Решение № 260035 от 21.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………/………….

Гр. София, 21.09.2020г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря НИНА

СВЕТОСЛАВОВА като разгледа т.д.№ 1336 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. чл. 647, ал.1 т.6 от ТЗ, и при евентуалност иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД

Ищецът Д.С. в качеството си на синдик на „Г.К.И.“ АД, твърди, че по молба на „У.Б.“ АД с вх. № 32827/18.03.2014г. по образувано производство по несъстоятелност спрямо „Г.к.И.“ АД с решение от 10.07.2018 г. по т.д.

1667/2014 г. VІ-2 с-в по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност, с обявена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2009г.

Сочи, че е поС.ен синдик на дружеството, назначен с определение от 08.04.2019г.

Поддържа, че усТ.ил, че длъжникът е извършил три апорта на недвижими имоти в „Я.Р.“ ЕАД, съответно на 61 недвижими имота, вписан в ТР на 29.05.2012г. и в СВп-Ихтиман под акт № 146, том 3, дело № 566/07.06.2012, дв. вх. рег. № 844/07.06.2012 г., вх. рег. № 845/07.06.2012 г.; на 33 недвижими имота, вписан в Търговския регистър на 17.09.2012 г. и в СВп-Ихтиман под акт №. 128, том 7, дело № 1373/12.10.2012, дв. вх. рег. № 1900/12.10.2012 г., вх. рег. №

1901/12.10.2012 г.; и на 50 недвижими имота, вписан в Търговския регистър на 04.04.2013 г. и в СВп-Ихтиман под акт № 144, том 6, дело № 1164/15.04.2013 г., дв. вх. рег. № 1419/15.04.2013 г., вх. рег. № 1419/15.04.2013 г., или общо 144 имота, които са в опис, приложение към исковата молба на 29 страници. Счита, че тези сделки са относително недействителни спрямо кредиторите, тъй като увреждат интересите им. Изтъква, че двете дружества са свързани лица по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, тъй като към датата на сделките „Г.к.И.“ АД е бил едноличен собственик на капитала на „Я.Р.“ ЕАД, а също и по смисъла на §1, ал. 2 чрез изпълнителния директор К.Р.Н..

Сделката твърди, че апортите са извършени преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но след определената начална дата на неплатежоспобността. Сочи, че при условие, че сделката бъде обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността, то „Я.Р.“ АД дължи връщане обратно на даденото от „Г.к.И.“ АД, на основание чл.

55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Предвид горното са предявени обективно съединени искове за обявяване за недействителни на извършените непарични вноски / апорти/ на описаните общо 144 имота, както и за осъждане на ответника „Я.Р.“ АД да върне същите на несъстоятелното дружество. В допълнителната искова молба от 13.03.2020г. ищецът оспорва твърденията на ответника, като сочи, че е вярно, че исковете по чл. 646 и 647 от ТЗ са обусловени от наличието на висящо производство по несъстоятелност, тъй като чрез него ищецът получава процесуалната си легитимация, но счита, че срещу ответника е налице висящо производство по несъстоятелност. Твърди, че на проведено на 07.06.2019г. събрание на кредиторите (СК) са били приети два оздравителни плана, срещу който са постъпили възражения от несъгласни кредитори, като все още няма утвърден оздравителен план на „Г.к.И.“ АД. Сочи, че за да бъде утвърден оздравителния план на „Г.к.И.“ АД е необходимо да бъдат осъществени последните два елемента от състава, а именно - произнасянето по постъпилите възражения с влязъл в сила акт (чл. 704 ТЗ) и утвърждаване на плана с решение, което да е влязло в сила (чл. 705 ТЗ), като едва след това ще се изпълни диспозитива на чл. 707, ал. 1 ТЗ, посТ.яващ, че производството по несъстоятелност се прекратява. С допълнителна молба от 07.07.2020г. ищецът взема отношение и по второто искане за спиране, заявено с допълнителния отговор, като сочи, че счита същото за неоснователно, тъй като с приложеното към нея решение на ВКС от 02.07.2020г. по т.д.№2392/2019г., което е окончателно, е изменена началната дата на неплатежоспособността, като тя е 04.02.2013г.

