Решение № 1260 от 20.10.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1831/2026
- Вид
- Решение № 1260
- Подписан
- 20.10.2026
- Състав
- Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1260 гр. Пазарджик, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220101831 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Ищцата Н. П. Т., ЕГН ********** от с. К., общ. С., обл. Пазарджик, ул.
***** чрез пълномощника си адвокат А. А. А. от Адвокатска колегия – Пазарджик твърди, че е сключила с ответника „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №115Е, ет. 5 договор за потребителски кредит № 1429928/04.12.2025 г., при следните параметри и условия: главница – 920,33 евро, ГПР – 57,26 %, ГЛП – 46,00 %, общо дължима сума – 1 151,31 евро, брой вноски – 8 месечни вноски, неустойка за непредоставяне на обезпечение (банкова гаранция или физическо лице – поръчител) – 930,67 евро, общо дължима сума с включена неустойка – 2 081,98 евро.
Намира договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като предвидената неустойка има характер на скрито възнаграждение и сигурна печалба за кредитора, чиято стойност е трябвало да бъде отразена в ГПР и в общата дължима сума.
При включване на неустойката размерът на ГПР би бил 1 068,81 % и значително би надхвърлил максимално допустимия съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК размер.
Поддържа, че невключването на действителни разходи, които са с прикрит характер, но с ясна цел – оскъпяване на кредита, представлява нарушение на императивната разпоредба на закона за правилно посочване на ГПР по кредита.
1
Твърди, че е заплатила по договора сума в размер на 2 008,46 евро, съответно платената над чистата стойност на кредита сума е в размер на 1 088,13 евро.
С оглед недействителността на договора за потребителски кредит моли да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 1 088,13 евро, платена при начална липса на основание по недействителния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Кеш Пойнт България“ ООД чрез пълномощника си адвокат Х. М. Г. от Софийска адвокатска колегия е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като предявена при злоупотреба с право поради завеждане и на друго дело между същите страни, касаещ идентична клауза за заплащане на неустойка в друг договор за потребителски кредит, което според ответника цели единствено генериране на разноски за ищцата в прекомерен размер.
По същество оспорва исковата молба като неоснователна.
Счита, че не са налице основания за недействителност на договора за потребителски кредит.
Поддържа, че по отношение на формирането на ГПР са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, изисквания. Същият отговоря на нормативно определен лимит към датата на сключване на договора, а задължението за неустойка не следва да се включва в ГПР, тъй като същата е договорена под отлагателно условие, което изключва нейната дължимост към момента на сключване на договора.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищцата, като му е осигурен достатъчно дълъг срок за предоставяне на договореното обезпечение и освен това ищцата е могла да упражни правото си да развали договора.
Излага съображения за липса на неравноправност по ЗЗП, накърняване на добрите нрави и заблуждаваща търговска практика, но такива доводи не са изложени в исковата молба.
Признава, че по договора за потребителски кредит е заплатена сумата от 1 088,13 евро над чистата стойност на кредита, но твърди, че договорът е действителен, поради което е налице валидно правно основание за задържане на плащанията по договора.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в 2 съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните няма спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че са сключили договор за потребителски кредит № 1429928/04.12.2025 г., при следните параметри и условия: главница – 920,33 евро, ГПР – 57,09 %, ГЛП – 46,00 %, общо дължима сума – 1 151,31 евро, брой вноски – 8 месечни вноски, неустойка за непредоставяне на обезпечение в срок до 13 дни от сключване на договора, а именно: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на предвидените в договора условия – 930,67 евро, дължима от деня след изтичане на уговорения между страните срок за предоставяне на обезпечение, общо дължима сума с включена неустойка – 2 081,98 евро.
По кредита са извършени плащания в общ размер на 2 008,46 евро, както следва: на 30.01.2026 г. – 265,25 евро, на 23.02.2026 г. – 265,25 евро, на 24.03.2026 г. – 265,50 евро, на 27.04.2026 г. – 1 212,46 евро.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит.
В тежест на ищцата е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че е заплатила процесната сума на ответника въз основа на недействителен договор за потребителски кредит, а в тежест на ответника – да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на годно правно основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
В чл. 6 от договора за потребителски кредит страните са уговорили задължение за потребителя да предостави обезпечение – поръчителство на едно или две физически лица, като в противен случай дължи неустойка, платима с всяка погасителна вноска.
Така уговорената неустойка не само, че обезпечава едно непарично задължение, от чието неизпълнение не произтича пряка вреда за кредитора, но и още при сключване на договора е било предварително ясно, че потребителят трудно би могъл да осигури исканото обезпечение с оглед поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение и завишените изисквания, на които трябва да отговаря поръчителят, и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Затова говори и фактът, че размерът на неустойката е изчислен предварително и включен в погасителния план.
3
Поради това неустойката няма присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а действителната й цел е да породи допълнително парично задължение за потребителя.
Заплащането на неустойката представлява разход за потребителя по смисъла § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е свързан с кредита, увеличава цената му и е бил предварително известен на кредитора, поради което е трябвало да бъде включен в размера на ГПР.
Съгласно чл. 7, ал. 7 от договора за потребителски кредит размерът на неустойката не е включен при изчисляване на ГПР.
Следователно посоченият в договора размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от кредитната институция ГПР.
Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност поради противоречие със закона.
С оглед недействителността на договора за потребителски кредит, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.
Чистата стойност на кредита е 920,33 евро.
По кредита е заплатена сума в размер на 2 008,46 евро.
Съответно платената над чистата стойност на кредита сума е в размер на 1 088,13 евро.
Тази сума се явява недължимо платена от потребителя въз основа на недействителен договор за потребителски кредит, поради което подлежи на връщане от ответника, който се обогатил неоснователно с нея, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Поради това следва да бъде постановено решение, с което искът за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се възложат в тежест на ответника, като същият бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за държавна такса, а на пълномощника му – адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер, определен от съда с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно актуалната съдебна практика на СЕС и ВКС при определяне на адвокатското възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ съдът не е обвързан от определен размер на възнагражденията, а следва да извърши индивидуална преценка по всяко дело, като изхожда от критериите за 4 разумност и пропорционалност, с цел да намери баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.
Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други.
Съдът, като взе предвид вида и цената на предявения иск, направеното от ответника признание на основните правнорелевантни факти, проведеното едно съдебно заседание и минималния брой събрани по делото писмени доказателства, намира, че делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност в сравнение с останалите дела от този вид, поради което приема, че на пълномощника на ищцата следва да бъде определено възнаграждение в размер на 180,00 евро с включен ДДС.
Така определеният размер на адвокатско възнаграждение съответства на общоприетите в практиката разбирания за справедливо адвокатско възнаграждение, отговаря на критериите за разумност и пропорционалност и намира баланса между интереса на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на обема на свършената работа по делото, и правото на насрещната страна определеното от съда адвокатско възнаграждение да не е прекомерно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78а, ал. 2 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда и разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно чл. 60, ал. 2 от Наредба № 12/28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация, тъй като не е участвала в информационна среща за процедура по медиация, без уважителна причина, след като е била задължена от съда.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет. 5 да заплати на Н. П. Т., ЕГН ********** от с. К., общ. С., обл. Пазарджик, ул.
***** сумата от 1 088,13 евро, платена без основание по договор за потребителски кредит № 1429928/04.12.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.04.2026 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет. 5 да заплати на Н. П. Т., ЕГН ********** от с. К., общ. С., обл. Пазарджик, ул.
***** разноски за държавна такса в размер на 48,83 евро.
5
Разпечатката съдържа 60 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b3c2269-0efc-40a3-8da9-c1262d9b5a0a