без основание договорна лихва и неустойка, по сключен между страните ** Договор за паричен заем № ** г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на Заявлението в съда – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски за производството по делото в размер на 21, 25 лева – платена ДТ и 400 лева адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца при условията на чл.38 от ЗАдв.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 21.05.2024 г. на В.Л. по ССЕ Б. Д., действително между страните в която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 951/21.09.2023 г. по описа на Районен съд – Б. – ІІІ н. състав, действително между страните ** е бил сключен Договор за паричен заем № ** г., по силата на който ответното дружество е предало в собственост на ищцата сумата от 1 000 лева, платима на 12 месечни вноски – всяка от които в размер на 99, 96 лева, считано от 01.09.2023 г. – като до момента ищецът е заплатил на ответника по Договора главница в размер на 672, 35 лева, договорна лихва в размер на 172, 03 лева и неустойка в размер на 600, 32 лева.

От събраните по делото доказателства не се установява клаузите в Договора за заплащане на договорна лихва и на неустойка да са нищожни, а оттук – платените от ищеца суми за тях по Договора да са неоснователно заплатени от Й. А. на ответника.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че заплатените от ищеца на ответника договорна лихва и неустойка са действително дължими, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Ответникът не претендира разноски и не е ангажирал доказателства за направени такива, поради което – независимо от изхода от спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. К. А., ЕГН: **********, **, **, със съдебен адрес: ***., против „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: 202250289, Седалище и адрес на 2 управление: гр. Б., Софийска област, бул. „Трети март“ № 83, представлявано от *****, със съдебен адрес: ***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че то дължи на ищеца сумата 400 лева - главница, представляваща платени от ищеца на ответника без основание договорна лихва и неустойка, по сключен между страните ** Договор за паричен заем № ** г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на Заявлението в съда – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 951/21.09.2023 г., издадена по частно гр. дело № 1504/2023 г. по описа на Районен съд – Б. – ІІІ н. състав.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ частно гр. дело № 1504/2023 г. по описа на Районен съд – Б. – ІІІ н. състав НА СЪСТАВА.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3