Решение № 269 от 10.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. К., 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251500500429 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8643/31.07.2025 г., депозирана от В. Г. П., с адрес: гр. С., ул. „***********“ № *, ет. *, ап. * и съдебен адрес: гр. П., ул. „************“ № *, чрез процесуалните представители адв. А. Ч. и адв. Н. Ч., против решение №

366/03.07.2025 г., постановено по гр. дело № 20251510100596 по описа на Районен съд – Дупница, с което първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на В. Г.

П., ЕГН: **********, че З. Г. В., ЕГН: **********, Н. Г. А., ЕГН: **********, К. Г. Г., ЕГН:

**********, С. Г. Г., ЕГН: **********, Г. К. Г., ЕГН: ********** и А. К. Г., ЕГН: ********** са собственици на основание наследство от Г. К. Г., починал на **.**.**** г., общо на 3/10 идеални части (от тях: на 1/10 идеални части - З. Г. В.; на 1/20 идеални части - Н. Г. А.; на 1/20 идеални части - К. Г. Г.; на 1/30 идеални части - С. Г. Г.; на 1/30 идеални части - Г. К. Г. и на 1/30 идеални части - А. К. Г.) от поземлен имот с идентификатор *** (землище осемдесет и седем хиляди седемстотин двадесет и седем, кадастрален район двеста и втори, поземлен имот четиридесет и осми) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Я., община Д., област К., одобрени със Заповед № 300-5-58/05.08.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от 30.08.2024 г., с адрес на поземления имот: с. Я., общ. Д., ул.

„**********“ № *, с площ на целия имот от 1339 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 173, квартал 25, парцел VIII, при съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***,

***, и ***, както и от построената в имота сграда с идентификатор 1

*** (землище осемдесет и седем хиляди седемстотин двадесет и седем, кадастрален район двеста и втори, поземлен имот четиридесет и осми, сграда едно) със застроена площ от 77 кв. м. (седемдесет и седем квадратни метра), брой етажи: 1 (един), с предназначение: друг вид сграда за обитаване и е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 27, том IV, рег. № 4812, дело № 605/2024 г. на нотариус С. С., с който В. Г.

П., ЕГН: **********, е призната за единствен собственик на процесните ПИ № *** и сграда № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Я., община Д., за размер от 3/10 ид. части.

С въззивната жалба така постановеното решение се обжалва изцяло като неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на съда, че по делото не са били ангажирани доказателства, от които да може да бъде направен извод, че въззивницата е извършвала действия, показващи по явен и недвусмислен начин отричане владението на останалите съсобственици. Твърди се, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че въззиваемите са имали безпрепятствен достъп до съсобствения им имот през врата в оградата на имота, обитаван от ищцата З. В.. Сочи се, че съдът не е взел предвид, че въпросната врата е заключена преди повече от десет години. Поддържа се, че В. П. не е демонстрирала намерението си да владее целия наследствен имот едва на 29.10.2024 г. посредством снабдяването с нотариален акт № 27, том IV, peг. № 4812, нот. дело № 605/2024 г. на нотариус С. С.. Застъпва се, че въззивницата е владяла спорния имот в продължение на 22 години, отблъсквайки владението на останалите наследници, поради което е придобила по давност претендираните от тях 3/10 идеални части. Пояснява се, че отблъскването на владението е осъществено посредством ползване на целите имот и жилищна сграда, поддържане на последната и смяна на бравите на вратите на двора и къщата без ключове от тях да бъдат предоставени на въззиваемите. Оспорва се изводът на съда, че достъпът на ищците в първоинстанционното производство до процесния имот е бил безпрепятствен, като се за ирелевантно се приема обстоятелството имало ли е ограда между него и имота собственост на В. П.. Твърди се, че подаването на заявление от Н. А. до Община Д. за разрушаване на селскостопанска сграда не представлява акт, демонстриращ намерението да упражнява правата си върху имота.

Допълва се, че плащането на данъци е проявна форма на собственически намерения само в контекста на други доказателства, които подкрепят това намерение, каквито, обаче, в случая липсват.

Съобразно изложеното се отправя искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК ищците в първоинстанционното производство – З. Г. В., Н. Г.

А., К. Г. Г., С. Г. Г., Г. К. Г. и А. К. Г., чрез пълномощника си адв. Ю. Д., са подали отговор на въззивната жалба, с който изцяло я оспорват. Изразяват становище, че първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е изложил съображения по събраните в хода на съдебното следствие доказателства и правилно е достигнал до извод, че не са били ангажирани такива, сочещи извършването от страна на В. П. на действия, с които по явен и недвусмислен начин да е било отречено владението на останалите съсобственици. Твърдят, че В. П. е демонстрирала пред тях намерението си да владее целия наследствен имот едва на 29.10.2024 г., посредством снабдяването с нотариален акт № 27, том IV, рег. № 4812, дело № 605/2024 г. на нотариус С. С.. Поддържат, че въпреки че не са разполагали с ключ за дворната врата откъм улицата, са имали безпрепятствен достъп до съсобствения имот през вратата в оградата на имота, обитаван от З. В. – обстоятелство, което не се повлиява от факта, че между процесния и обитавания от В. се намира друг незастроен имот, тъй като между незастроения и процесния такъв липсва ограда, която да ограничава достъпа.

Застъпват, че подаването на заявлението от 05.02.2021 г. от въззиваемата Н. А. до кмета на Община Д. установява намерението им да упражняват правата си върху имота.

2

Солидаризират се с извода на първоинстанционния съд, че възражението на въззиваемата за изтекла в нейна полза придобивна давност е неоснователно и процесният имот не е изгубил съсобствения си характер между наследниците на Г. К. Г..

