Определение № 118 от 17.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив , 17.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Христо Ив. Крачолов

Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20215000600318 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С Определение № 90 от 02.06.2021 г. по ЧНД № 2202/2021 г.

Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения В.С.С.. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ 1 година и 10 месеца, определено на основание чл.25, вр. чл.23 от НК с Определение №41/09.05.2019г. по ЧНД №214/2019г. на Окръжен съд – Сливен, в сила от 28.05.2019г., като общо наказание по НОХД №35/2019г. на Районен съд – Карнобат и по НОХД № 194/2019г. на Окръжен съд – Сливен.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият С., който на 07.06.2021 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за поправянето си, като са налице законовите предпоставки за условното му предсрочно освобождаване. В тази връзка е налице снижаване на риска от рецидив, отчетени са положителни промени в направленията за трудова заетост и умения за мислене, трайна дистанцираност от криминалната среда и нейното влияние. Единственият аргумент в подкрепа на извода на съда за незавършен корекционен процес е 1 обстоятелството, че осъденият С. е спрял да ходи на училище от месец януари, но това е станало по обективни причини. В тази насока по делото са налице всички доказателства за настъпила трайна промяна в личността на лишеното от свобода лице и лисват данни по същество, които да го представят в негативна светлина и т.н.

Началникът на Затвора – Стара Загора и Окръжна прокуратура – Стара Загора не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения С. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения С., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.

Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.

Съгласно представената справка за правното му положение е видно, че л. св. С. е осъждан, както следва:

Със Споразумение от 25.11.2013г. по НОХД № 561/2013г. на ОС – Сливен, в сила от същата дата за престъпление по чл.253, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 е осъден на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 години и на глоба в размер на 5000 лв.

2

Със Споразумение № 16/11.02.2019 г. по НОХД № 35/2019 г. на РС - Карнобат за извършено на 21.10.2016 г. престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 9 месеца при първоначален „строг“ режим и на глоба в размер на 4000 лв.

С Определение от 11.02.2019 г. по НОХД № 35/2019 г. на РС - Карнобат, влязло в сила на 27.02.2019 г., на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи отделно от наказанието по това дело, наказанието, наложено му по НОХД № 561/2013 г. на Окръжен съд - Сливен от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим.

Със Споразумение от 12.04.2019 г. по НОХД № 194/2019 г. на ОС - Сливен за извършени на 15.11.2018 г., съответно престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК е осъден на глоба в размер на 1000 лв. и престъпление по чл.354а, ал.1, изр1, пр.4, вр. чл.26, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца при първоначален „строг“ режим и на глоба в размер на 4500 лв.

С Определение № 41/09.05.2019 г. по ЧНД № 214/2019 г. на Окръжен съд - Сливен, влязло в сила на 28.05.2019 г., на основание чл.25 вр. чл. 23 от НК е определено общо наказание по НОХД № 35/2019 г. на РС- Карнобат и по НОХД № 194/2019 г. на ОС – Сливен, съответно лишаване от свобода за срок от 1 и 10 месеца при първоначален „строг“ режим и на глоба в размер на 5000 лв. А така определеното общо наказание да се търпи отделно от наказанието, наложено по НОХД № 561/2013 г. на Окръжен съд - Сливен – 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „строг“ режим.

Лишеният от свобода В.С.С.. е постъпил в Затвора на 15.02.2019 г.

Наказанието по НОХД № 561/2013 г. на Окръжен съд - Сливен - една година и шест месеца лишаване от свобода, е изтърпяно на 11.06.2020 г., от която дата започва да търпи наказанието в размер на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода.

Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт - 02.06.2021 г., л.св. В.С.С.. е изтърпял: фактически - 11 месеца и 20 дни, със зачитане от 3 арест – 2 месеца и 22 дни и от работа 3 месеца и 10 дни, с остатък от 4 месеца и 8 дни.

Л. св. В.С. е постъпил в пенитенциарното заведение на 15.02.2019г., като е преведен от Затвора – Бургас в Затвора – Стара Загора за ученик, като в момента е на заключителен етап от изтърпяване на наказанието, което търпи понастоящем при „общ“ режим.

В първоначалната оценка по профила на нуждите е регистриран нисък риск от рецидив - 40 т., с отчетени дефицити в зони - отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди по отношение на обществото, персонала и самия лишен от свобода, са определени в ниска степен. В първоначалния план на присъдата е предвидено индивидуалната корекционна дейност да бъде насочена към осмисляне на престоя в затвора чрез включване в общопенитенциарни дейности, повишаване на образованието, създаване на просоциални нагласи и към подобряване на уменията за мислене.