Ответникът „Г.к.И.“

АД оспорва иска по съображения, изложени в писмения отговор от 12.02.2020г., подаден чрез изпълнителния директор Кирил Недев. Заявил е искане за спиране на делото поради наличието на приет оздравителен план от СК в производството по несъстоятелност. Освен това оспорва, че в препоставките по чл. 647, ал.1 т.6 от ТЗ не се съдържа презумпция, че сделката със свързано лице е увреждаща и това подлежи на доказване, а ищецът не бил представил такива доказателства. Счита, че не е налице нееквивалентност на престациите, като стойността на придобитите активи съответствала на непаричната вноска и това било усТ.ено от независим колективен орган, а именно три вещи лица, определени от длъжностно лице от АВ, което било извън волята на длъжника.

Счита и че стойността на активите е достатъчна за удовлетворение на кредиторите. По иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД счита, че следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим поради преждевременното му предявяване по посочените съображения. В допълнителния отговор от 22.06.2020г. ответникът заявява и второ искане за спиране, а именно поради това, че с определение №31/21.01.2020г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в частта му относно началната дата. Счита, че сделките не са увреждащи, тъй като кредиторите можели да бъдат удовлетворени и чрез изпълнение върху придобитите акции, които имат пазарна стойност.

Ответникът „Я.Р.“ АД оспорва иска по съображения, изложени в отговор от 13.02.2020г., като не е упражнил правото си да подаде допълнителен отговор в срока по чл. 373 от ГПК. Също заявява искане за спиране, аналогично на соченото от първия ответник, като аналогични са и останалите доводи.

А именно твърди, че не е налице нееквивалентност на престациите, като стойността на придобитите активи съответствала на непаричната вноска като стойността на придобитите активи съответствала на непаричната вноска и това било усТ.ено от независим колективен орган, а именно три вещи лица, определени от длъжностно лице от АВ, което било извън волята на длъжника. Счита и че стойността на активите е достатъчна за удовлетворение на кредиторите. По иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД счита, че следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим поради преждевременното му предявяване по посочените съображения. В хода на производството поддържа оспорването на исковете чрез процесуалния си представител – адв. К.. Излага съображения и в писмена защита.

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за усТ.ено следното:

Между страните по делото не се спори относно фактическата обсТ.ка, а именно усТ.ява се, че с решение от 10.07.2018 г. по т.д. 1667/2014 г. VІ-2 с-в по описа на СГС, представено на стр.20 и следващите, е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество – „Г.к.И.“ АД, с обявена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2009г. по молба на „У.Б.“ АД. От справка по деловодната система е видно, че молбата, по която е открито производството е с вх.№ 32827 от 18.03.2014г. Съгласно представеното на стр. 495 от делото решение на ВКС №90/02.07.2020г. по т.д.№2392/2019г., което е окончателно, следотмяна на решение

№1316 от 03.06.2019г., посТ.ено по в.т.д. №5056/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение от 10.07.2018г. по т.д.№1667/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в. относно определената начална дата на неплатежоспособност на „Г.к.И.” АД, е посТ.ено, че началната дата на неплатежоспособността на „Г.к.И.” АД е

04.02.2013г.

Безспорно е и се усТ.ява от приложените разпечатки и справки в ТР, както и от представените нотариално заверени съгласия съответно от 22.05.2012г. с рег.№848 на нотариус Д.

Д., от 17.07.2012г. с рег.№1131, също от нот. Д.Д. и с рег.№5653 от 21.03.2013г. от нотариус И.Д., както и приложения Устав на „Я.Р.“ ЕАД, че длъжникът е извършил три апорта на недвижими имоти в „Я.Р.“ ЕАД, съответно на 61 недвижими имота, вписан в ТР на 29.05.2012г. и в СВп-Ихтиман под акт № 146, том 3, дело № 566/07.06.2012, дв. вх. рег. № 844/07.06.2012 г., вх. рег. № 845/07.06.2012 г.; на 33 недвижими имота, вписан в Търговския регистър на 17.09.2012 г. и в СВп-Ихтиман под акт №. 128, том 7, дело № 1373/12.10.2012, дв. вх. рег. № ,1900/12.10;2012 г., вх. рег. № 1901/12.10.2012 г.; и на 50 недвижими имота, вписан в Търговския регистър на 04.04.2013 г. и в СВп-Ихтиман под акт № 144, том 6, дело № 1164/15.04.2013 г., дв. вх. рег. № 1419/15.04.2013 г., вх. рег. № 1419/15.04.2013 г., или общо 144 имота, които описани в приложения към исковата молба и за които на стр. 160 и следващите са представени данъчни оценки.