По изложените съображения отправят искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

От представено удостоверение за наследници с изх. № 45/31.03.2025 г., издадено от, с.

Я., Община Д., Област К. се установява, че Г. К. Г. е починал на 05.04.2001 г., като е оставил за свои наследници по закон: 1. Н. А. Г. - съпруга, починала на 05.05.2004 г.; 2. З. Г. В. – дъщеря; 3. В. Г. П. – дъщеря; 4. Н. Г. А. – внучка и К. Г. Г. – внук, по заместване на сина на наследодателя Г. Г. Г., починал на 27.05.1998 г. и 5. К.н Г. Г. – син, починал на 21.05.2021 г. и оставил за свои наследници по закон С. Г. Г. – съпруга, Г. К. Г. – син и А. К. Г. – син.

Страните по делото не спорят, а и се установява от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том I, дело № 360 от 31.03.1961 г. на Х. Х. – съдия в Станке-Димитровския районен съд, че Г. К. Г. е придобил в режим на съпружеска имуществена общност следния недвижим имот: нива в м. „*******“ с площ 2.8 дка (два декара и осем ара) при съседи: Н Г. и ******************, който имот представлява парцел III-258, квартал 6 по плана на с. Я., К. о., с площ 2888 кв. м., при съседи на поземления имот:

К. Т. Г., улица и братя Г. С..

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138, том V, дело № 1975 от 30.12.1970 г. на И. И. – съдия в Станке-Димитровския районен съд, се установява, че В. Г. Г. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ празно дворно място, образуващо парцел VII-173 (седми, отреден за имот планоснимачен номер сто седемдесет и три) в квартал 25 по регулационния план на с. Я., К. о. с урегулирана площ от 849 кв. м. при съседи: улица, З. Г. В., Г. К. Г. и братя И. Г.. От посочения нотариален акт и приложената скица № 15-976353-12.06.2025 г. се установява, че гореописаният имот, изключителна собственост на въззивницата, е разположен между процесния поземлен имот и такъв собственост на въззиваемата З. В..

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 200, том I, рег. № 2159, дело № 196 от 29.07.2003 г. на нотариус С. М. с район на действие Районен съд - Дупница, видно от който Н. А. Г. е продала на В. Г. П. 6/10 ид. ч. от процесните имоти, а именно: дворно място съставляващо имот планоснимачен номер 173, за който е отреден парцел VIII от квартал 25 по действащия регулационен план на с. Я., община Д., област К., целият урегулиран с площ 1552 кв. м., при съседи на имота по скица:

УПИ № VII-173 на В. Г. П., улица с осови точки 88-89, УПИ № XIX-178 на В. К. Г. и Е. К. Г., УПИ № IX-178 на Г. В. Г., УПИ № XIII-174, 175 на С. Т. Б. и УПИ № XIV-172 на Д. и Г. Г., ведно с 6/10 ид. ч. от построената в парцела едноетажна масивна жилищна сграда, цялата с площ от 60 кв. м.

Установява се, че с нотариален акт № 27, том IV, рег. № 4812, дело № 605, от 29.10.2024 г. на нотариус С. С., с район на действие Районен съд - Дупница, В. Г. П. е призната за собственик на основание покупко-продажба, наследство и давностно владение н а поземлен имот с идентификатор *** (землище осемдесет и седем хиляди седемстотин двадесет и седем, кадастрален район двеста и втори, поземлен имот четиридесет и осми) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Я., община Д., област К., одобрени със Заповед № 300-5-58/05.08.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от 30.08.2024 г., с адрес на поземления имот: с. Я., общ. Д., ул.

„**********“ № *, с площ на целия имот от 1339 кв. м., трайно предназначение на 3 територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 173, квартал 25, парцел VIII, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, и ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** (землище осемдесет и седем хиляди седемстотин двадесет и седем, кадастрален район двеста и втори, поземлен имот четиридесет и осми, сграда едно) със застроена площ от 77 кв. м. (седемдесет и седем квадратни метра), брой етажи: 1 (един), с предназначение: друг вид сграда за обитаване и ведно с всички подобрения и приращения в имота.

От представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 2928/12.06.2025 г., издадено от Община Д. се установява, че В. Г. Г. и В. Г. П. са имена на едно и също лице.

По делото е представено и заявление с вх. № 94-4-73/05.02.2021 г. от Н. Г. А. до кмета на Община Д., с което е поискано да бъде издадено удостоверение, че стопанската сграда, намираща се в имот с административен адрес: с. Я., ул. „**********“ № * не съществува, тъй като се е самосрутила.

Пред районния съд са изслушани показания на свидетелите П. В., П. И., С. Г. и Ц. А., които настоящият състав кредитира като логични и непротиворечиви в частите, в които пресъздават лични впечатления за факти.

Според свидетеля В. в процесните поземлен имот и къща живеели Г. и Н. Г. Дълго време след като те починали никой не обитавал имота. Докато били живи наследодателите на страните отглеждали овце, но след смъртта им никой не продължил да се занимава с животновъдство и намиращият се в поземления имот овчарник се срутил. Преди 1-2 години имотът започнал да се облагородява. По това време свидетелят започнал да вижда две непознати за него жени в същия. В.ев заявява, че познава З. В. и Н. А. и ги е виждал в имота да събират орехи, ябълки и сливи преди 4-5 години. Виждал е и К. Г. да съхранява в последния земеделска техника, като това продължило до смъртта му през 2021 г. Свидетелят сочи, че процесният имот е ограден, като оградата е била ремонтирана при премахването на развалините от овчарника, което се случило преди 5-6 години. Между имота на З. В. и съседния също има ограда – телена, както и врата в оградата. Свидетелят посочва, че човек може да се промуши.