В становището на Началника на Затвора - Стара Загора се посочва, че л.св. В.С., който изтърпява за първи път наказание лишаване от свобода в затвора, адаптирал се без затруднения в групата, заемал позиция в средните слоеве на своеобразната затворническа йерархия. Същият бил с добро за общността ниво на интелект и образованост, социално зрял. Не бил конфликтен и общувал без затруднения с останалите лишени от свобода, преобладаващо на етнически и възрастов принцип. Посочва се, че се стремял да спазва установените изисквания относно реда и дисциплината, но допуснал едно нарушение, за което му било наложено наказание - понастоящем заличено с награда. Не са отчетени агресивни или автоагресивни прояви, нито случаи на употреба на алкохол или ПАВ в условията на пенитенциарна изолация. Награждаван за положителни прояви.

С оглед показаното добро поведение и като част от прилагането на прогресивната система, със Заповед № Л-1154/27.05.2020 г. на Началника на Затвора Стара Загора е заменен режимът на изтърпяване на наказанието от л.св. В.С. от „строг“ в „общ“. Тогава е била направена и преоценка на риска от рецидив, който е намалял, оставайки в ниските нива - 35 т. Отчетени са 4 положителни промени в зони трудова заетост и умения за мислене. Рискът от сериозни вреди е запазен в ниска степен.

В предложението се посочва, че през новата учебна година л. св. С. е записан за ученик в 10-ти клас. От месец януари нито един път не е посещавал учебни занятия, което давало основание да се приеме, че същият не спазва плана на присъдата и е склонен да взема прибързани решения.

Отношението на лишения от свобода по отношение на извършените деяния било формално, като същият омаловажавал стореното.

Или обобщено, Началникът на Затвора в Стара Загора е счел, че при цялостна преценка на поведението на лишения от свобода, не може да бъде направен обоснован извод за наличие на трайна положителна тенденция в поведението му. Въпреки липсата на дисциплинарни наказания продължавало да се наблюдават аспекти на неустойчивост. Изведено е заключение, че корекционният процес спрямо този лишен от свобода не е завършен и планът за изпълнение на присъдата не е цялостно изпълнен. Сочи се, че корекционната работа с лишения от свобода следва да продължи, за изпълнение на заложените цели и задачи в плана на присъдата и затвърждаване на постигнатото.

В становищата на Зам. началника на РНОД, на Началник Сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, в доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ на 5 група е аргументирано отрицателно мнение за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода В.С.С...

Въззивната инстанция намира за безспорно установено по делото, че осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1, пр.2, т.1 от НК, за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В мотивите към атакуваното определение е посочено, че няма данни, от които да се направи категоричен извод, че л.св. С. е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл.439а, ал.1 от НПК, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за 5 въздействие, общественополезни прояви.

С основание е акцентирано на факта, че лишеният от свобода е бил приведен от Затвора – Бургас в Затвора – Стара Загора, за да продължи учението си, въпреки което същият от месец януари 2021г. е преустановил посещенията си на учебни занятия. Правилно са преценени като несъстоятелни обясненията му, че е спрял да посещава учебните занятия поради липсата на възможност да ги съвместява със задачите си на отговорник на 5-та група на Корпуса на затвора, което не изисква поемането на някакви твърде сериозни ангажименти. В чл. 81 от ЗИНЗС има дадени достатъчно гаранции спрямо лишените от свобода ученици по осигуряване на допълнително време за подготовка и участие в учебния процес – за освобождаване през дните на занятията по един час по-рано от работа и до 30 дни за подготовка и полагане на изпити и др. В Старозагорския затвор е осигурена рядката възможност на лишените от свобода да завършат средно образование и то в самостоятелна сграда при отлични битови условия, като неслучайно по този повод е и преместването на л.св. С. по негово желание и по официалния ред, посочен в чл. 62, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. В този смисъл е логично и виждането на окръжния съд, че тези пояснения на л.св. С. по-скоро се явяват оправдание за липсата от негова страна на желание, а не на възможности да продължи по-нататъшното си образование. Затова и е възприето становището, че все още корекционният процес при л.св. С. не е завършен и планът на присъдата се явява неизпълнен.

В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения С., тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.

439а, ал.1 - 3 от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения С., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 90 от 02.06.2021 г. по ЧНД № 2202/2021 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В.С.С.. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от определеното по чл.25 -23 от НК общо наказание „Лишаване от свобода“ 1 година и 10 месеца с Определение №41/09.05.2019г. по ЧНД №214/2019г. на Окръжен съд – Сливен.