Решение № 484 от 10.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. София, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100514572 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14572/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Н.П.“ ООД ЕИК **** гр.София срещу решение №20055088 от 01.03.2021 г постановено по гр.д.

№77485/18 г на СРС , 66 състав , в частта , с която признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.98а ал.1 ЗЕ, чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД , че въззивникът дължи на “ЧЕЗ Е.Б.” ЕАД ЕИК **** от гр.София сумата от 6143,99 лева стойност на незаплатена електрическа енергия за периода 01.10.2017 г – 31.01.2018 г за производствена база на адрес с.Мрамор –СО , ул.Руйни води и сумата от 78,72 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 17.11.2017 г – 28.02.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2018 г по ч.гр.д.№16035/18 г на СРС , 66 състав .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Ищецът незаконосъобразно се представлява от юрисконсулт на адвокатско съдружие , което противоречи на чл.32 ГПК. Исковете не са доказани по основание и размер и само от откриване на партида не следва дължимост на процесните вземания . Възражението за съдебно прихващане е основателно , защото ответникът ползва електропроводно отклонение 20 кV и мачтов трафопост собственост на въззивника и не заплаща за него , нито го изкупува . Въззивникът има сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Неправилно се начислява цена за достъп до 1 електроразпределителната мрежа , защото електропроводно отклонение 20 кV и мачтов трафопост са собственост на въззивника . Ищецът е краен снабдител , а ответникът е небитов клиент . Според чл.29 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия производители , които захранват собствени обекти по собствена мрежа не дължат цена за пренос .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба.

Процесните вземания са доказани с представените писмени доказателства , ССЕ и СТЕ .

Задължението за изкупуване на електроразпределителни линии и съоръжения е на електроразпределителните дружества .Според чл.117 ал.5 ЗЕ електрическите уредби средно и висока напрежение , които служат за снабдяване с ел.енергия само на един небитов клиент се изграждат за негова сметка и са негова собственост . Възнаграждение се дължи от електроразпределителното дружество само ако се пренася ел.енергия и за друг клиент .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.03.2021 г и е обжалвано в срок на 30.04.2021 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Исковата молба е подадена от надлежно упълномощен адвокат , а извършените процесуални действия от юрисконсулт на адвокатско дружество са потвърдени писмено пред СГС .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ответникът е потребител на ел.енергия за производствена база на адрес с.Мрамор – СО , ул.Руйни води. Ответникът е признал , че е подал заявление за присъединяване и не оспорва качеството си клиент за стопански нужди . ССЕ и СТЕ доказват вземанията по основание и размер .

Според СРС възражението за прихващане на въззивника е неоснователно . Безспорно въззивникът е собственик на електропроводно отклонение 20 кV и мачтов трафопост. От друга страна според СТЕ въззивникът е единствен потребител за тези съоръжения . Според чл.117 ал.8 ЗЕ само собственикът/операторът на електроснабдителната мрежа има задължение да изкупи съответното съоръжение или да заплаща за ползването му , а ищецът е краен снабдител с електрическа енергия . Отделно според чл.117 ал.5 ЗЕ електрическите уредби средно и висока напрежение , които служат за снабдяване с ел.енергия само на един небитов клиент се изграждат за негова сметка и са негова собственост .

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Общо изложените доводи , че въззивникът не е потребител на ел.енергия за процесния 2 обект противоречат на твърденията във възражението за прихващане , в което се признава обратното . Законосъобразно първоинстанционният съд приема , че дори хипотетично да съществува вземане за неоснователно обогатяване от ползване на собствените на въззивника електрически съоръжения , то същото е спрямо оператора на електроснабдителната мрежа /за СО – „ЧЕЗ Р.Б. “ АД/ , докато ищецът не е такова дружество , а е краен снабдител .

Недоумение буди доводът по чл.29 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия , че въззивникът като производител захранва собствени обекти по собствена мрежа и не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа . По делото няма данни въззивникът да произвежда електрическа енергия , а електропроводно отклонение 20 кV и мачтов трафопост са част от електроразпределителната мрежа т.е. служат само за пренос и разпределение на електрическа енергия . В закона не е уредено изключение в случаи като процесния да не се заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа , още повече , че съоръженията на въззивника само само незначителна част от тази мрежа , като последната трябва да се изгради и да се поддържа , за да достигне до тези съоръжения .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20055088 от 01.03.2021 г постановено по гр.д.№77485/18 г на СРС , 66 състав , в частта , с която признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.98а ал.1 ЗЕ, чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД , че „Н.П.“ ООД ЕИК **** гр.София дължи на “ЧЕЗ Е.Б.” ЕАД ЕИК **** от гр.София сумата от 6143,99 лева стойност на незаплатена електрическа енергия за периода 01.10.2017 г – 31.01.2018 г за производствена база на адрес с.Мрамор –СО , ул.Руйни води и сумата от 78,72 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 17.11.2017 г – 28.02.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2018 г по ч.гр.д.№16035/18 г на СРС , 66 състав .

ОСЪЖДА „Н.П.“ ООД ЕИК **** гр.София да заплати на “ЧЕЗ Е.Б.” ЕАД ЕИК **** от гр.София сумата от 10 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4