Определение № 739 от 07.12.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739 гр. Шумен, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Д.а като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20233600500469 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 3870/07.11.2023 г. /п.кл. 06.11.2023 г./, от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК ..., действащо чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Г.С.-К, срещу разпореждане № 837/31.10.2023 г. по ч.гр.д. № 527/2023 г. на ВПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Д. И. Д., за сумите: сумата от 205,77лв. – главница по договор за потребителски кредит № 30036875133 от 14.05.2019 г., представляваща разликата над уважения размер от 26,44лв. до претендирания от 232,21лв.; сумата от 24,70 лева – договорна лихва за периода от 10.11.2019 год. до 10.04.2020 год.; както и сумата от 158,19лв. – законна лихва, представляваща разликата над уважения размер от 9,68 лева до пълния претендиран размер от 167,87 лева, дължима от 10.04.2020 год. /датата на изтичане на погасителния план/ до 28.09.2023 год. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Заповедния съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В случая не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна. Кредиторът предоставил необходимата преддоговорна информация съгласно ЗПК, изготвил погасителен план относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Според жалбоподателя в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания ГПР, като подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент /чл.11, ал.1 т.10 ЗПК/. В случая счита, че е спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера 1 на законната лихва. Страните са уговорили глобален фиксиран размер на годишния лихвен процент като са го определили на 35,60%. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. Длъжникът се съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, към момента на сключване на договора, така и с необективиране на желанието си да се откаже от договора. Известен факт е, че лихвите при небанковите институции са по-високи, поради по-високия риск. С оглед на това меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. ГПР по процесния кредит е 40,81% като ГЛП е 35,60%.

В пар.1 от ДР на ЗПК е посочено, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, което е изрично описано в договора и в ч.5.2 от ОУ. Към момента, предвиден за плащане на вноските, включително и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10%, а петкратния размер 50%, т.е. в конкретния случай ГРП не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законното изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение. По отношение на законната лихва сочи, че същата се дължи като законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начин, характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. /т.д.№ 519/2014г. на ВКС ІІ т.о., касаещо исковото производство, но което счита, че следва да бъде относимо и към заповедното производство./. Сочи, че съгласно ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС размерът на вземането при предсрочна изикуемост по договор за заем /кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Съдът неправилно направил прихващане на всичко платено от оставащата неизплатена главница. Съгласно чл.26 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни разпоредби на закона или когато може да се предположи, че договорът би бил сключен и без недействителните си части. Предвид действителността на всички договорни клаузи и на целия потребителски кредит, моли да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите 205,77лв. – главница; 24,70 лева – договорна лихва за периода от 10.11.2019 год. до 10.04.2020 год. и 158,19лв. – законна лихва от 10.04.2020 год. до 28.09.2023 год. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

2

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и като се запозна с приложеното ч.гр.д. № 527/2023 г. по описа на ВПРС, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 527/2023 г. на ВПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК ..., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника Д. И. Д. ЕГН **********, с което се претендират следните суми: 232.21 лв. – главница, 24,70 лв. – договорна лихва за периода от 10.11.2019 г. до 10.04.2020 г., 246,88 лв. – неплатено възнаграждение по пакет допълнителни услуги, 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 25,01 лв. - лихва за забава от 11.09.2019 год., датата на изпадане на длъжника в забава до 10.04.2020 год., 167,87 лева – законна лихва, дължима от 10.04.2020 год. /датата на изтичане на погасителния план/ до 28.09.2023 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в общ размер на 205 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 30036875133 от 14.05.2019 г.

С допълнителна молба заявителят е уточнил, че по кредита са били извършвания плащания от длъжника в общ размер на 420,60 лв. Признава, че са били заплатени 5 месечни погасителни вноски. С горецитираната сума били погасени 167,79 лв. за главница, 46,31 лв.

– договорно възнаграждение, 205,77 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги, 0,73 лв.

– лихви за забава по кредита. Сочи, че по процесния договор за кредит са начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.

С разпореждане № 837/31.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 527/2023 г., ВПРС е отхвърлил частично заявлението за сумите: 205,77лв., представляваща разликата над уважения размер о т 26,44 лв. до пълния претендиран размер от 232.21 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 30036875133 от 14.05.2019 год., за сумата от 24,70 лева – договорна лихва за периода от 10.11.2019 год. до 10.04.2020 год., за сумата от 246,88 лева – неплатено възнаграждение по пакет допълнителни услуги, за сумата от 30 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, за горницата над 1,56 лв. до пълния претендиран размер от 25,01 лв. - лихва за забава от 11.09.2019 год. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 10.04.2020 год., за горницата над 9,68 лв. до пълния претендиран размер от 167,87 лева – законна лихва, дължима от 10.04.2020 год. /датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 год., както и за сумите в размер на 130.00 лв., представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане.

В останалата част заявлението е уважено, като е издадена Заповед № 250/31.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 527/2023г. на НПРС, за сумите: 26,44 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит 3

№ 30036875133 от 14.05.2019 г., сключен между заявителя, от една страна в качеството на кредитодател и длъжника, от друга страна в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 28.09.2023 г. до изплащане на вземането, 1,56 лв. - лихва за забава, начислена от 11.09.2019 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 10.04.2020 г., 9,68 лв. – законна лихва, дължима от 11.04.2020 год. до 27.09.2023 год. /датата, предхождаща сезирането на съда/, както и сумата от 75 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева – юриск. възнаграждение.

За да отхвърли частично заявлението относно главницата съдът е приел, че сумата от 205,77лв. е била недължима, тъй като е била заплатена по неравноправни /нищожни/ клаузи по закупен пакет допълнителни услуги, които не са предмет на настоящата жалба. Тази сума следва да се отнесе за погасяване на главницата, като длъжникът остава да дължи такава в размер на 26,44 лв.

Относно претенцията за договорна лихва в размер на 24,70лв. за периода 10.11.2019г. – 10.04.2020 г. съдът е приел, че същата е начислена върху главница в по-голям размер /232,21лв./ от уважения /26,44лв./, с оглед констатираните неравноправни клаузи в договора за кредит и извършените частични плащания по тях. Предвид, че заповедното производство е едностранно, съдът е изложил мотиви, че не следва да извършва изчисления в това производство, за които се изискват специални знания, поради което искането в тази част е отхвърлил искането изцяло.

Относно претенцията за законна лихва от 167,87лв.– законна лихва от 10.04.2020 год.

/датата на изтичане на погасителния план/ до 28.09.2023 год., съдът е приел, че тя също е изчислена върху главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, които са неравноправни и върху тях не следва да се начислява лихва за забава. С оглед невъзможността да се изчисли договорното възнаграждение, лихвата за забава следва да се изчисли само върху уважената главница от 24,70лв. и то за периода 11.04.2020 г. /тъй като за 10.04.2020г. има начислена законна лихва/ до датата, предхождаща сезирането на съда – 27.09.2023г., която съгласно математическа таблица съдът е изчислил на сумата от 9,68лв.

Предмет на настоящата жалба е претенцията на заявителя за заплащане на сумата от 205,77лв. – главница по договор за потребителски кредит № 30036875133 от 14.05.2019 г., представляваща разликата над уважения размер от 26,44лв. до претендирания от 232,21лв.; сумата от 24,70 лв. – договорна лихва за периода от 10.11.2019 год. до 10.04.2020 год., както и сумата от 158,19лв., представляваща разликата над уважения размер от 9,68 лв. до пълния претендиран размер от 167,87 лв. – законна лихва, дължима от 10.04.2020 год. /датата на изтичане на погасителния план/ до 28.09.2023 год.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, 4 какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.