Видно от справка по публичния ТР, ответното дружество „Я.Р.“ АД е учредено чрез апорт на описаните имоти като непарични вноски в капитала съответно на дати: 29.05.2012г., имоти на стойност 12 103 000 лв., на 17.09.2012г. на стойност вече възлизаща на 17 164 000 лв. и към 04.04.2013г. на стойност 19 573 000 лв. Законен представител на дружеството, вписан на 29.05.2012г. е К.Р.Н., който е заличен на 19.09.2013г. и е вписан като представител В.Т.М., но на 29.06.2017г. отново е вписан К.Р.Н.. От 29.05.2012г. до 19.09.2013г. и впоследствие отново от 29.06.2017г. и към момента, „Г.К.И.” АД, ЕИК ******* е член на Съвета на директорите на „Я.Р.“ АД. К.Р.Н. е управител на „Г.К.И.”

АД още от 26.03.2008г., както и член на Съвета на директорите с мандат до 30.06.2014г. съгласно отразеното по ТР. Двете дружества са с един и същ адрес по седалище ***.

На стр. 160 и следващите от делото до стр. 462, са представени данъчни оценки и скици на процесните недвижими имоти.

При така усТ.ената фактическа обсТ.ка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.

647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, в редакцията на нормата след изменението съгласно ЗИДТЗ, обн. в ДВ, бр. 20/28.02.2013 г., в сила от 4.03.2013 г., може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, ако е извършена от длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ искът може да предяви от синдикът в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Отменителните искове по чл.

647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези конститутивни по своя характер искове, правното положение настъпило като последица от атакуваните сделки се възсТ.ява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в съС.ието, което е било преди тяхното извършване и следователно от всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание- аргумент от чл.

55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Исковете съгласно чл. 649, ал.1 от ТЗ се предявяват в едногодишен срок, като в конкретния случай видно от ТР, решението е обявено на 11.07.2018г. в ТР, като искът е предявен с искова молба на 10.07.2019г., т.е. в законоусТ.ения едногодишен срок, от синдика, поради което е процесуално допустим. Безспорно е и че е налице разпоредителна сделка, а именно процесните три апорта, като апортът/ непарична вноска/ представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, но съставлява безспорно възмездна сделка, тъй като срещу извършването му се придобива нещо, в случая акции. Дали е налице еквивалентност на придобитото срещу полученото е релевантно в хипотезата на предявен иск по чл.647, ал.1 т.3 от ТЗ, но не и в хипотезата на чл. 647, ал.1 т.6 от ТЗ, когато релевантна е свързаността на лицата.

По делото е безспорно, че извършените от длъжника апорти на недвижими имоти в капитала на другия ответник, съответно от 29.05.2012г., 17.09.2012г. и 04.04.2013г. са извършени между свързани лица, защото двете дружества са свързани лица по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, тъй като към датата на сделките „Г.к.И.“ АД е бил собственик на капитала на „Я.Р.“ ЕАД, а също и по смисъла на §1, ал. 2 от ТЗ чрез изпълнителния директор К.Р.Н.. Безспорно е, че апортните сделки са в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, която е подадена на 18.03.2014г., т.е. попадат в т.нар. подозрителен период. Спорният въпрос е дали апортните сделки са увреждащи кредиторите, като ответниците оспорват да е налице такова увреждане, твърдейки, че дружеството –длъжник не е намалило активите си, а получило акции на стойност, равна на пазарната цена на апортираните активи.