Решение № 162 от 14.09.2023, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е № 162 гр.Кюстендил,

14.09.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №160/2023г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

И.А.М., ЕГН ********** *** обжалва решение №150/31.05.2023г. на КРС, постановено по АНД №187/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ. Не се претендират разноски.

Ответникът чрез пълномощника в писмено становище развива съображения за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд. Моли същото да бъде оставено в сила. Не се претендират разноски.

Заключението на прокурора от ОП

Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №150/31.05.2023г., постановено по АНД №187/2023г., с което е изменен ЕФ серия К №6289391 на ОДМВР –

Кюстендил. И.А.М. *** е санкциониран на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 вв вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Районният съд е изменил ЕФ.

Формирал е извод за доказаност на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, но поради липса на твърдяната повторност е преквалифицирал изпълнителното деяние по основния състав на административно нарушение и е намалил размера на наложеното наказание „глоба“ на 50 лв.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. Същото обаче е неправилно, по следните съображения:

Производството пред въззивния съд е инициирано по жалба на И.А.М. *** срещу ЕФ серия К

№6289391 на ОДМВР – Кюстендил. Прието от фактическа страна е, че на 17.08.2022г. в 14.24ч. в с.Невестино, обл.Кюстендил, на ВП ІІ-62, км 13+500 в посока гр.Дупница, при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, нарушителят е управлявал лек автомобил Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик с рег.№СВ****НН, като се е движел с 68 км/ч. За нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден процесния ЕФ, като в екземпляра представен от административния орган е посочено правно основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 вв вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП, а в екземпляра връчен на нарушителя на 07.02.2023г. – правна квалификация чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M 523, като е изготвен снимков материал.

Несъответни на събраните доказателства и законовите норми са изводите в оспореното решение за липса на допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място касационният съд констатира разминаване в съдържанието на ЕФ, връчен на нарушителя, съгласно изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП /редакция ДВ бр.54/2017г./ и приложеният от АНО по делото, досежно правната квалификация на административното нарушение. В ЕФ представен от касатора липсва разпоредбата от основния състав на административноказателната норма от закона, а именно чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Порокът е съществен, тъй като екземплярите от издадения акт следва да бъдат с идентично съдържание, за да се гарантира в пълен обем правото на защита на наказания субект. Недопустимо е съдържанието на ЕФ да бъде допълвано/променяно.

На второ място касационният съд счита, че ЕФ е издаден без да е дадено надлежно описание на нарушението от обективна страна, както и без да е извършена пълна правна квалификация на деянието, изхождайки от съдържанието на акта, връчен на нарушителя. Наказващият орган в хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТСС нарушение на ЗДвП е длъжен да посочи в същия конкретните обективни признаци на вмененото нарушение. В обжалвания електронен фиш /екземпляра на касатора/ е налице непълна правна квалификация на нарушението по чл.182, ал.4 от ЗДвП без връзка с основния състав по чл.182, ал.1 от ЗДвП. Нормата предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. АНО не е посочил нито конкретните фактически основания, нито приложимия състав по чл.182, ал.1 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, съответстващ на установеното превишение на скоростта. По този начин предявеното обвинение се явява неясно, а липсата на точно очертани рамки на обвинението прави невъзможно упражняване на правата от нарушителя в производството. Нарушението е съществено и обуславя незаконосъобразността на ЕФ.

Предвид изложеното ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, както и решението на въззивния съд, като постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл.348, ал.1 от НПК.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №150/31.05.2023г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №187/2023г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ ЕФ серия К

№6289391 на ОДМВР – Кюстендил, с който на И.А.М.,

ЕГН ********** ***, на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 във вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: